Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 795 резултата
ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...
  160 
Из „Котка на голо“
Ние, врабчетата
После всичко изчезна, настана страшна тишина, ние стояхме свити в една трънка и никой не смееше да наруши тишината, освен сърцата ни, които биеха страшно. Стояхме и гледахме към небето със смътната надежда, че Ю. Тц. ще се появи пак, че всичко това е било само един ...
  326 
Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...
  179 
Спят кротко "съвестите" "мили", родни,
на чуждите сили явно са станали угодни!
Българските властници грижи не полагат
на сънародник с несправедливо обвинение!
Вместо ръка за помощ те да му протягат - ...
  320 
Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...
  176 
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
  187 
  195 
Обичах да играя вечер шах,
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него, само на пари, ...
  236  15 
Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...
  441 
  279 
Той обича шума на парите.
И от него изпада в екстаз.
Той не вижда сълзите в очите
на такива... "глупци"... като вас.
Вечер с куфар в дома се прибира, ...
  324  13 
Погледни ме!
Виждаш в мен косите бели,
уморените очи зад стари очила,
бръчки по лицето ми са паяжини оплели,
стъпвам бавно със бастун в ръка. ...
  239 
Кафе с дъх на море 2
Добро утро мое мило Черно море,
на брега ти съм с чаша ароматно кафе.
Дойдох да си вземем довиждане сега,
бяхме заедно за кратко но усети ми обичта. ...
  375 
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
  541  12  25 
НА КИНО ОТ 6 ДО 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...
  227 
В този Свят толкова объркан...
Надеждите са просто някакъв мираж!?
А устните дали вълшебство подаряват...
На любовта дали са аромат?
Врагът ни вече в тъмното не дебне... ...
  277 
Острото умно сече;
спре, точи си сетивата.
Расте му стобора.
Тъпото удря само
и разтъпява ...
  113 
На Злати и Симо за техния сватбен ден
Брилянт блестящ в лазур-сапфир,
тупти любов навред, безспир,
навеки сливат се сърца-
сияйно ярки две слънца. ...
  209 
Преминахме с теб през телени мрежи,
оцеляхме в капана на минно поле.
Продължаваме заедно, напук на невежите -
безразлични помежду си още не сме.
Моят съдбовен, незаслужен аплауз си, ...
  239 
Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
  284 
Искам вече да престанеш
нощем мене да следиш.
Аре, пътя да си хванеш,
в моя сън да не стоиш.
Виж, почти съм превъртял, ...
  195 
Мога да изчезна.
Да се скрия.
Да се разтворя в нищото.
Да ме няма.
Но пак ще търся. ...
  153 
И днес Икар криле разтваря
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...
  330 
Обикнах те, защото ти си ти
Обикнах те, защото си жена!
Истинска, капризна, откровена!
Знам, че често си била сама!
Отхвърлена, от друга заменена! ...
  158 
Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...
  252 
На синьо облаче отведе ме,
за да живея в цвете, милвано от слънцето.
Люлея се и гледам към небето
Като дете се радвам...
С тебе имам всичко! ...
  185 
На ръбчето на лятото седя
и хладните нощи подритвам,
тичам подир щъркеловите ята
и преговори със слънцето опитвам.
А то се крие все по-бързо ...
  289 
В И Н О В Н И К Ъ Т
В Метрополията бушуват тъпи размирици,
Глупостта и Простотията си разменят коварни чифтета,
Мъдростта е под домашен арест в Провинцията,
а политиката се превръща във Рай за долнопробните мекерета. ...
  136 
Заваля, заваля, заваля
и се свърши проклетата суша,
под сребристата стара ела
шепа градски врабчета се гушат.
Ти заспа, ти заспа, ти заспа, ...
  235 
Лятото се днес задъха,
краят му се вижда май,
че септември с р-то съска
в тихия небесен рай.
И дъждецът се разплака. ...
  423 
  306 
Когато аз бях мъничко момиче,
в морето гмурках се по цяло лято.
Приказките морски аз обичах,
за кораби, съкровища, пирати.
Умело аз се гмурках под вълните. ...
  418  15 
ТАЙНА ТЕТРАДКА
Когато някой ден светът
отвори твоите тетрадки,
в които ти по своя път
записа думите си кратки, ...
  196 
Когато есенните разтревожени ята
на буква "Л" поемат след южняка,
щом покрай нивите без слънчогледи и жита
парливо задимят пак стърнищата...
Когато се опразни плажът бял ...
  327 
Цъфти ми, розо,
разцъфтявай и любов
предначертавай!...
Цъфти ми, розо,
разцъфтявай и любов ...
  193 
Щом пухкав сняг навън вали
и пак е време за игри
на мен в ума ми е, когато
е плаж, море и топло лято.
Така, че смело! Най-напред ...
  552  22 
***
Душата ми кърви защото ти
избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.
Отминаха привидните искри,
отмина с тях и блудния разкош.
А ти, принце на забравата и мрака ...
  273 
Слънцето огрява дървета мълчаливи-
сънени все още, неотворили очи.
Бавно отмятат завивките си сиви,
позлатени грейват рошавите им глави.
Селото унесено кротко лежи, ...
  162 
  233 
  302 
Предложения
: ??:??