Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 063 резултата
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
  215 
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
  278 
В един свят, удивително подобен на нашия, живееше мъж на име Григор.
Григор имаше много страсти: спане, избягване на социални мероприятия и, разбира се, разсъждаване върху въпроса за смисъла на живота("42" му звучеше някак неправдоподобен отговор). Той беше от типа хора, които биха прекарали три час ...
  361 
  403 
  379 
АКО ИМА РАЙ
Вече не сънувам птици.
Нито пролетни треви.
В листопада по терлици
зимата към мен върви. ...
  229 
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
  231 
Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
  219 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  266 
Преди няколко дни пак се разхождах по ‚Витошка‘, изучавайки кошчетата за боклук, с крайна цел кръстовището с ‚Патриарх Евтимий‘, където беше изнесената на улицата пицарийка на ‚Гардън Хаус‘. Парчетата пица си седяха зад витринката, отгоре се намираше класьора, пълен с монетки и … нямаше никой. Накра ...
  331 
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
  459 
Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!
"О, човечета нещастни! ...
  284 
Пропуснатите изгреви ме парят,
какво изпуснах златото да търся?
Изгаряше ме лятото,
до болка ме изгаряше
и този миг, ...
  377 
Там където бях най – щастлив
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отго ...
  225 
Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
  212 
Вече захладя,
ще се зазимя,
пуснах си коса,
нокти и брада.
Чувствам се гарсон, ...
  306 
Събудих се тази сутрин,
прегърната в теб, Любов.
Отворих очи и проумях,
че ти си силует.
Отзвук на странните нюанси ...
  316 
Дотам ли стигнаха тез мурафети?-
децата ни да заспиват
с залепнати на ушите таблети,
които и в съня слуха им убиват.
  209 
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
  262 
Пищно и щедро се случи лятото онази година в Черноморец. Розите и миртата в попската градина ухаеха нетърпимо, кипарисите зеленееха, спретнатите улички и дворовете на къщите бяха отрупани с цветя и плодни дървета и въпреки че валежите бяха по-нарядко от обикновено, всичко цъфтеше и избуяваше, сякаш ...
  265 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
  207 
Богат съм... на проблеми,
на безумия,
но имам патентована система -
Виновен все е другият!
Виновно ми е обществото, ...
  224 
Живея в споделената любов,
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...
  229 
благодари - че
те познава и че с теб
сприятелява
се - несподелена ле
любов и въжделена
  130 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  212 
Искам да съм поет
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...
  225 
Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите, преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта,
бродят зад гърба на борбата в себе си. ...
  244 
С този Брекзит,
в залез навлезе
рейтингът на Тереза.
Дори в парламента
гасне ѝ темперамента: ...
  159 
- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
  354  10 
Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недора ...
  645 
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
  265 
(безглаголно)
Първа страст. Момиче и момче.
Нежни думи. Сплетени ръце.
Цветна есен. Счупени сърца.
Топли длани. Миг в безкрайността. ...
  439  19 
  424 
Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...
  497  12 
  527  11 
От три години си мечтаех
да стана, леководолаз!
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...
  667  10  34 
Я под дождиком гуляю,
И от счастья подпеваю.
Вот, я уже весь промок,
Вот, осенний холодок.
Радуюсь я под дождем, ...
  288 
Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага иде ...
  369  19 
ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...
  185 
Щом птиците отново се събират,
за да планират своя дълъг полет,
те също като мен избират
да се завърнат пак напролет.
Уж август е, но вече се усеща ...
  313  13 
Предложения
: ??:??