Нощта разпуска черните си къдри,
потъва всичко в тишина мрак,
звездите като очите мъдри,
бдят над утихналия град.
А някъде шуми Марица ...

Ще дойде ден и вярата ни ще отстъпи. Но по-добре е този ден никога да не идва!
Издъхва ли някога вярата? Подобен въпрос ужасява вярващия. Той инстинктивно отхвърля подобна мисъл. Но какво да кажем за човека с прогресиращ алцхаймер? Лесно е да се самозалъгваме, че истински вярващите не могат да се ра ...

Отключих сто заключени врати,
не ги броих. Дори да са хиляда
и все зад мене сянката се пада,
и все под мен Земята се върти.
Опитах тихо да умра. Кой аз? ...

Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...
Когато сърцето търси светлина!
Надеждата копнее да намери път...
Път, от който може любов да оцелее.
Гълъб Бял, скрит във клони голи... ...

.... или '' Пътят Ел Камино - Изпитание на волята, духа и обичта ''
Колата ни спря на транзитния паркинг, имаме ограничено време за безплатен престой, иначе било доста скъпо удоволствие да се шляеш и изпращаш някого из залата заминаващи.
- Така, да попитам само, паспорт, самолетен билет, документите ...

Губя се. Изгубих се
Не ще се намеря
Губя се. Търся се
Ще се намеря ли.
Губя се. Търсят ли ме ...

Мисля те.
Не е проблем, нали?
Сънувах те.
В съня ми беше ти!
Огън. Страст. ...

седя и бавно се зачитам
понеже погледът ми се пилее
така е рано и така е късно за
изумрудени пожари да пролет
сияят нечии зеници дори сега ...

Ела при мен! Приканвам те да си
дойдеш и в моите ръце изморена
да паднеш, да легнеш.
Ще дочакам да чуя звънливия ти
глас и да усетиш как без дъх ...

Облак плаче над цвете,
натъжен от една драма!
Отиде си невинно дете,
в сърца ни - тежка рана!
Нека душата и пази Бог, ...

Острие от еднопосочни профили,
едногледи:
Маркс, Енгелс, Ленин, Сталъ-ин...
Когато критичната маса профани
повдигнат секирата, ...

Събрах си шепа пръст,
от четирите посоки на
България.
На старото аз сложих
кръст. ...

. . Истинските приятели, според Мечо Пух, са дар от Бога… „Приятел е този, който знае всичко за теб и те обича въпреки това“- Шекспир... Една от най-важните връзки в живота е истинското приятелство и то едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човека ... Истинският приятел те обича так ...

Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...

Знаеш единствено, Господи ти,
кое начало е, къде е края.
Аз съм безмерно щастлив да съм жив
и да обичам, ми стига да зная.
Глътка водица със залъка хляб, ...

МОМИЧЕТО, КОЕТО МЕ ИЗГЛАДИ
Тя стопли на жарта една ютия.
Тя ризите ми пръсна с три води.
Тя ми застла постелите – ония,
в които никой друг не се вреди. ...

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеш ...

Питаш ли се често как ли оцелявам,
или е въпросът на живот и чест?
С моето достойнство нищо не признавам,
честно ще ти кажа: оживях и днес:
вятър ме повдига, люшкат ме вулкани, ...

Днес те има. Не измислена във мисълта ми.
Днес те има. Истинска си срещу мен,
красива си, неповторима. Днес те има...
Днес те има. И светът ми се обърна,
там не е за трима. Но пък теб те има. ...

Там където телефоните млъкват.
Там където тишината звъни.
Там въздухът, е чист до полуда.
А от небето се сипят звезди.
Сред нечути потоци се леят ...

Облечен в черно като сенките, в които се крие. Появи се като насън – магично, тайнствено и необяснимо. Лицето му не виждам, но го усещам. Мога да помириша парфюма му, енергията му да уловя, но не и него да докосна. Тялото му не мога да усетя, не мога душата му да уловя. Бяга като уплашена сърна, дал ...

Вали. Светът е мрачен и студен,
на парцали разкъсва нощта,
плаче небето, в тъжен рефрен,
всичко повлича бучаща река.
Гърми в ехото гласът на сърцето, ...

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СБОГОМ
Подуенската гара бе в мъгла.
Машината ни цръкна две кафета.
Една метачка суркаше метла,
сподиряна от тумба циганета. ...

Обичам те. Каква красива дума.
И цялото море ще побере.
Копнежът ми щастлив е и безшумен,
при твоя идва, ще го избере.
И после ще заплуват към безкрая – ...

Ежедневки 166 (+18)
1. Маскирах се, като канибал... и жените започнаха да ми изглеждат още по-апетитно...
2. Раменете ми... са най-добрата почивна станция за женски крачета...
3. Подавам го на всяка, която има мерак... уви, засега си оставам само със своя такъв...
4. Не обичам да нося женски дрехи.. ...

Всички"случайности" ни сполетяват закономерно,
само от нас зависи,какво от тях можем да хванем,
те са предизвикателства към нашите проблеми
и важен кръстопът за много точки отправни.
Провидението постоянно ни отваря очите ...

От кал били сме. И на кал ще станем…
А всъщност всеки е една вселена
от думи, мисли, навици и атоми,
надежди и мечти, лица и време...
Все мънички неща, които галят ...

Куплет 1:
Аз съм момичето от квартала,
сред вълци, лицемери бях живяла.
Ножове удари в гърба,
но нищо не ме сломи, ...

“Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят“... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ...

Красиво като песен
Любовта е тайнствена есен,
която играе с нашите души,
бях влюбена, а ти всичко разруши
То разби всичко ...

По римски път прехвърлям планината
и право през препятствия вървя,
не се оплаквам, давам си душата
във миговете кратки да творя.
Отмина времето на страшните завои, ...

Родена съм за теб - да бъда твоя,
каквато искаш ти и както кажеш.
Ако не разрешиш, не дишам даже,
боли ме да съм ничия и своя.
Да бъда жива е да си отсреща, ...

Предадохме Левски!Убихме Ботев...Но кръвта им задължава!
Този,който падне в бой за земята--той ще стори пак държава!
Има ли нещо по кървави хълмове?!Само небо и птици знаят.
Връщане няма!Робски гърбове мълчат и прилежно си траят...
Дните отново са пролетни.На Костина костите вече ги няма. ...

Живях хиляда живота.
Цар бях. И просяк.
Зная къде скриха
кивота.
Дори с Мерлин бях ...

Зимни светкавици някъде тътнат.
Бял змей докарва ни снеговалеж.
Селото някак е призрачно-плътно,
можеш ли в него с шейната да спреш?
Кръг се извива хей там, на мегдана. ...

Когато неочаквано ти подадат ръка,
спри - не приемай я веднага.
Лесно в мрежата ще се оплетеш,
а накрая - сълзи в море не ще побереш.
Ще си казваш: “Ах, какво нещо е това - ...

Щастливите хора обичат
без корист и галят късмет.
Те боси по билото тичат
и носят от мъдрост сюжет.
Щастливите хора живеят ...

Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...