Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата, ...

РАЗДЕЛНИ ЧЕРТИ
Притаяваш дъха си, но пак те усещам.
Как сърцето ти лудо препуска дочувам.
Самодивското сборище не е за срещи.
Кървав месец над билото вече изплува. ...

Вълчо излезе от пещерата след петнайсетина минути, увери се, че козлето Мусолини го няма и си плю и той на петите, без да подбира пътя. Прескачаше ямките и камънаците по хълма като някоя хала невиждана и спря, чак след като видя входа на Господарската къща пред себе си. Как се беше озовал там, не зн ...

Когото той, животът, ти руши
перфектните ти планове до дъно,
от нищото, отново ги гради,
не може вечно все да бъде тъмно!
И паднал във калта, не свиквай с нея, ...

Пак ли си дошъл тук?
Търсиш онова.. което някога наричаше смисъл...
Трябва да ти кажа нещо важно -
мнозина са минавали през този праг,
но ти се връщаш често. ...

Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...

На Н. Й. В. - Бакьо
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...

Легендата за Дамирея – Жрицата на ветровете и водите
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...

Там някъде скрит
в кръга от пясъците
на брегът
кеменист и закътан
остава стремежа отколешен ...

Бетонът градски
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...

Стоя на стола, мислейки за теб…
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...

Коси разпилени, очи тъжни...
мечти неизпълнени, дори забравени.
Глухи викове в тишина на размирици.
Безгрижни ,нехранимайковци командват Света.
Нощи беззвездни, сън не споделили!? ...

Времето вече не е мой съюзник,
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...

Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.
Не тръгвай по пътя незнаен - ...

Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...

И когато ви няма,
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...

Това е моята улица -
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...

Роди се в дъжд,
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...

Какво ли знам за истинските загуби?
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...

Във детството обичах да чета
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...

Тя простотията човешка край няма,
глупостта човешка понякога е голяма!
Родена е от злоба и от малодушие голямо
,към истинските чувства тя е. няма.
Тя свързана е с човешкото възпитание ...

Под масата ти не шумят пари,
когато ти не си, не си овластен*
и селата са пустинно тихи,
когато държавността я няма.
*хипербола ...

Арестуван
Когато се предадох,
помислих, че съм арестуван –
вдигнах си ръцете, усетих
Някой ме прегръща. ...

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!
Тази клетва пелин е. Горчи, ...

Аз падам вече с жълтите листа,
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...