Сбрали са се да правят революция, разбира се. Ала каква? Срещу кого? Оказва се, че дори самият им шеф, воеводата Доко Доков, не знае отговорите на тези въпроси! Може би последвалото нелепо самоизтребление е резултат тъкмо от това незнание?...
Текст и прочит: Иван Бозуков

В Тетевен зелен, роди се герой.
Сава Младенов се нарича.
В родината си се врича.
С млада душа още не вкусила свобода.
Той израсна с революция в кръвта. ...

Огледало... запотено, криви лицето
Уморено! Опрял си ножчето в гръкляна!?
Дали се стягаш да излизаш... или край.
Вратата - кръцната и слушаш новините.
Бога ми, какъв кошмар, убийства, ...

Понякога искам аз
дните да свършат.
Понякога искам
съвсем да не съм.
Не мога да бъда ...

Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...

Тръгна. Стана тежко, олюля се, но нозете му го държаха. Още не беше навършил трийсет. Не можеше да повярва. Как стигна до тук! Какво значение има пътят. Всъщност?
Колко птички пееха навън! Прозорецът зееше отворен. Кучето мразеше само една от тези птички – сойка ли беше или друга, но викът ѝ го ядос ...

Когато бавно прокарвам
пръсти през полиците,
отдавна не чистени от прах;
и когато през нощта гледам тавана
и ме обзема див непреодолим страх; ...

И чудатко и поет и човек
Необикновен загадки твори
Странният му стих слушам вече век.
На чудовище прилича дори.
Колко приказни въпроси пита ...

Пристига зимата като принцеса бяла
и всяка наша дума е любов.
Притихва в джоба, ни утеха закопняла,
нашепва ни в сърцата благослов.
Дърветата са булки със одежди бели, ...

30-те години на миналия век…
Стоянка беше най- малкото, пето дете в семейството си. Нисичка, но стройна и много работлива. Когато завърши шивашкото училище се отправи с родителите си към град, прочут с добрия си въздух и минерални извори, защото баща ѝ страдаше от задух. Натовариха в каруцата малко ...

Разбра, че идва краят неизбежен,
когато разораха с плуг ливадите.
По-малко мляко почна да прецежда
и кучето му взе от бяс да страда.
Децата му заминаха в чужбина, ...

А знаеш ли колко отрови изпих,
дордето през Мрака по тръни се влачех?
И смисъл открих, и във бездна го скрих
светликът за мен е най- тежко проклятие.
Гнездото си свих сред разруха и грях, ...

Харесвам простите неща!
Те са винаги ефикасни!
Харесвам именно тези неща
защото са винаги ясни!
И разбира се траят завинаги! ...

Някъде дълбоко под земята,
затрупана под въглищния пласт,
душата бащина най- свята ,
превърна се в счупен бряст.
Четири часа живот във утроба, ...

Тясна обществена врата е банциг за широк личностен хоризонт.
Нисък социален таван е гилотина за висок персонален ръст.
Вместо народи в религиозни, идеологически или завоевателски войни трябва главният теолог, философ или държавник да се боксира или дуелира с противниковия до смъртта на единия.

- Един банан, а толкова много спомени! – възкликна майката, леко просълзена. Дъщеря й я прегърна и каза:
- Какво толкова си спомни, че се натъжи?
- Още с първата хапка – започна да разказва майката – си спомних Коледния ден, когато бях малко дете. Мама беше поръчала на татко да купи банани, понеже б ...

“Нека да не се оскърби нейната мила сянка от тези късни
цветя...“ И.С.Тургенев:”Памяти Ю. П. Вревской”
. С красота и интелект - блестяща -
муза на поети, писатели...
Светски живот на придворна дама, ...

Без теб не съм и наполовина
от цялото, което сме.
Без теб и мен дали ме има?
Това е ясно, твърдо не!
Намерихме се и се сляхме ...

Щом слънцето в сърцето слезе
и залюлее го с лъчи,
и миг копнежен с него влезе
с красиви влюбени очи.
И после всичко е щастливо ...

Разказ №18
По мое мнение
„Съмнявайте се в мненията си. Понякога представляват... излишно деструктивна неуместност.“
Разказвачът
I. ...

> Дали е ангел… дявол знае
>
> Жена е… страст и вопъл
>
> "Женско биле" Жени Иванова ...

Бездомните си чувства, разпилени,
по пътища загадъчни събрах.
За тебе приютих ги - щом познах -
в очите ти вълшебства откровени.
По краища различни, разделени, ...

В безвремието на времето избухвам
в непоносимо ярка, цветна тишина.
Животът ме обгръща ужким нежно,
но всъщност здраво в свойте пипала.
Понякога наистина се хващам, ...

В най-последната купчина сухи листа
есента си зарови жълтици,
умореният дъжд като счупен кристал
се разсипа на ситни карфици.
Разтопи се луната от фин порцелан, ...

[Verse]
Lost in the lines of a midnight page!
Words that wander as if on stage!
Every scribble is a spark, a flame, a cage!
[Pre-Chorus] ...

Той се кани да й направи предложение, тя - да го приеме. В главите им обаче „дремят“ „отлежали“ фантазии от „звезден прах“, непоправимо поразили усета им за действителност. Резултатът от всичко това едва ли може да бъде различен от този в настоящата история...
Текст и прочит: Иван Бозуков

Условието на родителите при наемането на гувернантка било най-естественото на света - да обича децата. Оказало се обаче, че обичта й към тях била... непоносимо огромна!...
Автор на текста: Иван Бозуков

Понякога подсилената десница отслабва духа. Не вярвате? Тогава прослушайте настоящата история, в която невидимата физическа сила става причина за... ментален погром! Е, не и без мъничко помощ от страна на дявола, разбира се...
Автор на текста: Иван Бозуков

Морякът Таратан бива изхвърлен от потъващия кораб насред разбушувания океан. Здраво вкопчен в случайно попаднала му дъска, започва борба с опасностите на окръжаващата го водна стихия. Ще достигне ли до бряг? Ако достигне, какъв ще се окаже за него този бряг - спасителен или... фатално смъртоносен?.. ...

Музика, текст: Пламен Сивов
Не, не свършва пътеката с връх, катерачо,
а пределът е другаде –
на върха щом застанеш, обръщат се ролите и ронлив става въздухът
Неизбежното вечно подхлъзване на всички планински удавници – ...

Есента се оттегля безшумно
и прави път на снега,
сега Меца ще спи непробудно
и с плетени чорапки
ще покривам своите нога. ...

КЪРПЕЖ НА СТАРИ РАНИ
Самотата намира пролуки –
постепенно дома ми превзема.
Вечер слушам как – дрезгав, улукът
рецитира дъждовна поема. ...

Внимание! - Не замръквайте край непознато селище! За ваше нещастие може да се окаже, че в него... всичко е наред!...
Текст: Иван Бозуков

Отново “вагинална сухота”.
На сухо съм в пустинята Мохаве.
От седмици - жена ми е така:
психически е в адски лошо здраве.
Отбягва ме от цели десет дни ...

В очакване сте там – на пътната врата
посрещате ме, щом пристъпя прага.
Сърцето ми е въглен, изтляло във жарта,
тъгата ме пречупва, гърлото ми стяга.
В душата още стискам шепата си прах. ...

Ех, любов... земна, безумна...
Споделена, неписана, изживяна.
Не вкусила слава, но сълзи проляла...
за изневяра, лъжа, поквара.
Ех, душицо лъжовна... вярваш на ...