Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 028 резултата
Сребрист обсидиан обсипва небосвода,
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.
Брилянтно заблестели, бисерни въздишки ...
  181 
  263 
  187 
  364 
  361  10 
  244 
Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача. ...
  379 
Беше вече през месец февруари. Бяхме посетили борсата където се продаваха и купуваха акции на различни компании. Където мастити дилъри и многобройните им помощници, всяка секунда следят движението на цените и спешно го съобщават по телефон или телекс на компаниите за които работят. Борсата е едно лу ...
  222 
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
... понякога си мисля и това – дали? – щом пее, славеят не страда? –
и как ли, Боже, стръкчето трева след век превръща хаврата в ливада,
дали – когато малкото дете – за сладолед! – пред мама се разплаче,
в зениците му Господ не чете, че без Любов не чиним ни петаче, ...
  152 
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
  174 
  252 
Проваленият Великден
Кристина беше бясна. Направо се задушаваше от яд. Освен това изпитваше жестоки болки. Идеше й да се гръмне, само че нямаше с какво. Фактът, че беше Великден допълнително влошаваше нещата – другите празнуваха, а тя страдаше. И това ако не е несправедливост! С мъка се въздържаше д ...
  253 
За пореден път тегля чертата – стига вече
уморих се от лъжливи обещания
разбит на парчета, да - минах през това
и сега ги събирам, няма връщане назад!
Дали съжалявам? - може би... за едно за друго ...
  176 
Ще си носим като Него докрай кръста!
Труден, тежък е пътят към спасението!
Но Той ни го показа тогава и възкръсна,
делата ни имат ли от Него одобрението!?
Обичаме ли ближния ни като нас!? ...
  215 
I. Побег
Насыщенные технологической влагой, открытые пропарочные камеры цеха железобетонных конструкций, дышали стынущим бетоном. По производственной зоне Чимкентской центральной тюрьмы объявили, пересмену. Два сорта тюремщиков, ограниченных извне непроходимой оградой спецзоны, добавили ещё по одним ...
  205 
Под Кръста Ти е тихо… И вали.
Голгота си остава пак съблазън.
Надеждите ни - целите в мъгли,
сега отварят място за боязън…
А Ти, протегнал щедрите ръце, ...
  205 
ЧОВЕКЪТ ОТ СОФИЙСКОТО ПОЛЕ
... понякога, когато ми е зле като на луд, избягал от Карвуна,
седя самин в Софийското поле и си кадя с лулицата тютюна,
броя по магистралата коли и всички междуградски автобуси,
и ме боли, ужасно ме боли, че сме така далечни помежду си, ...
  468 
Двама сме – два пясъчни жерава на хълма студен –
- лед и замръзнали храсти...
Двама сме – две умиращи птици в мразовития ден –
- късче отлитащо щастие...
  270 
На кръста (на Иисус Христос)
Пак прикован на кръста гледаш нази,
изпълнени с омраза сме един към друг
и кой човек от нас твоите закони спази,
живота промени ни, живот в омагьосан кръг! ...
  229 
Самозабравил се от слава, от глад за злато и пари,
човекът нищо не прощава и вече всичко разруши.
Какво ли някога създавах с блестящи рими от сърце?
Какво ли, братя, ни остава след най-финалното перде?
Какво дедите завещават? Имот за вечни младини? ...
  137 
Дъжд студен приковава тъгата
върху въздуха с гвоздеи мокри.
Непрогледната скръб е в сърцата,
с насълзени зеници са локвите.
Вятър къса замлъкнали струни ...
  277 
Животът е като един голям поднос.
Когато зададеш отдавна незададен въпрос
Може да получиш изненада
Но не се знае дали ще е щета или щедра награда
Животът е път, осеян с усмивки и сълзи ...
  117 
Когато дойде тя
Ще дойде някой ден при мене тя,
ще ме погледне с поглед уморен
и бавно ще ми подаде ръка!
Ще ми прошепне: хайде тръгвай с мен! ...
  188 
Отминалите дни болят,
а новите не идват.
В чувствата полярни,
в загубените мисли
и новите стаени ...
  168 
  270 
  327 
  207 
Роди се умен човек и цял живот вършеше глупости.
Най-напред развиваше ума си, а сетне се залови да просвещава другите.
Опитваше се да ги учи как се учи. Обясняваше, демонстрираше, сочеше миналото като пример за бъдещето – удачен или фатален. Четеше, мислеше, разпространяваше мисленето си, убеждаваше ...
  378 
В този изпълнен с трудности и житейски предизвикателства свят Божието царство рядко попада в центъра на нашите мисли. Това е доста нелицеприятна констатация, имайки предвид, че Словото на Бога ни учи, че наш пръв приоритет трябва да е да търсим на първо място Божието царство и Неговата правда, като ...
  580  51 
Нашето мъничко дете,
хич не иска да яде,
ни сиренце, ни месце,
пък зеленчуци и плодове
и да чува изобщо не ще. ...
  373 
Не е любов напразна... В труд безличен
сърцето ми не се хаби. Лиричен
е моят свят за теб и ти прекрасна
младееш в него. Обич сладкогласна
лелее в необята романтичен. ...
  183 
Устоя пред напора
на везиря, при извора
някога Белоногата
и българка си остана.
Сега, от пороища лесно пробит, язовир ...
  119 
Помня още
онази дата,
онзи гаден, шибан ден.
Тичах нощем
зад колата, ...
  187 
Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
  168 
Ж И В О Т Н А З А Е М 23
Какво да очакваме от Новото Време?
Да няма във Него злодеи и идиоти...?!
Всички общества си имат проблеми,
не съществуват в Историята революции кротки. ...
  123 
Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
  348  13 
По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...
  125 
Светът...
отново се обърна
И преобърна...
И Зима беше
И Пролет... ...
  123 
Човече, сам не си на този свят,
съобразявай се с другите хора!
Всеки в него ти е сестра ил брат,
но да си център на всичко е зора!
Разбирам, че искаш да успееш в живота, ...
  193 
Когато стане едра, тежка и започне да се прегъва под натиска си, корупцията се нуждае от споделяне. Не защото има желание да дели с някого – не. Просто ѝ се налага. Някой да удари едно рамо, та безобразното да изглежда като обществен морал, кражбата да прилича на социална необходимост, липсата на сп ...
  281  10 
Предложения
: ??:??