ПРИКАЗКА ОТ ШАРЛ ПЕРО
... с рокля в стихчета на флашка и коланче от сребро
щеше да си Пепеляшка, ако аз бях Шарл Перо,
с малка стъклена пантофка да сребрееш в моя сън –
и през римата ми ловка да летиш в небето – вдън, ...

“Не можеш да промениш света, ако не започнеш със себе си.”
„Човекът, който поема отговорност за себе си, има силата да променя реалността около себе си.“— Джордан Питърсън
„Привилегията на един живот е да се превърнете в тези, които наистина сте.“ — Карл Юнг
Понеделник. Денят на Луната. Денят на Обе ...

Днес не ми говори за тъга.
Тъгата е човешко чувство.
Понякога от една шега
възниква тъжно изкуство.
Понякога от жадуван жест, ...

В шепите си стискаш вулкани -
стихии овладяни от нежност.
Реки огнени в длани втъкани,
зора са те - не безнадеждност.
В косите ти оплетен е вятър - ...

Извадих го и публично, пред вас,
на масата го удрям с всичка сила!
Парче месо набъбнало от страст,
а също много тайни вътре скрило...
Огледайте го! Дайте му оценка! ...

Всеки млад е, млад е, млад е,
а в стомаха адски глад е.
Де що срещнем, на корем
без проблем ще изядем.
Давид Бурлюк, „Всеки млад е, млад е, млад е…“ ...

Вечно правя каквото не мога,
посред зима вървя по душа,
посред лято запалвам си огън.
И обичам дори да греша.
С лудостта ми живеем под наем, ...

Котенца храня на двора,
ала, съсед там мърмори ...
Децата пък са доволни -
тичат с радост, наоколо ...
Хапвам плод с удоволствие, ...

Нож в гръб е нож от приятел...
Клевета от враг е признание...
Отрова, плюта по теб е отвара.
Мразят ли те, значи че си истински.
Не търси признание за чуждо страдание... ...

Понякога ме питат
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...

АВТОПОРТРЕТ БЕЗ ПАРИ
... между слънчеви шамари и безкраен кучи студ,
кой – когото изпревари! – всеки прави ме на луд,
вместо да попита как си с две-три думички добри,
глоби, данъци и такси! – сякаш съм торба с пари, ...

Ръцете ми поглъщат
допира от кожата ти
и прокарват пръсти през мускулите ти.
И винаги е смешно, когато
прокарвам нокти по ръцете ти ...

МОИТЕ СЪКРОВИЩА
В къщурка малка, построена отдавна
само за една нощ от дружина славна,
се раждаха тихо и с малко вълшебство,
спомените на безгрижното ми детство. ...

Мадарският лъв възкръсна. Черен заради политкоректност. Липсват ЦК авджиите. Уж техен район.
Замириса на рат или бран. Емигрирам на Слънцето или Нибиру. Военна клетва принудителна не обвързва. Роб - човек, третиран като добитък.

Всичко е толкова тъпо.
Всичко е толкова ясно.
Бесен съм. На себе си.
И сега ми е тясно.
Тесен е този свят ...

ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!
Около рождената дата на Апостола – 18 юли, около датата на обесването му – 19 февруари, а и без поводи си спомням разказа на баща ми за това, че дядо му Иван му е разказал, че Васил Левски е идвал веднъж в родното му село – Слатина, Ловешко в неговия дюкян-кафене с още двама мъже. ...

ЧЕТЕНЕ НА СТАРИ ВЕСТНИЦИ
Днес обикалях Варна като луд.
Наместо във казана кюлче злато,
набарах два вързопа с вестник „Труд”,
прочетени през миналото лято. ...

Аз съм лилия, лилия пясъчна,
бяла нежност, любов на цветя.
Капка дъжд е напълно достатъчна
и сред пек и сред суша цъфтя.
Сбирам вещо с дълбоките корени, ...

Изгревът носи надежда една
той донася на денят светлина.
С него ражда се началото деня,
слънцето изпраща лъчите си сега.
То очертава на морето пътека, ...

Вчера ли беше или отмина един цял живот?
Махна ръка и тръгна с дъжда към безкрая.
Крещя към небето - до теб не достига и шепот.
Как прошка да искам от Рая?

Пред твоя праг аз вече не стоя!
Кръвта ми как пулсира няма да я чуеш!
Сърцето ми те някак преболя …
Пантофките на друга може да обуеш
Престанах и да плача във нощта! ...

На Б.
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива. ...

Понякога ще идвам…
във съня ти-
скъп спомен за онази истинската,
първата,
по детски чистата, ...

Бих посветила най-добрия стих
на лятото – прекрасно и вълшебно,
с горещи нощи, с изгрева му тих,
преливащо от пориви изкусно.
Сезон на сетива, любов и страст, ...

Не съм, не съм във форма
загубя ли чувството за хумор...
Навярно, все така безспорно
се лутат дълго веселите думи?
Смутена: душата уталожва ...

Търся нещо във Някъде,
а какво ли? Не знам...
И обходил съм адове,
и съм бил ад и сам...
Търся нещо във Никъде, ...

Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Давид Бурлюк ...

"Каква невеста си била ти, мамо!"*
Каква бе твоята земя?
От чернозем се ражда само,
окъпана от дъжд дъщеря.
"Каква невеста си била ти, мамо!" ...

Ще помня пламъка в очите -
крилете ми опожари.
Ще помня бурята в гърдите -
в прегръдката ме задуши.
Ще помня и страстта от устните - ...

🔸 Dies Solis – Separatio et Illuminatio 🔸
Денят на Слънцето. Отделяне и просветление. Денят на смисъла.
Sol lucet omnibus — Слънцето свети за всички.
Аз съм пламък, но вече не изгарям.
Днес не руша, днес пресявам. ...

Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали ...

С “Морето на Нина” изплуват мнозина,
преследват голяма мечта:
с души анонимни и не легитимни
да вземат една грамота!
С “Морето на Нина” из нашта Родина ...

ТИШИНАТА Е ПОВОД ЗА ОБИЧ
Времената са трудни и сложни.
А били ли са други – не знам.
Аз не мога скръбта да отложа,
но не искам и шанс да ѝ дам. ...