В прегръдката ти тих пристан намирам,
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...

Всичко е възможно,
но не съм казал,
че не е сложно.
Може да не е много важно,
но устни облизвах блажно, ...

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...

Много са ползите от използването на социалните мрежи, но тук ще се спрем на някои от тях които са от особено значение:
В днешно време технологиите и по-конкретно социалните мрежи и платформи са чудесен пример за място или пространство, където човек свободно може да изразява и споделя своето виждане ...

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...

Wyschły już Moje wspomnienia
To znaczy wtedy padał deszcz,
A teraz świeci słońce.

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...

Да си удовлетворен от смъртта на опонентите,
това значи съпричастност към престъпление.

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...

Селската кръчма отваря.
Денят се пробужда,
задъхан, устремен, не отмаря.
Млади мъже супа сърбат.
Без грижа, без нужда. ...

ПРЕКРАСНА
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С. Македония
В това време дините
узряха по-рано, отколкото преди.
Аз само погледнах и се усмихнах, ...

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...

Творец съм на стихове,
творя красота!
Бог ме докосна със своята ръка.
Сърцето напътства, ръката крепи,
и щастието с мен върви! ...

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...

Времето е чувство, пространството са мисли
и разсъдъкът ми се избистри.
Самооценката ми може да е ниска,
но това не ме потиска.
Мога дълго битката да я водя, ...

- Какво ще стане, когато се научат да добиват енергия от вакуума?
- Ще се свърши вакуумът!

Нас сбъдна ни Луната овдовяла —
другар си търси, с плачещо сърце.
Отвя ни с безнаказан вик — нахалост,
и втурна ни по път със ветрове.
Люлееха ни бури несравними, ...

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...

Не че съм голямата работа...
Не съм и гадател!?
Но времето някак горчи,
и нашепва сбогуване.
Навсякъде винарки летят... ...

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...

Ненавиждам паузите между хората. И най-вече в отношенията им. Това е като да „научиш“ себе си да живееш без тръпката, осмисляща дните ти. Като да вървиш срещу себе си – по собствена воля. Да избуташ назад чувствата си до степен, в която да събираш отломките на останалото от теб след това. Жалко е. Ж ...

Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока
ChatGPT каза:
Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.
Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопа ...

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...