Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 594 резултата
Не е невъзможно, а крайно наложително след толкова обилно ядене и пиене при мама и тати, да не посетиш личния лекар...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...
Изслуша оплакванията ми, понатисна корема ми и подаде мълчаливо рецептата.
- Докторе - обаждам му се по мобилния след няколко часа - Купих онова нещо иригатор, какво да правя нататъ ...
586
10
Пролетта дойде, песен ехти,
нежността още топли мен!
Ела, о, връх на моите мечти,
да свърши нощта, да е ден!
Ела при мен, сълзите да спрат, ...
нежността още топли мен!
Ела, о, връх на моите мечти,
да свърши нощта, да е ден!
Ела при мен, сълзите да спрат, ...
273
- Ставай, поспаланке! - прониза я гласът му.
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
Знаеше какво следва - дърпане на завивките й...
- Искам да спя. Обичам да се излежавам. Остави ме. - промърмори сънена.
- Виж се на какво приличаш! - продължи той - Страшна и рошава като...като баба Яга. Моята сладка баба Яга.
- Пропусна определението "гр ...
625
2
15
Когато живееш в среда на кодоши,
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...
ти несъзнателно ставаш им цел.
За себе си те въобще не са лоши,
ни ти ще си винаги в техен обстрел.
Средата отровна е диагноза. ...
547
Аз съм малко зайче,
зайче, зайче Байче
Кико се наричам
и Ваянка обичам.
Тя ми е красива, ...
зайче, зайче Байче
Кико се наричам
и Ваянка обичам.
Тя ми е красива, ...
423
1
1
Мама много се ядосва,
че храната се прахосва.
Сутрин вместо макарони,
тайно хапвам си бонбони.
На обяд не искам боба ...
че храната се прахосва.
Сутрин вместо макарони,
тайно хапвам си бонбони.
На обяд не искам боба ...
450
1
3
Изгладиха ни гънките
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
с Вяра - щем, не щем,
че в бъдеще светло
мед с масло ще ядем,
човек за човека ...
300
1
В красиво синьо огнено горят
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
като звезди над мен уханни люляци.
Разклащат клони те и ми шептят,
че още помнят ловчанските улици
онези стъпки, месили с копнеж ...
405
6
12
436
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж! ...
210
1
1
Ще ме видиш в някой слънчоглед,
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...
устремил към слънцето си цвят,
вперил погледа напред,
досущ като смисъла на моя свят.
Ще се усмихна в жълтото почти, ...
350
1
3
Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...
532
9
14
Н О Щ Н И ГО С Т И
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...
Спомени дебнат ни нощем
с похватите на крадци,
за добро или пък за лошо,
което Утрото ще отрезви. ...
858
Да си играем на лъжи,
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...
спокойно думи да изричам...
А в мене чувството лежи
и толкова много те обичам!
О, разкажи ми, разкажи! – какво ли толкоз в теб лежи? ...
670
1
Животът с погледи излишни,
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...
с въздишки рано нацъфтели
и нежности предимно скришни,
с лъжите мазни и дебели.
С възторзи бързо остарели ...
223
2
3
Но слънцето не слезе над върбите
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
и не написа със лъчи " до утре".
Погълнах мрак и влага до пресита,
задрямах, няма кой да ме побутне.
Не се прибирай, зная да се пазя ...
374
3
6
Върни се мила, нежно целуни ме,
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...
Разбирам, че далеч си от света,
Еленче имам, носи твойто име,
Малко е, но ще ме учи да летя!
Еленчето е като пойна птичка, ...
755
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...
248
4
Не мога да пея,
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване ...
но го правя от сърце!
На улицата ако се явя,
ще плащат,за да спра.
Моето опитване ...
439
9
Мълчи душата в ъгъла стаена,
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.
Не иска да се рее с ветровете ...
243
Ежедневки 42
1. Маскирах се, като презерватив... и веднага ме употребиха по предназначение...
2. Изхвърлих си всичките стари дрехи... а нови нямам...
3. Изядох човека в себе си... но не съм канибал...
4. Не издържах на напрежението... и дадох накъсо... ...
1. Маскирах се, като презерватив... и веднага ме употребиха по предназначение...
2. Изхвърлих си всичките стари дрехи... а нови нямам...
3. Изядох човека в себе си... но не съм канибал...
4. Не издържах на напрежението... и дадох накъсо... ...
366
2
7
ОБЛАКЪТ НА БОГА
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,
ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,
уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,
а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други, ...
206
303
2
1
541
6
8
450
2
414
3
6
510
3
3
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
367
1
7
И дори най-дребното стръкче да бъде откъснато, дори най-дребното листенце да се полюшне, ти мигом си склонна да се задавиш в съмнения. Не ти е нужно много, за да направиш мигновена крачка назад, да удебелиш стените и да се увериш, че цялото стъбло, както и цветовете са добре опазени. Но пък може би ...
447
Християнски роман
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...
(Разказ)
Чернееща се нощ. Някой бягаше от сторен грях.
Стъпки на жена се чуваха да тичат сред гора и плашеща,разпростряла се навсякъде тъма. Заедно с тях... бързаха да ги догонят и вятърът, и студът- призракът и убиецът на вечерта. Все невидими, но сякаш, чупещи костите и замръзващ ...
517
1
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
424
5
5
Сред билките, сред шепота, сред здрача
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...
очаквам Еньовден в нескрит покой.
Най-бялата бреза кове кълвачът:
"Отново твой е той, отново твой..."
Издигат се сред светли звездопади ...
368
2
Хъш
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...
Ти знаеш ли какво е български хъш,
един смел човек, борец за свободата,
в немотия и глад той бил е неведнъж,
борец за правда, за свободата на раята. ...
287
3
3
Случва се да забравим, по детски , наивно,
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...
но в живота раздели спохождат ни безпричинно.
Против впрегнатата ни воля и полет щастлив
зад умората от житейските, непрестанни борби.
Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето ...
196
Прегърни ме с любов,
докосни ме с усмивка!
На сърцето ми зов
ти изпращам с целувка.
Нека целият свят ...
докосни ме с усмивка!
На сърцето ми зов
ти изпращам с целувка.
Нека целият свят ...
257
1
2
Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч...
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се про ...
Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч...
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се про ...
287
5
4
Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стова ...
Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стова ...
329
2
4
Какво пък толкова, ще стана,
ще я изправя таз снага,
ще се протегна над дивана
към осем рано сутринта,
ще се измия, ще се обръсна, ...
ще я изправя таз снага,
ще се протегна над дивана
към осем рано сутринта,
ще се измия, ще се обръсна, ...
543
1
9
781
559
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
