СОФИЙСКИ РОМАН
Глава тридесет и четвърта
В края на 1989 година живота в България се промени коренно. След като упоиха Тодор Живков, и го настаниха зад една маса абсолютно неадекватен, благодариха му за дългогодишното “мъдро” ръководство и го изпратиха да почива. Тези които му спретнаха този цирк, бя ...

Всеки кълн под снега, тихо спи и сънува южняка,
под земята скована отдавна от лед и от сняг.
Непоникнало семенце слънцето ласкаво чака,
да разцъфне дъга седемцветна в душата му пак.
И потръпват дървета в дантелени бели премени, ...

Няма, няма – и нещо ми хрумне. Или внезапно, или под въздействието на умни хора. Намерих си занимание – скитам из интернета и слушам или чета неща, които у нас няма да видя.
Е, ако са глупости, манипулации, измами – родните медии веднага ще ни ги сервират. Но умни мисли, подхранващи въпроси, след ко ...

Бавно-бавно снегът от небето се сипе.
Всяка нежна снежинка е секунда една.
Сякаш Времето пее мелодия с припев.
Тласка в тиха безмълвност кораб с бели платна...
Всяка бяла снежинка е поредното чудо ...

Сякаш беше вчера, там в парка,
случайно те срещнах – нали,
близостта от нашата среща,
още усещам, още в мене ехти.
Над нас кипарисът нещо прошепна ...

Сънувах те как тичаш по росата,
и боса газиш свежата трева!
Говориш нежно, тихо на цветята,
докосваш с пръсти първата зора!
Сънувах те как с вятъра препускаш ...

За да ми върне красотата
Където е живяла любовта,
бездомна и самотна, тъжна,
останала е само тишина,
на времето е неподвластна. ...

Добрите хора през
трудности
минават, за да видят
онази светлина.
Добрите хора винаги ...

Поставих тези думи на страниците
Но те никога не са имали смисъл
Никога не ми показа кой трябва да бъда
Вцепенен съм да усетя промените
Сякаш ме няма следа от мен ...

Може би...
Трябваше да се срещнем
и просто... да се разминем
Може би...
трябваше, ...

Навеждам се; гушвам те още веднъж.
Поглеждаш ме; виждаш пред себе си мъж.
Готов да те пази; да бърше твойте сълзи,
готов и да мрази; ако някой пак те рани.
Пр1: ...

Чувам. В храстите говорят.
Непознат език. Шептят.
Спирам. Чакам да повторят.
Не. Не са от този град.
Бежанци са. Страшна смешка. ...

Вятърът загръща голите си кълки,
щръкнали снежинки веждите му кълцат.
Дърпа от чибука, трескаво пресмята
колко още рокли ще смени Земята,
докато росата шушне и прокапе, ...

Ще съм твърде солена на вкус,
но пък ти не очакваше друго.
Не подавам молба за конкурс
и не крия лицето си смугло.
Покажи ми отново къде ...

Дяволски проклето надничаш през мен,
стискаш ми сърцето да страдам всеки ден.
Умираш да ме мъчиш -
така се чувстваш силен.
Какво ли ще получиш? ...

Часът настъпи тук. И заспах.
Не искам да събуждаш обич в мене.
Не искам да раниш сърцето с власт
и после да съм сам, сломен и беден.
Не бива да играя в твоя цирк, ...

И си толкова в мен...
Дните ни отдалечаваха. Минутите мълчаха. Миговете копнееха, затворени между пръстите ни. Бялата пустош ни делеше. И аз бях някъде там... а всъщност толкова никъде. Без теб...
И си толкова в мен...
Одеялото ме обгръща. Лунните лъчи се отразяват в малката стаичка. Изкуствените цв ...

> Цитаделно неизтриваеми
> са коловозите, които водят до трона ти,
> а аз потънал в ранноутринна невнятност
> обсесивно не позволявам на стъпките си
> никакво отклонение от теизма на твоя лик. ...

/ по истински случай/
Беше отдавна. Преди повече от десет години.
Една зимна нощ, докато си спях спокойно в легло си, ме събуди силен мъжки глас:
- Оум наси, ел ена, ног оум наси, ел ена на!
Думите звучаха силно, отчетливо и категорично в главата ми. Стреснах се, без да осъзнавам какво се случва. Гл ...

Добре известно е, че Западният свят е твърде богат на интелектуален дефицит. Същевременно на всички е известно и коварството на Изтока. Русия е особена държава - тя заема междинна географска позиция между тези два свята. Затова коварството на Изтока е в кръвта на руската външна политика. Гениалният ...

Оставете ни да умираме щастливо -
тези, които не сключихме застраховка "Живот",
тези, които избрахме да поемаме рискове,
тези, които само на Свободата се подчиняваме.
Оставете ни да умираме щастливо - ...

Тя работи, работи до късно,
няма време, не свежда глава,
не поглежда встрани, не прекъсва,
тя заключва и всички слова
и не гледа в небе от коприна, ...

Когато дойде време, ще се мръкне
и слънцето ще слезе там, зад хребета-
без разлика от твоя пол и възраст,
напук на твойте планове за светло.
Ще бъде нощ. Е, може да е лунна, ...

Навеждам се над тихата вода,
усещам колко всъщност е дълбока,
опитвам се да бъда смела, да,
за да намеря вярната посока,
към утрото на всеки следващ ден, ...

Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче ...

Смешно е, дори нелепо
сам, че си на тоя свят.
Дъжд вали и ти в небето
взираш се напълно сляп.
Път на всеки във сърцето ...

Всред глутница от гласове безумни,
злоупотребили с поверената им власт
поробили мнозина с деяния абсурдни,
покой ми носи само Твоя нежен глас.
С Любов и Истина естествено разлива ...

Целувка за лека нощ...
Не ме лишавай от целувката, която
за „ Лека нощ” ми беше обещала-
ще стане страшно, даже и Земята
ще спре...Ще спре да се върти тогава... ...

Още със ставането си от леглото знаеше, че нещо не е наред. Че е предаден. Някой беше влизал в стаята му докато спи и беше преровил чекмеджетата и документите по масата. Натрапникът се беше постарал да прикрие следите си, но той виждаше малките издайнически знаци, че някой е идвал.
У дома вече не бе ...

Ако можех, нямаше да позволя,
парещи сълзи да имаш в очите,
щях да браня с тяло и душа,
невинността и туптежа в гърдите ти.
Ако бе възможно времето да обуздавам, ...

Беше невероятно,... двама братя се женят за две сестри...
Не защото сватбата беше на моите деца, но беше великолепна ...фрау Гертруда и хер Вилхелм, моите родители, родителите на Хелена,..всички радостни от събитието. Беше ми чудно, бащата на момичетата не се радваше, може би ревнува,..даже по едно ...

Самотни улици.
Премигващ светофар.
Часовник стар.
Ръждясали стрелки.
Безкрайна нощ. ...

Обичта не обича скоростите.
Не признава пътищата.
Нито лудостта,
но що е то...?
Любов без лудост? ...

Нощта пристига с фосфорни светлини-
и лава с неонови съзвездия.
Звезда преде минал живот, с бенгалски
огън и искри.
И свършени са вече тропиците, ...