Да, луда бе и си остана луда
главата ми. Не поумня ни грам,
каквато съм, такава. Виждаш сам,
на скучните за потрес и почуда.
Сърцето ми е плам. Сънува вис, ...

Забрави сетивата,
посрещни ме с душата,
нека да те погледам,
нека обич ти дам.
Приюти ме в сърцето – ...

Здрачава се и съскаща отрова
със вкус блатист на чер кошмар
преглъщам в кожата си нова:
Немъртъв дух- безценен дар!
Проклятие, изтръгнато от съ́лзи, ...

Вече четири години
и в летата, и в лютите зими,
зарад страшното на войната,
с мама живеем под земята.
Вън се води бой! ...

Той е момче от друго измерение,
някак си всичко предвижда.
Вижда в очите ми студ, съжаление,
пламък, а грях недовижда.
Прави от мен не жена, а момиче, ...

Днес цветя под найлон растат,
Сухи за дъжд, слепи за звезди,
Толкова сити, и все пак гладни
За посока отвъд света познат
Разделени от безброй бразди, ...

Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...

Приказката свърши. Принцът е самотен вятър,
корабът отплава в чужди дълбини.
Празен е салонът, падна и театърът,
останахме само аз... и морските вълни.
Няма вече балове, нито златни каляски, ...

Вървя по познатите улици,
запечатали моите стъпки
забързани, помнещи утрини
с пеещи птици и клони напъпили.
Но друго е всичко сега. Бетонът ...

В навечерието на свободата
19 април 1876г. Копривщица (навечерието на Априлското въстание)
Приятелю мой,
Пиша ти тези, редове с леко трепереща ръка, не от страх, а от вълнението за онова, което предстои. Въздухът е странно напрегнат тези дни, сякаш самата земя знае, че скоро ще заговорим не с думи, ...

Момичето от февруари
В просъница Рилка чу нещо като мяукане на котка, после звукът се засили. Затихваше и пак се смесваше с воя на зимната вихрушка. Беше студена февруарска сутрин. Тя отвори вратата и ясно чу бебешки плач – толкова слаб и отчаян, че сякаш не беше от този свят. В краката й на прага л ...

С дъх на череши и вкус на сълзи
Чакам те, лято, така те копнея...
Със сенки от дивите бели брези
И птици, които в небето се реят.
И крясък на чайка, и песен на славей ...

Цветя.
Те са красиви и многобройни видове.
Красота.
Невинаги е невинна.
Красотата се разделя на две. ...

Жадувам! Бленувам за сродна душа!
За ум крив, извратен!
За мозък шизофреничен, променен!
Сънувам! Мечтая за сродна душа!!
За мъж... или жена вдъхновени, епични! ...

Скитница ли съм? Номад?
По път вървя сама, а всъщност е парад.
Обич давам, обич получавам.
Но защо жадна оставам?
Нима вовеки ще съм аз търсач? ...

Сърцето ми е вече уморено
и се прощава със света.
Навън е пролет и зелено,
играят толкова деца.
Все още дъх да си поеме, ...

В черквата правдиво канони редят,
псалми припяват с тамян ги кадят
До стара колона приседнал тихо старик
очите сълзят…, душата мълчи.
Под среброто коси, мисли тъжно кръжат. ...

Светът е само куп огледала –
едни неясни, други пък кристални.
Минавам, търсейки лица,
но зървам силуети, нереални.
Всеки образ е парче от пъзел. ...

В прохладната, каменна стая, на широкото си ложе, болярина Ивац се въртеше трескаво. В онова състояние, в което душата сякаш се мяташе на границата между грешния земен свят, и отвъдния. До него седеше внука му, Камен, последния от Ивацовия род. Детето беше около десетина годишно, препасано с широк, ...

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...

В огледалото се взирам,
сякаш виждам твоето лице.
Вече сили не намирам,
разкъсано е моето сърце...
Огледалото крещи, че ти си аз, ...

*
-А ти знаеш ли коя е баба Яга - попитах внучката
-Да, вещица която се вози на метла, грозна е и има голям нос...Но, истинските вещици са красиви и се возят на скъпи джипове и леки коли...
**
Баба и мама се скараха яко ...

1.
Тлъсти им шии -
не от туршии,
отидоха си нашите гости,
държахме ги не само на пости, ...

Когнитивност
Конструкция от много сложни понятия,
присъща само на търсещия човек,
разположена на Ума в замъците и палатите,
разкриваща най-фините тънки обекти, ...

Слънчице златно, изгрей,
зрънце пшеничено, зрей!
Вятърко южен, повей,
облаче, в свода се рей!
Ситен дъждец, струи лей, ...

ПОЗВОЛЕТЕ, ПРИНЦЕСО!
Събудете се вече! О, как ви завиждам, принцесо!
Като ангелче спяхте, но в някаква чужда действителност.
Сто години сънят по сценарий ви пази от стреса.
Вместо вас ме убодоха. Болна съм вече от мнителност. ...

Защо ти пиша ли, Любов?
Защото искам всичко да ти кажа.
За слънчевото утро над града.
За хората с делнична умисленост.
За вятъра в косите разпилян. ...

Не си отивай, моя тишина,
не ми отнемай лириката свидна!
Дари ми от копнежа светлина
и топлина блажена и завидна!
Не ме предавай, моя свобода, ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава седемнадесета
„Студени“ мисли в един студен свят
Застъпвайки на смяна в една от най-ледените нощи тази зима, когато температурата бе спаднала до почти непоносимите минус 17 кундела, Хошми Батор за първи път от над двекръговратната с ...