Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
В края на непозната уличка
Дом на елфи в цвета перуников,
двор с енигми и тайни изпъстрен.
Ветрове спират тук за почивка
и светулчици нощем възкръсват. ...
Балада за вечните книги
Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел –
да съм чист на тяло, дух и мисъл. ...
Дъждовно-слънчево
в най-вътрешните кътчета в душата,
дъждът си е усмихнат, чудодеен,
душата от лъчите е залята.
Дъждовно е и слънчево, и чисто, ...
Идва ми да изкрещя
Сълзите ми се леят.
Спомени за теб горят,
Сърцето ми не спи.
Любовта, която беше, ...
Просветлението
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...
Да обичаш себе си егоистично или не
Аз пък мисля, че е нужно да обичаш себе си за да се ...
"Казана дума - хвърлен камък"
Пролетта рисувам
Платното става красота!
Зелено слагам и на клони,
шумят зелените листа.
Над тях синее се небето, ...
У дома
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече. ...
Бизнесът на пътното платно
Другар за самота
С невидим допир пак да усетя
светлината в твойте пъстри очи
и от красотата им да оживея.
Загубих те, щом дойде неделя. ...
Щастливите хора
прегръщат звездите, изплитат мечти.
Изпълват с надежда всяко чуждо страдание
и в споменик сбират човешки съдби.
Щастливите хора се будят усмихнати, ...
(Без)Делниците на един писател- част 42
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...
Последен кадър
протегнала прощално длани две.
Тя риторично пита накъде,
макар да е предизвестен маршрутът.
Неумолимо времето изтича, ...
Костадинови болежки
Чух професор открил е панацея.
Не мисля, че са толкоз тежки
за да се лекувам със Левзея.
Стягат ме гърдите, сърби ме и небцето. ...
Миниатюри
гледа с насмешка
на човешката глупост.
И учтиво нехае.
А съдбата човешка ...
Мракът на капки се стича
Мое изящно сърне...
Толкова бавно не тичай
в мокрото, кално поле.
Има ловци зад баира ...
Книжке моя
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
Бездомник
по мрачните улици, потънали в кал,
в старо палто - душата огромна,
притихва смутена под облака бял.
В парка се свива на пейка студена, ...
Няма нищо по-хубаво от лошото време
връхлита да се запитам толкова сам
да се върна или продължа но накъде
вярвам и искам въпрос на време
пауза или миг ...
"To be or not to be"
Студено дуло в слепоочието
е възмездие за дебелоочието.
За поруганите ни въжделения,
за подмолната инсценировка - ...
Април
Април пристигна с дъждове,
и сякаш страдаше душата.
Април донесе цветове
от сивото на светлината. ...
Обичам къдравата тишина
която покрай тебе се разнася
и погледът ти влюбен, разпознат
по нежната си, слънчева нагласа.
Обичам да живея в твоя глас ...
Бански А-тоалет(н)и псевдохайку
дъждът спря
криле размаха
тоалетната хартия
* ...
Накъде?
на човечеството, хората са си все същите глупаци, които се избиват взаимно. Разлика има в технологичния напредък, от който няма много полза, защото е все тая, дали ще умреш от стрела или ядрена бомба. На преден план винаги излиза агресията, което е много жалко, за едни уж ра ...