Не мечтая за теб.
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан, ...

Бъдещето е черупка, лишена от съдържание, но изпълнена с безкраен потенциал - дар за тези, които го имат и проклятие за онези, нямащи нищо друго.
Именно от втория вид бе времепазителката на име Леда.
Леда живееше на ръба на света. Тя се чувстваше изключително комфортно да вирее отвъд рамките на обич ...

Гледам те, гледаш ме -
тихо е вън. Само листата шумят.
Искам те, искаш ме -
не, не е сън. Търсещи очи не спят.
Две отражения гонят се в тях - ...

1.
Не питаш как сърцето диша,
когато теб те няма тук.
През всеки ден в мълчание пиша
по кожата си твоя звук. ...

Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...

Високо горе в гъстите гори
ечали манастирските камбани.
Света Гора наричали дори
това свещено място от Балкана.
Градът единствен кръстен на светец ...

Два живота,
две съдби,
една любов
(втора част)
Изчезна аеро шоколадът на Балъкчиев и Бераха. Всяка неделя сутрин го намирах под възглавницата си. Тъмно синята, лъскава опаковка, ме радваше силно. Замени го някакъв марципан. Ерзац шоколад от соя. Хлябът ставаше все по-черен и все по-повече приличаше ...

Два живота,
две съдби,
една любов
(трета част)
Люляците отново цъфтят. Пролет е. Небето синьо, а Витоша, обвита в своя теменужен плащ, отново весели душите на софиянци. Птиците се върнаха в небето и тържествено кръжат над градът на Мъдростта. В Борисовата градина влюбени двойки се разхождат хванати ...

Автор: Марта Маркоска, Р.С.Македония
Седемте чудеса на света са малко,
да крепят глупостта човешка.
Седем години в Тибет са малко,
да ни избавят от изкушения! ...

СЕЛСКО ГРОБИЩЕ
Не помня тука вече никой –
освен баща си, дядо, баба.
Край гроб не бива да се вика,
защото ще обидиш хляба ...

И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...

От слънцето е целунато то -
венчелистчето във реката...
Лицето ми също бе целунато!

- Айде, деее! - изнервничи младата жена – корени хванах да те чакам да свършиш някоя полезна работа!
Той загърби дупката, която копаеше, плюна мъжки и й се сопна, но леко чехленски:
- Извинявай, мила, но пръстта е много твърда! Правя, каквото мога.
- Ако наблягаше толкова на работата, колкото на опр ...

Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...

ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека, ...

Хулиган за бой се стяга,
мята на рамо тояга,
внук любим на баба Яга.
Когато след пир полунощен
на зигзаг повръщаш в дома, ...

Разказвай ми, за своите турнири
по всички континенти на света!
И нека пак оркестъра да свири!
Додето капят мъртвите листа…
Аз искам пак, при теб да се завърна! ...

Цветовете на нощта
Бледа изгрява луна,
светли са с нея звездите,
а във душата тъма –
мрачни са даже мечтите. ...

Принцесата облечена бе в бяло -
Излъчваше и стил, и чар,
но виждаше се голото й тяло
под роклята, за принцовете дар...
И гледаха те, и облизваха корони, ...

Обичам те без всякаква преграда,
защото съществуваш вътре в мен,
най-тихия любим - добър и сладък,
превърнал ми живота в откровен
копнеж, дошъл от къдрави залежи, ...

Те идваха в душата ми на пролет.
Те идват още в зрялата ми есен:
със слънчевите си криле в полет,
щом в гласа ми носят нова песен.
И когато рано слънцето ме буди... ...

“Зная всичко за теб, грешко в системата. Въпреки това продължаваш да си ми интересна. Защо?”
Йоан преплете пръстите на дланите си и ги постави зад главата си, протягайки се в креслото. Изпъна петите си напред, така че прасците му да се стегнат. Изправи се и започна да пружинира върху пръстите на кра ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
17.
Наивното покрито от измама
робува на неясност и заблуда.
Поредното пророчество на шута ...

Има едни такива луксозни фабрики, лаборатории, работилници и и пр., където туроператорите водят туристите да си купуват прескъпо неща, които на пазара струват долар, два. Сигурно получават процент. Но пък е чисто, приятно хладно и все ще почерпят нещо. Та дремя аз и слушам с половин ухо,как французи ...

ПОПЪТНА ПЕСЕН
Не си виновен, че дъждът вали.
За мойта самота – не си виновен.
Един от нас пое на път, нали?
А другият го чакаше покорно. ...

СБЪРКАН СИНТАКСИС
По ризата греховна на поета
полепнаха любовните малини.
Сълзица се търкулна, втора, трета –
с очакването болката да мине. ...

ХРАМ ЗА ОБИЧ
... не знам какво да сторя за света, че да се буди малко по-добричък? –
ще взема приказки да му чета – и песни да му пея! – светъл птичък,
да го събуждам рано призори с чай от липа, от мащерка – и риган,
да спре да мисли само за пари! – каквото Бог е дал, това му стига, ...

Боже, сторѝ - в на
скулптурите очѝте
да струѝ живот...

ГЛАВА III. ПЪРВИТЕ КИНТИ
Сделката беше насрочена за 13:00, но екипът се събра още в десет.
Ро пристигна първи. Той винаги идваше пръв — не защото беше точен, просто трябваше да провери лично дали всичко е както трябва. Провери тунела — пропълзя сам, в тишина, с малкото си фенерче и пистолет на ласти ...

По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата ...

Какъв е този люляков порой,
лилаво-бял с ухание на страст?
Все още търся, за да зная кой,
дарил е теб с безмерно-дивна власт?
Откривам те във дюлевия цвят, ...

НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...

Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...

Ти виждал ли си вещица-телец –
в рогата си със шипчета бодливи
и с розовия миризлив венец
от майските поляни диви?
От чара й омаян ли си бил, ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата)
13.
Завличаше ме не една химера
към пропасти дълбоки на лъжата.
Преследваше и неуспех душата, ...