— Тук не е краят на света. Тук е по-зле. Тук е сякаш дори не е започвал.
ГЛАВА I. КРАЯТ НА СВЕТА, НО НЕ И КРАЙ
Можеше да се събудиш от звука на автобуса, от лаенето на кучета, от рекламата на шибаните пластмасови прозорци, която гърмеше от съседската кола.
Можеше да си помислиш: „Е, всичко е нормалн ...

Тези които ще умрат:са още живи!
Орлето над живота им бди...
И сянката му смъртта победи!
Тези които ще победят:вихър носи
кавалерийските бойни коне-- ...

Искам да избягам далече от себе си
и от думите,които ме постоянно преследват,
от дълбоките им бездни и остри зъбери,
от огъня им бляскав,изгарящ-
да се спотая, да поседна, ...

Не те наричам.
Не и пред гласните букви.
Но в мислите си
ти давам име,
което се усеща, ...

Стига сме чàкали, блеели, плакали...
Кой за нас би се решил да бъде човек!?
И да сложи всичко във ред... че защо му е.
Та ние сме само електорат ,вярващи.
Бутилка ,шампанско отдавна отворена. ...

Така са впити моите очи в прозореца
Но не този прозорец не е граница.
Не е и бликащо отражение .
Той е истината на моя живот .
Очите ми са безизразни . ...

Представи си да те обичаха ,
така както ти обичаш.
Да те мислят и да не могат да заспят .
Представи си да те искат ,
така както ти ги искаш . ...

През облаци дъждовни лъч прозира
и влезе тук като стрела при мен…
Той сякаш, че душата ми намира
за да я стопли мъничко поне.
И все вали – тревата тя порасна, ...

Заминава ми се.. Заминава ми се някъде..
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки, ...

Uljuljkavaju te prazne nade,
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...

Синята планета променила е цвета
земята станала е сива , загубила е форма и ландшафт!
Градовете се превръщат в прашни степи
парковете им зелени лъжат хората с пикници в неделя.
В океяни плуват си свободно, бутилки и боклуци полимерни ...

– Ей, ама какво си ми се омърлушил така, любовче? Направо са ти потънали гемиите, бе злато! Не са хубави тез работи!
– Сядай да приказваме, че не се издържа вече!
Баал бе настоял срещата им да се проведе на безлюдна територия, макар напоследък доста трудно да се намираха подобни места из Вселената. ...

ДЪЖД ОТ КУХАТА ЛЕЙКА
Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на Седмата пейка.
И без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка. ...

Отнесен си, като от вятър,
разочарован — като млад артист.
Като поредния изгледан театър,
поредния намачкан лист.
Мислиш, че вината в мен е, ...

Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...

Веднъж ми се обади самотата,
тихичко прошепна с тъжен глас:
„Нима забрави ме, глупачко?“
И аз се съвзех в този час.
Отдавна бях забравила за нея, ...

1 Говоря тихо, но в мислите крещя,
не нося маска, а цяла фасада.
Светът не ме разбира, но не питам —
в очите ми живее тишина.
2 Усмихвам се дори когато гния, ...

Парче от сърцето си тръгна,
когато загубих те, татко.
Съдбата дъха ми изтръгна,
небето ме галеше сладко.
Опитваше болка да счупи ...

Настъпва леко пролетта,
пристига тя почти безшумно.
Тя ще събуди всякоя душа,
приспана в зимата безумно.
Тя ще задуха като тежък вик ...

Разделѝ ме на две и дерзай. Тишината
може всичко да каже, когато мълчи.
Половината свят е частица от вятъра.
Половината дом е огрян от лъчи.
Умножи ме по две и мечтай. Добрината ...

Пусни ме в твоя храм,
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...

Баба ми седеше в тъмнината над мен,
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.
Устните ѝ, меки като прошепната песен, ...

На чисто. Да започнем отначало.
Веднъж така ми каза ти.
Погледнах те като дете разбрало
защо не може да лети.
Отначало не е лошо, щом си сам ...

Питат ме, защо не заобичам друга,
А аз крия, сърцето боли.
Все се надявам, че ще дойдеш,
В любовта ни вярвам, без край.
Светът е пуст, когато те няма, ...

Досвири ми се и го направих.

Cercle rouge
Je ne ressens plus rien.
Il y a deux portes dans mon cœur,
pour l'entrée et la sortie.
J'ai vieilli en achetant des bracelets de magie blanche. ...

ውሸት ማብራት
የውሸት ብሩህነትህን ጸጥ አደርጋለሁ።
በእኔ ቦታ ተቀመጡ።
በብርሃኔ አብሪ፣
እና አሁንም ኮከቦች አይደላችሁም. ...

Ikke bare vær et tall
Ikke bare vær et tall
i livet til den som venter på deg.
Og jeg skal være her neste år.
med en ny rynke i pannen, ...

My metaphor
My metaphor – a robber who takes hostages,
a free picnic in nature,
a tent that can be placed
between two encyclopedia covers, ...

По времето на “соца” аз работех
в голям хотел - със цели три звезди.
На чужденците, куфарите носех
и всеки ден - обменях с тях пари.
Бях пиколо за няколко години ...

ФЛЕШБЕК
ЕП. 86
ИНТ;ДЕН;СЛИВЕНСКИ ЗАТВОР;ЗАТВОРНИЧЕСКА КИЛИЯ
НАДЗИРАТЕЛЯТ ДИМО стои пред отключената килия на Ангела. На пода има локва с кръв. АНГЕЛА е на леглото. Едната и ръка виси от него. Виждат се белезите от срязването. На стената с кръв е изписано: “ТЯ ПРИЛИЧА НА АНГЕЛ“. ДИМО хладнокръвно огл ...

Добросъседство ... . ,Не купувай къща, вземи си съсед‘ - за важността на съседството е показателна поговорката ... Слава Богу, със съседите в кооперацията ни, както и с тези - в отсрещната, общуваме почти безпроблемно, до днес поне ... Или, случаите на неразбирателство, май са на пръстите на едната ...

Небето като ябълка виси
от мислите ми силно окислено.
И спомен, побелял от старост, спи
сред бездната на мрака примирено.
Защо ли, мамо, мен притиска жал, ...

Дом на злото
1. Нещо дебне и чака
За кой ли път Сам Шелдън обикаляше безцелно Западния парк, гледаше паметника на Вашингтон и размишляваше над станалото. Понякога, само белезите от зъбите на Змията му напомняха, че всичко това не е илюзия, а нещо през което бе преминал... и по някакъв начин, оцелял. ...

Щастлива се сънувах, колко хубаво!
С ухание на здравец, на любов.
О, Боже, сътворил от Рая чудото -
най-истинско, наречено живот!
Щастлива се сънувах, колко хубаво! ...

Видях звездица падна,
послание за смърт на нечия душа,
последен земен вик откраднат,
изтръгнат корен от пръстта.
И в мрака нощен се разплака, ...

Случайност ли беше, че ти ме откри,
без думи написахме нашия стих...
Светът сякаш спря да се върти, и
в тишина се родиха безброй звезди.
В очите ни жадно вселени блестяха, ...

Почвам да усещам как в мен започва да тече отрова. Отрова, която не мога да избегна, дори да искам. Отрова, която се разлива в цялото ми тяло, която сладко започва да ме превръща в нещо друго — по-хубаво от това, което съм, но различно, непознато отдавна за мен. Нещо, което влиза по-надълбоко и по-н ...

Поспри, човече
Защо неправдата расте,
кат бурен в святата градина
и някой сплита пак ръце,
и моли се, а друг проклина? ...