БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...

В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...

Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...

Опитай се да чуеш
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...

Здравей, любов от детството безгрижно,
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя, ...

Овален кабинет
със стадо тръмпанари,
и с камери навред
в тълпата от “сватбари”.
Доналд Тръмп и Ванс ...

Январское утро, снежинки летят,
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...

Пролетно ми е сърцето,
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...

Разпети петък - камбаните звънят във скръб.
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...

Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...

Не от вчера, не от вчера,
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...

– Каква изумителна нощ! Ароматите на пролетта, топлият тих ветрец, тишината на този единствен миг…
– Равноденствие. Нарочно ли го избра, Аделина?
– Не, Ани. Тялото ми го избра. Следващите двайсет и четири часа ще бъдат най-благоприятни за осъществяване на тайнството на живота.
– Не разбирам мен защо ...

Едно уютно кътче и едно кенефче.
Да си витая нейде в небесата.
Храната ми да струва само левче.
Тъй простичка ми е мечтата.
Една жена приятна, не капризна, ...

Беше 31 май 2014 година. Слънцето грееше силно, а във въздуха се прокрадваха чуруликанията на песнопойни птички, накацали по клоните на зелените дървета. Този ден беше специален. Беше последният. Беше края на една глава от животите на едни детски безгрижни души.
В двора на детската градина ехтяха де ...

Хрупа книжка малка мишка,
А зад нея - котарак.
Вързан с кучешка каишка,
Гледа лошо - няма как.
Хрупа книжка малка мишка ...

“С любородна страст ..." . “Светиите“ - най-прекрасният пролетен празник от моето детство и юношество ... Слънчев празник, през март! ... Как трепва сърцето ми, спомняйки си за това великолепно тържество, в годините ... Народни песни и танци от самодейци в чудесни национални носии, уникални родолюби ...

Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...

„Песента „Свободата ни зове“ е моята почит към героите, дали живота си за свободата на България. С нея искам да напомня, че свободата е завет, който трябва да пазим и предаваме на идните поколения. Нека сърцата ни туптят в ритъма на родолюбието!
Музика: Веселин Алексиев (#VESAKA)
Текст: Веселин Алек ...

ПО-СИЛНО ОТ ЖИВОТА
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...

12 ГРАМА ЗЛАТО
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...

Узреть в листочках всю планету,
И край ночной, мчащий к рассвету.
Узреть ночь в день, и день в ночи,
Глядя в блаженстве на ручьи.
Узреть лесную благодать, ...

ФОЙЕРВЕРКИ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
Всички изгубени лета
и всички изгубени зими
в бялата пещера на самотата ...

МОЛИТВА КЪМ ЕДИНОСЪЩАТА ЖЕНА
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...

Бездомник, свит като врабче,
на пейка поприседна,
и стиска в двете си ръце
надеждата последна.
Дано под топлия му дъх ...

Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...