Посвещавам този постинг на Силвия Аздреева - българската алпинистка от Петрич, която се изкачи на К2 - най-трудният за покоряване осемхилядник в Хималаите:
https://www.youtube.com/watch?v=l8JITX2ccJs
Силно впечатление ми направи липсата на всякаква надменност у това скромно и хубаво българско момиче ...

В материала си "Тайнственото число", качен в този сайт на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/tajnstvenoto-chislo
поставих за любителите на главоблъсканици следната моя задача:
Можете ли да намерите нечетно число по-голямо от 1, което е сбор на 5 различни свои делителя?
По-долу привеждам отговора. ...

Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...

Тя – цялата е нежен стих.
И даже стихове издиша...
Съвсем случайно я открих.
Прилича ми на бяла мишка.
Гризе ми... скришом съвестта. ...

СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! – ...

Животът ѝ беше като пътешествие с влак,
където всяка спирка беше ново начало.
Красотата й беше единствено в пътния сак,
ниско самочувствие виждаше в огледало.
По пътя нерадостен често цъкаха с език ...

Дори по празници съм делнична.
И само в делници греша.
Че всеки делник пълен е с дела,
в чиято тъкан е втъкан греха
По-делнична отколкото през делници ...

Казваха ми: " Той не заслужава
обич като твойта!".
Казвах им: "Когато давам,
не пресмятам точно колко....".
Казваха ми: "Сляпа ли си?! ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 5: Було и венец
Всички бяха склонили главите си, заради тази особа. Но имаше тих кикот, и с широки усмивки си шепнеха, скритите зад дърветата. На мен също ми стана усмихнато и весело, заради настроението на другите. Беше забавно.
— Добре дошла! – каза ми тя.
...

Минутите се сливат в часове,
а дните ми препускат зажаднели.
По мислите съмнение кове
и в мелница безсъница ги мели.
Боли ме вляво. Тихо. Като в транс ...

Когато отново се завръщам при рода,
в малкото селце сгушено в планина.
Усещам духа на дядо и баба, къщата,
малка градина пред нея, старата асма!
Земята отново ме вика, земята на рода, ...

Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...

Аз сам в нощната стая, звезда едничка над мен трепти.
В сънища безбройни аз се кая, докато слънцето ме озари.
Сутрин в мисли деня минава, докато нощта ме покори.
Пиша, пиша нощем думи славни - в тъмни мисли обречени.
А в мрачните песни необуздани - смъртта над тях ще се поклони. ...

Нощ над Карибско море. Безкраен плаж, лунна пътека, вълните издават равномерен шум и останалото – тишина. Рос и Ана са се излегнали на шезлонгите с по чаша питие в ръка, Кора спи завита на кравайче, грижливо завита върху трети шезлонг, Уба се щура рови по пясъка. Двамата мълчат след изнурителния ден ...

Зная, в друго време ще си с мен!
В друг живот, във друго измерение!
Ще те чакам там във този ден!
Всичко друго ще е без значение!
Със теб щастлив ще бъда даже там ...

Знаем, че всяка монета има две страни... Да, знаем го. След като го знаем, сега се чудите защо го казвам? Ще започна от далечното минало...
„Спомням си, когато бях дете“ – една касетка с песни на Велчо Велев. Тааа, втората песен там беше Шушана. Днес, като един истински Христос, Наско Ментата възкре ...

НЕБЕСНИ ОТПЕЧАТЪЦИ
Обущата на моя стар баща
потънаха в пътеката към Рая.
Нима пропуснах с него куп неща,
какво ли премълчавал е – не зная. ...

В тресавището на римите
неродени поетите умират.
Преяли със срички
изпускат пухчето на словото
и то отлита ...

Всички ми се чудят.
И аз на себе си се чудя.
Какъв си ти?
Какво видях?
Какво усетих? ...

Настъпва шепотно нощта,
с ромола на бликащите извори.
И в тази звездна тишина,
унило бродещ във сумрака,
потънал в своята тъга ...

Живот благословен, съкровище за всички,
със нещичко дарен... създаваш ни различни.
В светлия си бяг и прекомерната си строгост
растем във рутина, до последното ни сбогом.
С лъжите все се борим и странни правила, ...

The fall of God's all mighty prison.
The endless fear of guilt without reason.
Centuries of pain, countless souls in the net,
horrors of a scale , I wish to forget.
Yet, ashes to ashes, no eye for an eye. ...

ПОД СЛЪНЦЕТО, НАТЕГНАТО ДО ВЗРИВ
... в неделята какво да сторя друго, освен да пия бира или две,
за здравето на моята съпруга! – родила ми прекрасни синове,
за светлата им памет – на роднини, поели из незнайни далнини,
за своите отминали години, за идещите – тъй неясни! – дни, ...

Казваш, че съм зависимост,
дрога,
от която няма отказване,
а в същото време
не осъзнаваш, ...

любов предпаззва -
у човек човешкото
да не залязва
и благославя -
у човек небесното ...

Спестих си тази зима - куп жени,
а виното на обед го пропусках.
Така натрупах - цял чувал пари!
Готов бях и до Лондон да препусна.
Билетът ми до там не беше скъп: ...

Вие всъщност сте ми чужди, а и непознати.
Аз съм толкова друг и различен от вас.
Вие не ме чувствате близък, нито приятел.
И изобщо не чувате вие моя глас....
Нищо ваше не осмивам и не отричам. ...

Как можеш да забравиш, някого когото обичаш, толкова че да спреш да вярваш във всичко, което си познавал.
Как можеш да забравиш, някого когото ти е дал толкова много което да помниш, толкова много че да те изгаря от вътре.
Като пламнала рака е твоята, когато се докосва до мен, пламнала като твоята д ...

Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...

Душата ми, моя дърво е,
от бури ранима е тя,
но стихията аз ще преборя,
хванат за твойта ръка.
С времето листата ще падат, и ще боли, ...

Гайдата
Когато вятър извие над Родопа планина,
се чува звукът на гайдата от гайдарина.
Той свири мелодия с усмивка на уста,
облечен в народна носия както е обичая! ...

(безглаголни)
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...

– Име?
– Мъжко или женско?
– Кога сте родена?
– По кой календар?
– От къде сте? ...

САМОТНИКЪТ ПОД ТВОЯТА ТЕРАСА
… прозорчето ти свети цяла нощ.
Невям и телевизорът работи.
Седя под него – трезвен, стар сархош,
и кротко мръзна в зимните си боти. ...

Както от пламъци се ражда саламандър,
така за първи път се влюбих
в един прекрасен Александър.
В невинна възраст,през невинно време
и от невръстния ми свят да ме отнеме ...