Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 033 резултата
ШЕПА СИНЦИ
Останаха ми няколко мъниста,
с които низах първия гердан.
Душата ми и досега е чиста –
и никого не смогнах да предам. ...
  168 
РЕД
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Един млад човек
внезапно умря в нашия град.
– Ужасно е, че толкова рано почина, ...
  255 
ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...
  306 
ГОЛГОТА
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...
  151 
Научѝ ме в тъмнината да светя,
без в чужд живот да се меся.
Блàга дума да кажа – без да лаская.
Обективна да съм – да се старая.
Чужди рани с мехлем да превързвам. ...
  304 
Когато някой някому
е сламка, трън илѝ треска̀
в очѝте,
да си изтегли вторият
от собствените си очѝ ...
  365 
Кал,
за да не каля,
се
заобикаля.
Но ...
  337 
ХУБАВА ЖЕНА
По улиците отдавна не вървяха хубави жени. Само понякога мъжете се обръщаха след някоя… Такава – нормална. Средна хубост, обикновени черти, видимо женска фигура…
Хубавите жени бяха по домовете. В дворци, вили, имения. При мъжете, които можеха да си позволят покупката на няколко перспекти ...
  246 
"Overflow" от Иван Дракалиев
(композитор и изпълнител)
17/03/2024
Москва / РФ
  479 
Винаги съм подозирал, че всички проблеми идват от жените, но едно е подозрението, а съвсем друго нещо е голият факт, който лъсна пред мен един ден в цялата си изящна голота, която си беше направо стряскаща. Жената, която не пие нищо по-силно от чай взе да кашля. Вдигна температура, а лекарите само т ...
  540  16 
Да си простим... Аз просто те обичам!
Какво ли обич трябва да прощава!
Едничка тя любов и сили дава,
до невъзможност грешките отрича!
С целувка нека с теб да си простиме ...
  357 
Всяко предизвикателство, което сме решени да преодолеем, изисква доза смелост и саможертва. Моята мечта да посетя "Гласът на България" е пътешествие, което изисква както мъжество, така и вяра в своите способности.
От малък познавам силата на музиката и нейната способност да докосва сърцата на хората ...
  254 
Любима тема на писателите фантасти е за изумлението на човек от древните или средновековните общества, озовал се в съвременния свят. И такова изумление не е никак случайно – спиращите дъха небостъргачи; летящите машини; профучаващите наземни превозни средства; гласове и картини, сякаш от нищото; огр ...
  216 
Фасовете по земята са знак на протест
за изгубения от нас интерес
към управляващите нашия живот,
мислейки си, че и ние ще живеем като скотове.
Едни загрубели, космати ръце ...
  187 
Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда, ...
  170 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  420  11 
  585  14 
  241 
  176 
  253 
Загубих се - никакъв знак,
в дълбока, усойна дъбрава...
Непозната за Другата бях,
неподвластна на логика здрава.
Щом от себе си бягам сега ...
  190 
Война е всичко в този свят - война е!
И който мисли иначе се заблуждава.
Война е вярата, която надделява
или триумфът стигнал апогея.
Война е любовта, дори най-нежна, ...
  726  10 
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
  194 
Научим ли сърцето да прощава,
а устните да сдържат яростта,
душата безвъзвратно завещава,
да не политнем нивга в пропастта.
Научим ли ръката да подава, ...
  179 
Любов пулсира в ритъм на соната
(Сонетен венец)
**** 1 ****
Бих искала да бъда пеперуда.
Омайваща на фона на дъгата. ...
  576  10 
На Прошки простете! Нека сълзите ни са чисти - от обич, от радост, от умиление, от удовлетворение!
*****
Бистра капка сълза в ресниците спряла.
Дълъг път от сърцето до света извървяла.
Тиха, плаха, несигурна ще се откъсне, ...
  233 
I. Смъртта на Патриарха
Бе все същият синоден тим
и след Максим.
Ала сега,
стана новинарски хит ...
  332 
Когато нямате свой план, изпадате в нечий чужд. Който неизбежно ви свива, смалява, обезличава. Докато накрая изчезнете съвсем. Като личности, народ, култура, нация, държава. Поради проклятие на географията, в което чуждата сила съзира възможност. Да ви оглупи. Толкова дълбоко, че да мислите, че е як ...
  364 
БЕЛИ СТЪПКИ В ДУШАТА
Да си простим е време, май –
и, ако може – да забравим.
В товар ли залчета корави
ще мъкнем до самия край? ...
  294 
Щастлив бил Хасан бей.
Воювал в Кримската война. Останал жив. Млад бил в тази война.Воювал смело като билюкбашия*.Войната свършила благоприятно за турския Падишах*. Хасан бей бил възнаграден от Негово Величество с поземлено владение в Горна Тракия.
Животът бил пред него!
Българската рая в имота му б ...
  335  17 
В замръзналото кралство
В замръзналото кралство
сред вечните ели
живеех си щастливо
при горските сърни. ...
  625 
Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...
  233 
Година 1967……Младежката символика на поколението.
Денят на учебната година съвпадна с неделята, но на следващия ден празнично облечени, новоприетите студенти се събраха пред стълбището на Медицинския факултет. Тук беше вратата, през която щяха да влязат за знанията, за които бяха кандидати и спечели ...
  386 
  259 
  334 
ТЯ, ГОРДОСТТА
„прошка искам, прошка давам”...
Тя, гордостта,
е лош съветник
и пречка да се примирим ...
  415 
Да ме беше потърсил в тревата
като мъничка капка роса,
като вопъл разтърсил душата ти
след последния стон на нощта.
Да ме беше потупал по рамото ...
  181 
Отрова – непреглътната прелива,
преглътнах ли я? Сто пъти по сто.
Зелена станах, тиха, мълчалива,
корав комат – от клисаво тесто.
Сега трева съм – дъх да ме разклати, ...
  390 
На връхче на игла събрах
тъга и радост. Ум – за плява.
Сърцето уча да прощава,
не греховете. Не е грях,
че ти си земен. Аз? Ще бъда. ...
  201 
Онзи ден, по Първа пролет,
грабнах старата шейна
и заминах във Пампорово
да се спускам по леда.
Взех със мен една другарка: ...
  620  16 
Предложения
: ??:??