В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Звезда – така ще те наричам,
сияйна, грееща в нощта,
В която не усетих как се спускаш
до дъното на моята душа
и миналите болки на живота ...

Ако тръгна сега диви кестени щедро ще пръснат
по следите ми малки нетрайни цветчета-звезди,
а челото на тъжната пролет – дъждовна и късна,
всяка мокра реса̀ от брезичка със скръб ще бразди.
Ако тръгна сега... а тревите измамно увиват, ...

Кръговратът на дните
Мое малко голямо момиче,
ти порасна, аз повече,
и върти се броячът на дните,
твоят по-бавно, моят повече. ...

По гърба на разголена нощ
с теб се плъзнахме... Късно ли беше?
И мъглата притисна ни с мощ,
вятър-грешник тревожност роеше.
Заваля. Под сълзите на дъжд, ...

Сила
Не съм извиквана да съществувам.
Аз съм… Била съм… И царувам…
Любимата съм на Живота!
И заедно ведно с Духа, ...

Вечерята беше готова, точно както всяка сряда – аромат на розмарин и топла тишина. Елена подреди чиниите с онази механична прецизност, която идва след десет години брак. Но днес тишината не беше уютна. Беше тежка, сякаш въздухът в стаята бе заменен от олово.
Мартин се прибра по-късно от обикновено. ...

Има болки на Земята,
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...

Номади времето пресичат,
не идват с добро, стискат кинжал.
Сърца подменени съсичат,
загърбили лицемерна жал.
Разрязва стоманата гипса ...

Има болки на Земята,
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...

Измислих те веднъж случайно.
Роди се от крайпътен камък.
Повлече мислите ми трайно,
а беше много, много малък.
Събуди образи и чувства ...

РИСУНКА С ТЕБЕШИР
Отлагаме последните любови
за някой ден – когато да се сбъднат.
Но ето – влачим призрачни окови,
с клеймо за предстоящото отвъдно. ...

Посяхме на небето жито, с две - по две шепи.
От низината плодородна, наша - хляб и обич свети.
Двайсет години така и две деца в бели ризи.
После внезапно суховея повя. Капка дъжд не падна.
Чак опашката на враната от него изгоря и изчезна. ...

И се веят многозвездни знамена...
Вятърът е за бедни и богати.
Случихме на интересни времена!
Какво ли още не видя Земята?
Цената на войната е твърде скъпа. ...

Кой придава стойността на времето
И кой сам оценява деня
Насила ли измъкват и ограбват го
Или изтича просто ей така
Позорно е сами да пропиляваме ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Прегърни ме, Любов, прегърни ме...
Че без тебе животът е страшен –
всеки облак е призрак изстинал
и се губя из друмите прашни!
Прегърни ме, защото е късно ...

Ти ме обичаше....
Още бяхме деца,
и ме гонеше, тичаше,
но любов не призна.
И когато след време, ...

Изпратено за участие в конкурса „Жираф Търси Творци" 2024. Тема на конкурса: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26, СИ).
Загледа се той в родопското одеяло... От детството си не беше докосвал червено-зелената му вълна. Колко близко чувстваше далечното. К ...

Много тихо пада вечерта
върху старите дървета.
Нито вятър, нито светлина —
само споменът прошепва.
Много тихо диша този свят, ...

Евангелието на Марко, глава 15. Предстоят най-важните три дни в историята на света. Дните, които съдържат в себе си всичката надежда на човешкия род, защото, заради случилото се през тези дни, се реализира величествения Божи план за изкупление на предадените в робство обречени на смърт грешници. Пре ...

В този сайт няма нищо различно
от нещата из наш’та страна:
Някой драска куплети трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...

Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...
- Без нейна помощ никаква България ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Хвалби за още от същото
Два милиарда потънаха във козметика
на българските пътища - лунен пейзаж,
пилот на бял кон калкулира наново сметката
и води бюджета към нов тренд на блокаж. ...

Не оставай във мене.
Ще забравя за теб.
Духат вихри студени....
И е празно кат в степ.
Но във мен не оставай. ...

Виждам как ме гледаш всеки път.
Малките ти намеци усещам.
Долавям в гласа ти промяна.
Докосването... уж неволно.
​Знам, че още ме обичаш. ...

Навярно този свят е полудял,
доброто в него с егото си чупи.
В измислена реалност е живял
и планини от грехове натрупва.
На сън ме стряскат с вълчия си вой ...

Кълна се в (конете) препускащите с пръхтене и мятащите искри с чаткане, и връхлитащите сутрин, и вдигащи с това прахоляк, и врязващи се в множество (от враговете).
Коран, сура Ал-Адиат (Препускащите)
Чайки ли крещяха високо в синьото, безоблачно небе или жени се смееха по претъпканите маси из открит ...

Дали е винаги било синьо небето над главата ни
дали преди не е било невидимо и безгранично
дали не са го били,насинили юмруците на тъгата ни
кара ме да се усмихвам, ах колко е трагично
каквото и да помисля, то вече съществува ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Част четвърта
Небесният вожд
„На света съществуват само две трагедии: едната е да не получиш каквото си
искал, другата е да го получиш.“ ...