Направи сделка с дявола веднъж,
условията бяха много ясни -
сърцето да поискаш на обичан мъж,
с всичките последствия опасни.
Душата ти поиска той в замяна, ...

ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...

Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг ...

Дори небето наранено,в мълчаливо съпричастие
ръси любовно смирение...И дъждът е прекрасен
опит на Господ:да прелее своята Божия святост
върху земята!Днес Синът Му страда на Разпятие...
Разпети петък ...

Отново е пролет…
от цвят дръвчетата побеляха
и аз като прелетна птица
се завърнах под родната стряха.
Тиха е в утрото, онемяла. ...

Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...

Не ми е проблем... Че с мен не общуваш.
"Говорим си"... тихо, небрежно наум.
Злословиш ефирно... Случайно дочувам,
че кръстове слагаш... да зъзна навън.
Не ми е проблем... Не ме и харесвай. ...

Тревата е покрита със роса,
която свети диамантено красиво,
и само в дрехите си от коса
танцува под звездите самодива.
Плътта й е гореща и привлича ...

В тишината на нощта,
Сърцето ми плаче,
Спомени от миналото,
Които не мога да забравя.
Звездите горе тъжно светят, ...

Майсторът храма градеше;
Бяло девойче - му слънце,
сянка душата му беше,
ден подир ден я зазижда.
Тя на момчето е либе, ...

Колко нещастни съдби
са започвали печалното си начало след факта
на внезапната или закономерна тъга
в душите на потомците след смъртта на бащата?
След церемонията на траурен ритуал ...

Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...

Ех, този пуст мой късмет.
Ожених се..
И се врекох вече..
Скъпа моя, днес в деня на
смеха и доброто ...

И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...

Пишем ли? Да!
Забавляваме ли се? Много!
Отговорни ли сме? Опитваме.
Особено, когато става въпрос за деца!
В тези, наглед прости стихчета, отговорността е стократно по-голяма, защото са насочени основно към децата, а не към възрастните. Чудесно ще е, ако забавляват, учат и поучават малчуганите. ...

МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...

Виж, кристалночиста е росата,
онази, дето от дивото е събрала
силата, от розата е попила аромата,
а необятното, от космоса е взела.
Живей, но като росата остани чист ...

НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...

цъфтящи хризантеми
в здрача
загубен сватбен пръстен
Творбата участва в конкурса по повод есенното равноденствие на Австралийското хайку общество (АHS Kukai) .
В коментар ще разкажа как бе извършено класирането и ще се опитам да дам линк към наградените, защото в момента не се получава. ...

Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...

по заповед на Жени! 😊
В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпа близка:
една блондинка, с хубави черти! ...

– Мамо, а защо когато тате Анаил идва да си играе с нас, ти отиваш другаде?
Зафираил, който бе завихрил водовъртеж от малка струйка вода между двете си длани и го бе “паузирал”, за да зададе важния за него въпрос на майка си, я погледна невинно и с молба. В зеления му поглед, напълно идентичен на не ...

Четиридесет дена са у́дарен
Срок за изход от блокада,
От застой. За смяна на ритъма
Срок това е, и за поява на
– „ландшафти" нови ...

в зеления парк
се завръщат щъркели
духът ми лети
шипков храст
на прага на ноември ...

ЕП. 77
ИНТ;ВЕЧЕР;ХИЖА;ГОСТНА.
БОРИС е седнал на дивана в гостната. Срещу него има телевизор. Не е включен.
БОРИС (провиква се)
Ангела. Идваш ли. ...

НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...

***
Ще ти подаря любов и вярност…
За да те боготворя съм тук,
като в молитва свята думи да редя,
сякаш са мъниста в огърлица. ...

Простира изгрева на пролетното утро длан!
Със зеници замечтани. И в молитвен ритуал:
дочувам полета звънлив на птичите крила...
От колко дни и нощи душата ми жажда това?!
Пролетта още носи в паметта си зимния дъх. ...

Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...

Оставих си сърцето преди време,
там, в шкафчето да дреме.
В свят жесток е безполезно то.
И захвърлих трепета на тленното.
Забравих даже, че е още там. ...

В тишината на нощта, сълзите текат,
В сърцето мрак, болката дълбоко свързва.
Две змии в тъмнината, съдбата грешка,
Женската змия ухапва, сърцето мъжкото се пука.
В празнотата на нощта, тъгата се разпростира, ...

Бях в четвърти клас, когато
станах малък пещерняк!
В пещерите край Лакатник
обикалях в дъжд и сняг.
Под - вековни сталактити ...

Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...