„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и девета
Синът на небето
Танто Берили бе сигурен, че нощта на кацането му на Зиметария щеше да е най-студената в живота му. Както се бе оказало, температурата в ранните сутрешни часове бе паднала до немислимите от него дото ...

Отиваш си. И стаята утихва.
Светът на две пред мене се разцепи.
Прозорците със хладен мрак изстиват,
а спомените ни остават слепи.
Боли ме всяка стъпка, всяка дума, ...

От Нова Година остана елхичка,
в саксия голяма ,с много земя.
От нея за спомен оставих игличка,
и двама излязохме-да я посадя.
Пред входа на блока разчертана е “Дама”, ...

Далечен лай, угасващи фенери,
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...

Отново самотата нощта прегръща...
Сърцето свито търси топлина...
Дишаш... о, Бога ми, не стига!?
Питаш се... къде загуби любовта.
Тъмно е, в тавана виждаш светлини, ...

Асфалтова площадка. Топката идва към мен, подскача, някак си ме избягва...Обръщам се, топката се търкаля,
удря се в гумите на камион или влекач, отскача като билярдна, не спира. Опитвам се да я догоня. Насреща ми се
появява висок човек със стъклен поглед: "Трябва да помислиш за защитата – най-важна ...

Правителството ли трябваше да се смени, за да види българинът, че цените се увеличиха двойно?
Правителството ли трябваше да се смени, за да види българинът корупцията? Масовата кражба? Шуробаджанащината. Агресивната простотия. И липсата на власт у властта.
Ако българинът не провиди, няма да има прав ...

Боли ме…
никой не разбира болката ми,
говоря, разказвам, крещя със тишината си,
а хората кимат,
правят се, че разбират, ...

Те бяха два камъка ваяни
с багри от сивите краски
и смирени, почти непокаяни
крачеха тихо, без маски.
Попът замина от селото, ...

Отново празна съм и някак лека.
Минава вечерта ми в тишина.
А се попарва ми сърцето
при спомен за отекващи слова.
Замислих се, набързо ме прелисти. ...

По гърба на разголена нощ
с теб се плъзнахме... Късно ли беше?
И мъглата притисна ни с мощ,
вятър-грешник тревожност роеше.
Заваля. Под сълзите на дъжд, ...

Славянската писменост дава обяснение на нещо много по-важно от неясното понятие „просвета“ – народът на България е призован да се преклони пред Създателя и да признае, че само Бог е Владетел на всичко видимо и невидимо. Когато разгледаме първите писмени извори от времето след създаването на писменос ...

Не рядко, сякаш неканени гости -
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...

Не закъснялата любов е разтърсваща,
а онази, която е изживяна,
но вече макар претоплена,
е студена и избледняла.
Не закъснялата любов е разкъсваща, ...

Къде е този Бог, който ме дели от теб,
къде е десницата му силна?
Изпраща ми и смут, и гнет,
а плащът му сълзите не попива...
И не е лек за мен, ...

СПОМЕН ЗА НЕБЕТО
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок.
И чувствах как до небесата сини
той вдига ме в лазурния чертог. ...

Утре е за онези, които нямат днес.
7 май 1989 година. Гранична застава под връх Руен, близо до границата с Югославия.
Беше неделя. И уж пролетта с промъкна покрай заснежените върхове на Осогово, но тук, на височина 1500 метра над морето, зимата още напомняше за себе.
Предната нощ, на Гергьовден валя ...

Времето лети като птица в небето,
безшумно отнася деня след деня.
Секундите падат като листи в полето,
а спомените тихо блестят във нощта.
Детството някъде бавно избледнява, ...

Застанала на кръстопът сама,
избирам път - по него да вървя.
Зад мен е онзи, който извървях
мечти постигах, кули все строях.
А другият - той стига до дома - ...

1. Мъжът се навежда да вдигне нещо тежко от земята и казва.
- Не мога да го дигна.
А жена му.
- Този лаф вече се изтърка, скъпи, всяка вечер го чувам...
2. Жена се хвали гордо пред приятелки. ...

Съдбовна мисия
На младите таланти, които упорито се трудят
и отстояват заложбите на своите дарби,
им предстои объркания ни свят, да учудят
с техните изстрадани успешни стартове - ...

Съньо, ти мой съньо,
моя изневяро,
защо ме тъй рано
приспа преди пладне,
та ми либе мина, ...

Сънувах те отново,
съзерцавах те и ти се наслаждавах,
тези красиви очи ме карат да се протегна,
да прокарам пръсти през косите ти,
и да те сграбча и прегърна, докато те оставя без дъх, ...

Цяла вечност пътувах до тебе
За да видя в очите ти жар
Миг, сътворен от влюбено време
А ти! Подари ми най-свещения дар!
Приютих се в скута ти смалена ...

Щом звездите изгреят
и очите за сън зажаднеят...
Сърцето уморено тупти...
И молиш се дано душата прости.
Щом любовта от тебе си тръгне... ...

Родена от извор, изваяна в пяна,
прегръщам водата и светлината лъчиста.
Ръката плете, от дух призована,
бряг за роденото ново и чисто.
И не потъвам. Аз съм движение — ...

Погледнах в чашата –
а там Земята,
излята във предвечно състояние
ме викаше да я създам –
любовен плод на излияние. ...

Деси 2
И защо се върнах след всичката драма?
Защото постоянно си мисля за теб.
Защото ми липсва дори и мълчанието след поредната детинска пиеса
и от чувство за вина се превръщам в абсолютен дебил. ...

Ти си природно бедствие -
причина си без следствие,
щом се появиш гората бяга,
луната към морето не посяга.
От теб реката посоката обръща, ...

Очи затвори и дъх поеми,
от мислите тихо излез.
Деня забравѝ и покой потърси
в един неизказан копнеж.
С най-леките стъпки във себе си влез ...

Господи! Ще поговориш ли с мен?
Да разтворя искам душата си
Да я отърся от всякакъв плен
Без притеснения за разплата
Благодаря искам да кажа ...

Любовта ме завари във мозъчен крах
сред безкрайни, безплатни обеди.
Бях силно безсилен, без болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах никакъв срам, ...

Юрий Казаков.
Двама през декември
Той дълго я чака на гарата. Денят беше мразовит и слънчев, и всичко му харесваше: множеството скиори и скърцането на пресния сняг, който още не бяха успели да разчистят в Москва. Харесваше и самият себе си: здравите си обувки за ските, вълнените чорапи почти до коле ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и осма
След опустошението
Ръководството на КЕП се събра във вече известната ни заседателна зала на последното ниво на кула №451 едва по пладне след нощта на чудовищния по разрушителността си седми за сезона огнелом.
- Ще мо ...

Глава 1: Отвъд времето Светът се променяше бързо. Градовете растяха и изчезваха. Носеха се нови моди. Технологиите трансформираха ежедневието. Само едно оставаше абсолютно същото. Връзката между Анна и Калоян.Тяхната история не започна в този век. Нито в предишния. Те се помнеха отдавна.
Първата сре ...

Невидимото виждам в теб с любов
за този свят напълно нереална.
За мене тя е повече от зов
и повече от тайнствено астрална.
За този свят напълно нереална ...

Пролог
– Ако не можеш да го гръмнеш, значи си слабак и не заслужаваш да бъдеш част от Ръкава. — изсумтя едрият гологлав исполин на име Ерхик.
Стоеше плътно зад мен, усещах противния алкохолен дъх във врата си и само проклетото ми търпение го спасяваше от това да не гръмна него вместо дезертьора, при ...

Зная! Отдавна ме мразиш
Прелистваш тефтер със злини
Чудиш се, колко на брой да изпратиш
Да ме жегнат в сърцето в зори.
Да ме няма, искаш мълчиш ...

Заради миналото си,
нямам живот,
тъжен съм и те гледам,
не е ли срамно,
събуди тъгата ми, ...