ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

Моля те, не ме ревнувай!
Твой винаги съм бил.
С теб душата ми празнува и
за да те срещна съм се аз родил.
Моля те, просто ме целувай ...

Обърни се със сълза сама,
вятърът тихо те обгръща.
Светът е студен и мрачен,
но в сърцето ти има светлина.
Сълзите капят, но нека не тъгуваш, ...

Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа ...

в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...

Любовта е навсякъде край нас.
Любовта е различна за всеки един от нас.
Любовта понякога ни наранява, но ни прави по-силни.
Има различни форми на любов.
Любовта между майка и нейните деца. ...

Желая да те галя дълго, нежно.
Бавно да преоткривам тялото ти.
Искам цяла вечност да те гледам в очите.
Заравям пръсти в косите.
Масажирам всяко мускулче. ...

В теорията на поезията направо съм бос
и волно предпочитам,така да си шляпам,
обичам автентичното,ръбатото,простото,
което звучи ми красиво и дори,даже малко нахакано.
Казвам това,което усещам, ...

Качваш се в колата,
палиш,
усилваш музиката
и тръгваш. Караш, а не знаеш накъде.
Хванал волана ...

Градил Илия
Градил жилищен блок Илия,
двадесет етажа, не една килия.
Видяла го и го пита Ирина:
- Блок ще има, ами детска градина? ...

Аскезата е дисциплина,
Специално назначена
От човека със специална
Цел – целта да бъде може
Разна - прозрение, ...

Искам още със заглавието да стане ясно, че САЩ "не пеят в хора" и също, че за Русия предстоят много тежки времена! Санкциите ще са
в пълната си сила и ще останат дотогава, докогато е необходимо! Ще има мироопазващи сили, включително такива на терен! И или ще има
справедлив мир, или ще има справедлив ...

Понякога в Живота идваха любови
рехави като рокли от тензух.
Те не подхождаха
на аристократския ми дух.
Но пък за раните от самота ...

Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори... ...

Любовта е тънка връв,
която често се къса.
Остават само празни думи,
и сърцето пак е пъстро.
Не търси в очите блясък, ...

– Усещаш ли какво се случва? Мисля, че е време за залози кой ще надделее. Колко даваш ако Аделина им срине царството със земята?
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой бра ...

Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината ...

Ох, тази болка в главата. Пулсираща. Сънувах ужасен сън, бих се с някой цяла нощ. Събудих се. Кошмарът отшумя, отиде в забвението, където сънищата затъват, остана само болката и смътния спомен, за някакъв, който страшно ме ядоса и това, че го млатих в изтъпление, ама сън ли беше или наистина, не зна ...

Падат ли вън премалели звезди,
капчици обич сред мрака?
Или дъждът стих среднощен реди,
жадна душата го чака.
Март си отива. Сред нощни треви, ...

Чуваш ли мойта въздишка привечер,
дето потъва в мрак, тишина…
Чуваш ли шепот от спомен далечен -
шепне за светла, трептяща искра.
„Не пали свещите“ – казал Бетховен, ...

Не ме мисли, когато си отида.
Животът ми ще бъде друг.
Ще срещна самодива.
Или съседен труп.
Не ме мисли. Сега е важно ...

Баба Надежда се сепна от този писък и се ококори. Огледа се набързо и се спусна към реката. Там до дълбокия вир видя едно дете да обикаля и да крещи. Беше малко момче на около 5-6 години. Тя го запита какво става и то през хълцане й каза, че кака му е вътре във водата. Загледа се баба Надежда, но ни ...

Най накрая , след билиони операции в секунда, компютърът на тотото избълва: 41! Хората, които очакваха отговор на капиталните въпроси на битието, бяха разочаровани. 41 какво? Най много тези, които имаха познати 5 числа, без 41. Носеше се слух, че служител дислект е сложил нередното число вместо 14. ...

една̀
страна̀ не
може свърза два̀та
края - свѝше пръкната - горка̀та

В последните 15 минути от залеза
разказвам на неродените си деца
за красотата на този свят,
за тъгите и радостите,
за хората , които се обичат, ...

Дребните душици са непрестанно объркани,
злословят и нищят с умовете си сбъркани.
Опити правят да бъдат значителни,
но самите пропадат в капаните мнителни.
Откровението, камшик на жестокост ...

Ще мина днес
с колата си по булеварда.
Да ме видят!...
Какво от туй,
че спукана е лявата й гума - ...

Що така бре, шефче, сторват с мене всички?
Уж обогатявам своята култура!
Стига, рекох вече, бобец с наденѝчки,
що рецепти има, бабешка чутýро!
Щом часа удари, все съм пред екрана, ...

Някъде в периферията на живота, където слънцето грее по друг начин, а мечтите са по-крехки и от черупка на яйце, блещука спасението! ...Вълшебно и пълно с мирис на сено и кехлибарени гроздове под асмалъка, с дъхавия аромат на бабината питка. С песента на славеи в дъбравите, и сините очи на дядо.
Дет ...

Сватбата ... . От край време хората сме подвластни на какви не стихии - епидемии, войни, наводнения ... Божие наказание ... И защо ли ... Безсилни сме срещу тях ... В моя роден край, през красива долина тече ‘Света‘ - рекичка, приток на р. ‘Каменица‘, (тя - приток на ‘Вит‘) ... От старинна легенда р ...

ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...

Аз искам дълго да мълча.
Дори... Завинаги и безвъзвратно.
Какво да кажеш на съдба,
решила да те тика в блато.
Желая в мен да прекратя ...

Един стар виц
Когато бях женен… нелошо живеех.
Да лъжа жена ми - по принцип не смеех.
Прибирах се трезвен, изобщо не пиех,
заплатата своя - от нея не криех. ...