Буболечке черно-бяла,
в дупчицата си се свряла,
що не изведеш детето,
че да литне към небето?
Ето,птички и мухички, ...

След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...

Тази нощ не мога да заспя
Прегръщам те, в лицето ти се взирам
Не искам да заспя, а и не мога
Искам да те имам все такъв
Прекрасен, мой любим ...

Животът започва във вода,
но на въздух излиза.
Ходи, живее и радва на земя,
да се пази от огъня, се учи.
Всички имат нужда ...

Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...

Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...

Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...

Есенни напеви...4
Есен!... Есен!... Просто Есен –
меланхолен нов сезон
из Живота ме понесе
с ветровете в унисон... ...

Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...

Твои слова – вода в челне дырявом,
Ты говоришь, а мы идём ко дну…,
И под слова я ласточкой ныряю
И превращаюсь в рыбу-тишину.
Мне серебро пропитывает душу, ...

Вчера с Юмин поехме на път към близкото село Логодаж. Само на 15 км от Благоевград, до него се стига по главен път, който обаче е стръмен и с много завои. Хубавите неща изискват време и усилие, нали така? От лятото съм обещала на приятелката ми от Китай да й покажа язовир „Стойковци“ – красиво, прос ...

Непреходни сме, в нас витае дух
душата свързва двата свята
с тялото облечени, като с кожух
живеем си в ада и в рая.
И някъде дълбоко в недрата ...

Дзеро Асолюто - Просто
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Enrico Ciarallo, Enrico Sognato, Thomas De Gasperi, Matteo Maffucci & Danilo Pao (Danilo Paoni)
------------------------------------------------------------------------------- ...

Ще си сложа роклята на точки
малко вятър да я разиграе,
спирам те във многоточие...
искам с теб любов да си направим!
Очите ти знам ще ме познаят, ...

ТЯ: Гледай го, едва говори.
Толкова е мълчалив.
Взорът му е като щори,
все примигва срамежлив.
На кафенце ме покани, ...

В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...

Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...

Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...

Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...

Това ли беше? Всичко ли приключи?
Изгори го без да се замислиш,
последният ти мост към мен.
Реката ни разделя вече
и няма връщане назад. ...

Счупената ти усмивка с гордост все нося, ти ми я предостави преди.
Привидно я връщам, когато искам разнообразие, а хората си мислят, че съм се излекувала.
Не, всъщност не помня или пък да, как аз сама си я направих от страданието ми, гледайки себе си в теб.
Сега се чудиш защо съм още тук,
не, не зна ...

A drifting subpolar circulation
Around the northern hemisphere;
For tired soul a gently invitation
With promise for the grief to disappear.
I know a northward - flowing cold ...

Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката, ...

Когато си помисли,
че съм глупавичка –
ударил си в десятката ми, мили!
Почукай на дърво́
за всеки случай, ...

Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентскат ...

Мислех, че всичко е забравено
Но се сетих за теб
С учуда написах ти писмо
С думи страхливи и сърце забравено
Всичко мина като по вода ...

Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...

Бягството от нулата всъщност е пътят на завръщане при нея.

Моряци
Ти бил ли си в морето
в едни безкрайни дни,
когато, общо взето,
Животът е – вълни?... ...

Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят, ...

Значи, не крия, че съм просто селско момче...
Някои ще рекат:"Че,какво от това!?
Знаеш ли колко простаци като тебе, вече живеят в града!?
Ей-това, не съответства на социалната действителност!
Абе, не на мене, тия градските моми... ...

Що ли стана тъй,
всичко се заголи!
Дрехите - топло им било,
бански, даже им запарвали душите!
Мъже, най- вече жени ...

Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.
И светът объркан вече ...

ПРИТЧА ЗА СЛЕДИТЕ
Години минаха, откакто
избродих Стара планина –
едно самотно, кратко бягство
от себе си и от света. ...

Извинете, ако ми позволите, може ли да снимам къщата Ви? Няма друга такава в града. И колко е стара, почти цял век! – помолих я с риск да прозвуча натрапчиво.
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталги ...

Жената на мъжа
трябва да е висока
една глава под него
за да може
да зарови лице в шията му ...

Чуй, ще шепна тихо,
като шушнещия вятър,
да не будя сухи вейки лихи
и вълци сиви във гората...
Аз съм онзи, който те измисли ...

Лъжата ражда се от думи
изкусни, дръзки, хлъзгави
като влечуги
Разтварят жилото отровно
изстрелват семе безоловно ...

Зарастват трудно раните... Более
всяко счупено парче... Но зная -
в болката веднъж събрани- в цяло -
твоят образ свят пак ще изгрее.
И в погледа ти искрен ще позная ...