Трибуните се давят от възторг
със очи прицелени в небесата.
Там тялото на Слънцето виси
и след миг ще погълне Земята.
Оркестър някъде ще свири"туш"! ...

Отново останах самотен...
Съквартирантите заети с грижите си, скоро забравиха за него, имах чувството, че отбягват не само мен, но взаимно се отбягваме. Няма вече съботните сбирки, или вечер шумотевицата из кухнята., всеки влезе , поздрави вяло и в стаята си.
Смехът и той избяга.
Други познати ме тъ ...

То е незабележимата пукнатина в мен. Не крещи, не руши с гръм — само се просмуква в светлината, както капката боя в чашата с вода. Понякога се събуждам с него, без да помня откъде е дошло, но усещам как ме стяга отвътре, като дреха, която вече не ми е по мярка. Не е гняв, не е и болка — по-скоро е с ...

Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..

Запилени в Безкрая,
чакаме бъдното.
Какво ли е е Рая?
Дали мечтите се сбъдват?
Децата в нас още живеят. ...

... И потъвам в морското синьо
на изгряващо слънце в лъчите.
Държа в ръцете си раковина,
нежно шепнат в нея вълните.
Не можах до морето да стигна, ...

Стоях там, загледан в безкрая, усещайки само как студения полъх на вятъра преминава през мен прорязвайки ме. Очите ми бяха потънали в бездънното синьо море, сякаш бе единственото нещо способно да погълне мен и всичките ми мисли. Усещах непосилна тежест в гърдите си, сякаш бяха направени от камък коп ...

ето
дъждът
дланите
ето
ето ...

Тя се засмя радушно, белите й зъбки ослепително засвяткаха.
- Добре, договорихме се, ето ви адреса, квартала, телефонен номер, заповядайте в събота в 10 часа да се запознаете с градината ни.
Поех подаденото ми листче с трепереща ръка и благодарих за доверието.
Споделих с бай Теньо.
- Редно е да кажа ...

Чубук.*
В зиму стали овцы множиться, в тёплой сухой соломе ярятся. На каникулах между сессиями, племянник Коли Бурма, Сева, из любопытства, в кошару зашёл показаться. Какую-то академию в городе изучает.
А пастухи тоже люди не вчерашние, любопытство имеют.
- Чичко, - говорит Сева, - доцент один, кото ...

За стихоплетството ... .
В ден слънчев, най-обикновен,
внезапно вдъхновение
като че свише обзе ме -
с дивна песен, подарена ... ...

Не вярвам вече в есента
в пътят на всеки лист от нея вярвам,
в неговото раждане, в смъртта
и после отначало всичко как започва.
Не вярвам вече във дъжда, ...

Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън, ...

Разгледайте един произволен триъгълник T. Нека S е неговото лице и L е дължината на окръжността с дължина на радиуса S. Нека P е полупериметърът на триъгълника T. Вярно ли е, че сборът от лицето на кръга вписан в Т и лицето на кръга с радиус P е винаги по-голям или равен на L ?

Не изпускай моментите в живота
Те ще ти бъдат завивка в нощта
Когато, като изсвирена, последна нота
Приключиш някога това.
И всеки спомен ще е книга ...

Лъчът на Слънцето - подобно меч на рицар над водата -
те води до един колапс душевен,
и ти - захвърлил всички мисли на земята,
усещаш се подобно на гадател древен,
копнеещ - всички племена да кутурдиса ...

Дадено ни е, да минем пътя си...
да се спъваме в своите грешки.
Да страдаме с горчивина в дъха
и се радваме с душа, по човешки.
Дадено ни е, да стоплим мига... ...

Не мога да имам... недостижимото.
Не пресявах ли житото,
та хвърлих обич на вятъра!?
Този път е измамен и как се изтръгва
ненаситен копнеж от душата?! ...

Не ме преписвай, няма смисъл.
Из тези мои думи няма да намериш
искрата за това, което съм написал,
нито пък с тях крилете ще разпериш.
Не ме преписвай, просто се огледай - ...

Хей! Здравейте! Как сте днес?
Всичко с вас наред ли е?
Аз ли? Пак съм на адрес,
нищя участи оплетени.
Много са, нали? И даже ...

ДУША ЗА БЛИЖНИ
Непокорна съм. Може да дразни,
както и да не ви се хареса.
Ала поводи диря за празник –
три секунда от залез наесен, ...

СЕДЕМ КАПКИ ДЪЖД
... в миг небето се продъни, срути се проливен дъжд,
сякаш Зайченцето Бъни, си подскачам – летен мъж,
текна Нил край тротоара! – чер масур вода в биде,
над асфалта облак пара – въздъх в бяло! – се поде, ...

(сайтов роман)
Начало на основната работа по III част – 2.01.2024
Край – 7.06.2025
Пясък, сияещ на речното дъно –
времето тича, реката тече. ...

Кое ли божество така вбесих?!
Навярно някой като… като Ерос!
Какъв мащаб, какви величини!
Дори какви капризи, Ваша светлост!
Навярно елегантен реверанс ...

Всичко минава и заминава,
всеки идва и си отива,
в далечината се размива;
но не и Висшата Сила!
Вървя продължавам, ...

Ще заспивам...
с уморени вихри на вълни,
в пясъчинка
от далечни брегове
на сенките. ...

Човешкото невежество винаги е будело у мен едва прикрита усмивка. За него още от най-дълбока древност са се произнасяли авторитетни философи. Те говорят за "авидя" - особена форма на невежество, за която можем да формулираме:
"Нещастието е невежество! Невежеството е нещастие!"
Абсолютно несъвместимо ...

Бурята не винаги идва с вятър и тъмни облаци. Понякога може да бъде дълга, друг път – кратка. Може да е природно явление, дори бедствие, което може да унищожи цял град, но може и да е нещо близко до нас под формата на човек – брат, сестра, приятел, дори и родител. Кой знае? Бурята не винаги идва със ...

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...

Вече ми омръзна да лентяйствам! Но пък съм още добре!
Вярно, годините оказват влияние, който иска да разбере!
Сега се правя, че съм забравил годините на младостта...
Не вярвайте на души корави...Те грижи не ще ви спестят!
Росинант подритва нервно! Санчо Панса е пък на оня плаж, ...

На прага ми пак камъни сте струпали,
и кладата готова е. Гори.
Заплюйте лицемерните си скрупули
и нека поговорим. За пари.
То всъщност само вие ще говорите, ...

Помня, че падах... Пропадах надолу стремително, а пространствата ме деряха със своите ледени езици. Свистящите звуци от въздушните струи забиваха острите си нокти дълбоко в мен и отнемаха от разума ми миг след миг. За кратко попадах във въздушна възглавница, и спомена от уговорката светваше в мен ка ...

За мен, днес тази врява е излишна;
какъв е този шум и таз мълва,
че аз отдавна плащам - като нищо,
на бившата, издръжката с евра.
Аз, с евро всяко лято съм в Кавала, ...

МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах, ...

Люшкат се ресите на брезата, нежните,
смеят се със сочна свежест.
Като трепкащи парички светят, вият се,
в сянката помръдват тайнствени създания.
Сенките рисуват по листата шарки. ...

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Напразно с нея водим бран –
загадката химера е навярно.
Федор Тютчев ...

Какво ли ще се случи после, после,
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Не пренебрегвайки сюжета минал, ...

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Когато се надигнат с вой ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Хващай друм след друм разкалян, ...