Днес ще ви припомня за един позабравен наш герой, за който, признавам си, и аз самия научих вече като курсант във военно училище. При все че с него сме земляци, а родното му село Свежен, е на 20-на километра от моето.
Иде реч за полковник Владимир Серафимов, човека, който не изпълни заповедта на вър ...

Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...

Край нас светът се срива
с ужасна бързина!
Към пропаст май отива
и нашата страна!
Щом, в устава на НАТО ...

Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани ...

Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...

ВОЙНИКЪТ ОТ ГОСПОДНИЯ РЕЗЕРВ
... бавното прощаване с живота почва нейде подир шейсетте,
вече съм войник в резервна рота, не гърмя с пищовите чифте,
лъскам караулното с парцала, в кухнята по цял ден беля лук,
и треса по Рихтер – девет бала, младостта си в баката с боклук, ...

Лечителка
По професия доктор, по призвание лечителка,
лекува тя болестите на хората, тяхната душа.
С усмивка на уста и старо и младо от болката
и радва тя хората с човешката си доброта! ...

Скриването, премълчаването, изопачаването на факти, независимо дали се отнася за политика, история, религия или обикновени човешки отношения, си е перфектна манипулация. Това може да въведе в заблуда не само отделния индивид, но и големи човешки маси, цели поколения, да доведе до фанатизъм и изкривя ...

Душата моя носи на кобилица,
където ида все е в мене взрян
и силите ми неговите сили са,
на стария на вечния Балкан.
Това не го разбират чуждоземците, ...

Ежедневки 154
1. Маскирах се, като разтройство... и ми писна от участия в реклами...
2. Изплюх се на късмета си... и се подхлъзнах на слюнката...
3. Излъгах закона... но не и съвестта си...
4. Думата ми на 2 не става... на повече, може... ...

Любовта с много думи наричаме -
някои нежни, други са парещи,
но винаги знаем как да обичаме.
За нея всички родени сме знаещи!
Понякога тя ни е толкова сладка, ...

“Сярина“ пещера … . Легендарната история за чудната девойка Сяра - от моето родно село, я има в книгата на Братя Радоеви “Из миналото на Угърчин“ ... Но, добре помня - водеха ни като ученици от по-малките класове в „Сярина“ пещера, на пет-шест км. от селото ... И действително - на стените до отвора ...

Припламвайки угасва светлината
когато ме завари угнетен.
Загръща мрак умората във мен,
но сън не ми провожда за отплата.
Придвижва се стрелка по циферблата. ...

Сякаш винаги си бил част от мен. Като дъх, който не осъзнавам, но без него не мога. Като тиха мелодия, която звучи в сърцето ми, дори когато всичко около мен е мълчание.
Но ти не знаеш. Никога не си знаел. А аз бих дала всичко, за да можеш да изпиташ какво изпитвам аз към теб. Да разбереш какво е да ...

Сврака вряка в храсталака -
Зайо ужким бил видял,
Как изгубила в шубрака
Цяла пита с кашкавал!
Сврака вряка в храсталака, ...

В живота не постигнах много,
защото бях от тези, гдето
не търсят в храма досег с Бога,
а в дълбините на сърцето си.
Не бях залостен в парадигми ...

Да си разумен подвиг е днес,
във свят объркат, сред гняв и стрес.
Не се страхувай, честен бъди
и на доброто се посвети!
Че старомоден си казват ти те, ...

Почина Аркадий Стругацки.
Той беше писател-фантаст.
Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.
Бе нашият вътрешен глас.
И свещите гаснат над пулта. ...

Защо е съдбата такава
на нашата мила държава?
Какви грехове е сторила,
че днес е без Божа закрила?
Грях ли на Борис Покръстител, ...

Топъл въздух нахлуваше в стаята на хотела, раздвижваше леко пердетата и донасяше мирис на море. Антон обичаше това ухание, смесица от водорасли, сол, морска пияна и разложение смесени в едно. Затова и редовно предприемаше кратки екскурзий край морето, когато можеше да се откъсне от работата си, коет ...

България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...

- I -
Бездиханното тяло на младата жена се носеше бавно по реката. Безсърдечният поглед на жреца поругал любовта ѝ проследи играта на леките вълни галещи косата на жертвата му. Безмилостната жилеста ръка отнела живота ѝ стискаше бронзов кинжал, от който капеше гъста алена кръв. След като няма да му ...

Защо си златна моя изтъняла?
И теб ли мъка някаква топѝ?
Едва, едва мъждукаш над квартала,
полягат сенки в старите липи.
Едва те виждам. Облачно си бледа, ...

Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...

Ако ме търсиш в шепичката думи
и те се умориха. Като мен.
Светът ми – шарен, луд, несъвършен,
по котешки е легнал помежду ни.
Ако ме търсиш в тъжните ми песни, ...

Отново към мен тихо се промъква
една забравена, дълбоко скрита
изпепеляваща тъга,
към сърцето се отправя
обвита в бяла, снежна тишина. ...

Феновете на "Ролинг Стоунс" - рок-палеонтолози.
***
Какво е летящ старт?
Денят след Прошка.
*** ...

На път за Кастелмаре
Животът е магаре,
което без да спира –
пердаши през баира!...
Където се надява – ...

Аз съм птичка дива,
в свобода родена.
Птичка жива
в кафез уловена.
Ти ме хвана, ...

Каручката бавно лъкатушеше по неравния път. Георги придремваше, държейки юздите на дръгливото магаре Марко. Слънцето уморено се спускаше към западния хоризонт, когато магарето внезапно спря.
Георги примига сънено и се оригна просташки.
— Дий, Марко, дий… — извика той.
Марко само помръдна едното си у ...

БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...

В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

Излъга я.
Тя не допусна прах
по този тъжен спомен да полепне.
Живееше в съмнения и страх.
Окапваха перата от крилете й. ...

Музата от мене отлетя,
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...

Срам и позор!
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...

Из цикъла "Пиеса за четири ръце
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...