Не спирай, мечтите си да следваш,
самотата не е заплаха за теб.
Не спирай в себе си да вярваш,
докато животът не ти е отнет.
Не нанасяй излишни болки на сърцето, ...

Жени тракийки с гордост ние се наричаме,
потомки сме на древен, смел, изстрадал род,
сестри на белоногата дръзка българка Гергана,
България и всичко българско обичаме до гроб.
Любовта си в заем на лъскав търг не продаваме, ...

Вървя надолу по пътя,
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка, ...

Любов безкрайна,
безгранична и чрез Бог —
людеобѝчна!...

От наште, човешките Авантюри -
със все по-самоубийствена скорост, -
на Бога съвсем ще му писне.
И ще лисне, без знак "Стоп!"
(ох, дано не е скоро!) ...

Пролет е.
Сякаш сърцето
на Земята, потънало
във сняг и
заскрежено, ...

Самоубийството е явление, на което нерядко ставаме свидетели. Често пъти то може да се разглежда като акт на отчаяние - на безизходица. Спомням си как една майка - вдовица, през 70-те години на миналия век бе оставила за момент дъщеря си пред магазин на ул.Цар Иван Асен II, за да купи храна за вечер ...

И свлече се като товар
воал от теб в нощта сънлива.
Омайница! Сега си жар...
Пред мен си гола и красива.
Привличащо ме кани чар ...

Когато ме докосваш
с топли длани,
разцъфват всички сънища несбъднати
и Истината на мечтите ни ухае,
Илюзията като зимата си тръгва... ...

Каква е скромната ми дан?
Кому какво ли пък съм дал?
Чудак, самотен, неразбран,
извайващ чудеса, от кал.
И всичките ги подарих, ...

Пролетта в гората тича,
пеят ручеите с птички!
Ежко хвърли ръкавички
и три счупени иглички.
Сложих в шарена торбичка ...

До утрото на нашта нова среща,
пуши си ти, а аз варя ти леща.
В кафенцето захар да ти сложа?
Ох, Боже, къде оставих ножа?
Стои ти страшно рокля от копринка, ...

Дом
Домът е там, където е сърцето!
Където знаеш-някой ще те чака!
Там най-прозрачно синьо е небето
и най-студена, бистра е водата! ...

Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли, ...

Мартенско слънце студа ни съблича,
после с лъчи ни прегръща,
пролет бълбука и пее – момиче
в грейнала, цъфнала къща.
Свири южнякът – снажен и мощен, ...

Чета, следя, гледам кой е виновен за пандемията, и едно име неизменно ми се набива пред очите - Бил Гейтс! Няма смисъл да се мъча в догадки, направо ще го попитам лично. За щастие го познавам - навремето бяхме палатка до палатка в детски лагер в Говедарци. По онова време техните нямаха много пари и ...

Все сме недоволни. Все не ни стига.
За всеки мерим с два различни аршина.
За власт, за имоти, за пост, за пари.
За бащина къща, за мъже, за жени...
Защо ли, Човеко, от алчност се давиш? ...

Теория на Вечността
(поема)
Преди 13.8 милиарда години Големият взрив
е създал Вселената, Времето и Пространството.
И от тогава нито един атом не е създаден и уни- ...

Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

Доверие
Аз чух те да пееш и пееше чудно
и бе Тържество песента!...
Но после замлъкна...Нима ти бе трудно?...
Нима те рани Любовта?... ...

Ей такава зима обичам!
През нощта - сняг навалял!
Под краката - локви тичат,
а дърветата - с плетен шал
по неопадалите корони. ...

Сплитат се тихичко клоните бели,
нежни цветчета се ронят.
Не е валяло, от цяла неделя.
Вятър пришпорва си конят.
. ...

Не ми напомняй, че не ме обичаш.
Отдавна аз това разбрах.
На какво нещастието ми прилича
и защо да те обичам аз е грях?
Не ми го казвай, че досаждам. ...

Когато южнякът задуха,
баба Марта свали си кожуха,
с килима си цветен цветята
застелят горите и полята,
тогава със сестриците си Тя ...

Из гората броди сам
тъй наперен и голям,
с остри лапи, сив кожух,
да ловува слязъл тук.
Чува агънцата блеят, ...

Самотните сенки открехват вратата
на хладните сутрини сиви.
Самотните сенки са моите спомени,
които в сърцето ми още са живи...

Най-страшното в живота си видях
Сълзи в очите на любимата жена
Сглупих и сторих ужасяващ грях
Превръщайки се в причина за това
Те гледаха ме с толкова надежда ...

Нощ е. Пак си броя часовете.
Счупих скъпата стъклена ваза.
Сто въздишки. Увяхнало цвете.
Думи много. Но нищо не казват.
Аз се търся из двеста посоки. ...

Потърпи само миг,
светлината си тръгва,
прощално.
Отпусни точен стик,
мрачината доплува ...

Черна кръв
в почвата попива,
покълва семето на раздора.
Тръни се увиват около сърцето
и стягат смъртоносна хватка. ...

Защо са толкоз тъжни твоите очи сега?
Нима не чувстваш радост, че за мен си всичко на света.
Недей да страдаш, мило мое, аз до теб съм винаги когато търсиш любовта.
Сърцето ти усещам, сякаш мъчи се от самота.
Но не се страхувай, мило, аз съм тук, твоето сърце да успокоя. ...

Днес се чуствам като в сън,
Сирни заговезни е навън.
С огъня децата си играят,
а майки, тичат и се маят.
Как от тези буйни клади, ...

Дъждът щом капките си разпилее,
не ги бърши от своето лице.
През тях тъгата ще излееш,
от нараненото сърце.
Нека вали, нека отмие, ...

Глава 2, част 1
Да се извиниш не е трудно...
На следващия ден Фийби излезе рано по задачи. Беше й почивен от оркестъра и тя възнамеряваше да го оползотвори максимално. Първо с Макс направиха ежедневната му сутрешна разходка в парка, където жената го пусна да потича. Тя от своя страна постла едно ста ...