СКИТНИЦА ИЗ НЕВЪЗМОЖНИТЕ МАРШРУТИ
Пространството, което се дели
на три или на четири квадрата,
добри ли ни направи? – надали –
и мост не изгради за двата свята. ...

Нарисувах си съдба.
Ей тъй, както си висях
някъде в мъглявината
Андромеда.
Спомням си какъв ...

Вещи, вещи, скъпи вещи
делника ни зануляват.
В крайна сметка - снопче свещи
спомена за нас спасяват.
В крайна сметка черноземът ...

Моята малка вещичка,
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия ...

ЕП. 61
ИНТ: НОЩ; АП. БОРИС;ХОЛ
БОРИС и АНГЕЛА са седнали на дивана в хола. Борис сипва чаша с бяло вино за Ангела. За себе си сипва уиски. Вдигат наздавица.
БОРИС
Не мога да повярвам, че си тук с мен. ...

Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръ ...

В четвъртък четвъртините възкръсват,
а земята все е тъмна, разпокъсана.
И земята все не иска
да ни върне там при изгрева.
Четвъртините на нощните ни страници, ...

Изобщо не помня как се бях озовал там. Как бях влязъл, как се бях качил по стълбите, и влязъл в стаята. Но сега я гледах и ме беше страх да не се събуди. Чувствах се като крадец. Какво щях да и кажа ако се събудеше и ме видеше тук. Очите и бяха игли. Бяха черни и дълбоки. Никъде другаде не бях вижда ...

МЕМОАРИТЕ НА ЕДИН НЕРАЗБРАН ВЪЛК
от Вълкан Лошевич Гладников, пенсиониран "злодей"
Предговор (или Защо изобщо пиша това)
Пиша тия редове не за слава. Не и за съжаление. Пиша ги, защото в света на приказките репутацията ти се гради от един разказвач с брадичка и лула, който очевидно е имал зъб на кос ...

ПИСМО ОТ ЕДНА ПЕПЕРУДА
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха, ...

Питаш ме дали те обичам,
сърцето ми отговоря тихо.
Никога не съм спирал,
любовта е вечна и истинска.
Това не е просто избор, ...

Руса, гола и беззащитна 8
8. С аромат на разложени трупове
Градът наистина се бе променил. Той, също.
За трите изминали месеца натискът от обществото, системата, на която служеше, пресата и съвестта му се бе усилил многократно, което бе нормално.
Според последните неофициални данни поне към 300 000 ...

Той не пише писма.
Спря.
Забрави адреса -
вятър в сухи валма
надалеч го отнесе, ...

Сън ли бе Ти или мисъл от вчера?
Спомена за теб в мъглата изчезва!
Кротко към мене се спуска потеря,
но снежната топка по тях ще замеря...
... и ето, виждам през очите на слепец, ...

- Тук почиват моите родители...В един гроб ги погребах...- Покапаха сълзите на Кремена.
От мраморния паметник лицата на създателите ѝ ме гледаха така, сякаш никога не бяха си тръгвали от живота.
Прегърнах я мълчаливо. Дори за миг се почувствах виновен...Защото, кой бях аз да оплаквам пропилените си ...

Е Г О Ц Е Н Т Р И Ч Н О П О К Л О Н Н И Ч Е С Т В О
Когато се мислиш за центъра на Вселената
и отвсякъде напълно си издишал и изтрещял,
не знаеш каква грешна,фатална посока поемаш,
превръщайки всемогъщия Господ в свой личен слуга. ...

Морето, жената и тъгата
За първи път при теб аз срещнах любовта,
да, мое мило Черно море, истината е това.
Тя беше мила и красива млада руса жена
бяхме заедно но сякаш ти море ни запозна! ...

Не искам нищо. Или искам всичко.
Но със малко не ще се задоволя.
Ала в този миг не си играя игрички -
ами просто искам да го споделя.
Искам лед - или пък силен пламък. ...

За теб пиша
тъй омайна, сладка любов.
Незнам как да те опиша.
На света няма думи
с които да напиша ...

– Предлагам да изключим времето за няколко часа, така че да гледаме на забавен каданс.– заговори Глад, примлясквайки шумно и с удоволствие, тъй като устата ѝ беше пълна с пуканки.
Война надигна препълнената си с бира халба и извика вдъхновено:
– За бъдещето на разрухата! За добрата стара семейна дра ...

Братя и сестри! Климатът е основен източник на живот.
Ако незначително се върнем в епохата на Големият взрив, значи да нагазим неподготвени в реката на неизследваните океански простори... Може би, нашето спасение е там, откъдето сме възникнали?
Ихтиозаври,после пък питекантропи,скрити в пещерите на ...

КЪЩА – ЦЯЛ СВЯТ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
В това време бурята на човешката ерозия,
на собственото Его,
зад затворените врати своята съдба везаме с неразбираеми конци. ...

На М.
За старото приятелство ли пи?
Това добре, но аз съм, знаеш дребна.
По пътя ти – все пейки и липи,
препъват те и само тебе дебнат. ...

Присядаш тихо и се взираш,
а пред очите ти минават, без да спират
керваните на нощните ти мисли,
забили поглед в пясъчните писти
или зареяли го към оазиси далечни… ...

Каква пролет вече вън цъфти…
А като слънца момичета -
сутрин тъй рано, нагиздени,
тръгват – най-нежни, срамежливи,
с кошничките, с цветя красиви, ...

Съседката от този блок,
всяка сутрин става рано,
гледам я с коса на кок
и шалчето през рамо.
Отпива от горещото кафе ...

За мен интелектът е най-вече човешко умение за овладяване и насочване на емоциите и чувствата в посока на хармонично-смислова деятелност с цел развиване в максимална степен на потенциала, носещ всеки един от нас. Именно потенциал, нещо неприсъщо за една машина. Тя машината, има изчислителна мощ - ск ...

,,Един ден
ще спрем да си казваме
,,Чао, сбогом за сега!".
Няма да ни се налага повече.
Ще си шептим само ,,Лека нощ!", ...

Хвърча си над бидона с джибра,
потрепва в мене всяка фибра-
че в него е и пътя и живота,
Света, че може и Кивота.
И тъкмо в него да далдисам, ...