Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Ловният сезон открит
Подкрепа
на Дара
Ех, как ми се иска да те докосна на живо
и за кадем да ти издърпам нежно ухото,
да се чукнем за здраве със шампанско пенливо, ...
Ръцете
Догадки, хипотеза на
Автора сегашен - Лесничея
За ръцете ще представя
Тук пред взора на читателя, ...
14+ 8. По зорна доба. Вълкан се връща в Ранули
заградила вито кале
ни на небе, ни на земя,
загради го в темен облак.
Народна песен ...
„Кинжален“ огнелом - 31
Глава двадесет и девета
Синът на небето
Танто Берили бе сигурен, че нощта на кацането му на Зиметария щеше да е най-студената в живота му. Както се бе оказало, температурата в ранните сутрешни часове бе паднала до немислимите от него дото ...
Априлска мартеница
в саксия голяма ,с много земя.
От нея за спомен оставих игличка,
и двама излязохме-да я посадя.
Пред входа на блока разчертана е “Дама”, ...
Единствено за себе си не плаках
безшумни прилепи претърсват мрака..
Единствено тъгата ме намери,
единствено за себе си не плаках.
Един след друг сезоните си тръгват ...
Кивоти
Сърцето свито търси топлина...
Дишаш... о, Бога ми, не стига!?
Питаш се... къде загуби любовта.
Тъмно е, в тавана виждаш светлини, ...
14+ Сън – I
удря се в гумите на камион или влекач, отскача като билярдна, не спира. Опитвам се да я догоня. Насреща ми се
появява висок човек със стъклен поглед: "Трябва да помислиш за защитата – най-важна ...
Очила на безочието
Правителството ли трябваше да се смени, за да види българинът корупцията? Масовата кражба? Шуробаджанащината. Агресивната простотия. И липсата на власт у властта.
Ако българинът не провиди, няма да има прав ...
Неразбрана болка
никой не разбира болката ми,
говоря, разказвам, крещя със тишината си,
а хората кимат,
правят се, че разбират, ...
Нейно Величество Любовта
с багри от сивите краски
и смирени, почти непокаяни
крачеха тихо, без маски.
Попът замина от селото, ...
За спомените...
в душата ми налитат спомени
и продължително някак все чоплят
рани - и отколешни, и по-нови…
Терзаят до болка - денем и нощем, ...
Богът, който ме дели
къде е десницата му силна?
Изпраща ми и смут, и гнет,
а плащът му сълзите не попива...
И не е лек за мен, ...
В алеята на градската градина
растеше кестен бухнал и висок.
И чувствах как до небесата сини
той вдига ме в лазурния чиртог. ...
7 май 1989 година. Гранична застава под връх Руен, близо до границата с Югославия.
Беше неделя. И уж пролетта с промъкна покрай заснежените върхове на Осогово, но тук, на височина 1500 метра над морето, зимата още напомняше за себе.
Предната нощ, на Гергьовден валя ...
Времето лети
безшумно отнася деня след деня.
Секундите падат като листи в полето,
а спомените тихо блестят във нощта.
Детството някъде бавно избледнява, ...
Пътища
избирам път - по него да вървя.
Зад мен е онзи, който извървях
мечти постигах, кули все строях.
А другият - той стига до дома - ...
16+ Мислителски тъпизми 8
- Не мога да го дигна.
А жена му.
- Този лаф вече се изтърка, скъпи, всяка вечер го чувам...
2. Жена се хвали гордо пред приятелки. ...
Съдбовна мисия
На младите таланти, които упорито се трудят
и отстояват заложбите на своите дарби,
им предстои объркания ни свят, да учудят
с техните изстрадани успешни стартове - ...
7. По зорна доба. Вълкан среща сестрите стии
моя изневяро,
защо ме тъй рано
приспа преди пладне,
та ми либе мина, ...
От вода родена
прегръщам водата и светлината лъчиста.
Ръката плете, от дух призована,
бряг за роденото ново и чисто.
И не потъвам. Аз съм движение — ...
Предвечно
а там Земята,
излята във предвечно състояние
ме викаше да я създам –
любовен плод на излияние. ...
причина си без следствие,
щом се появиш гората бяга,
луната към морето не посяга.
От теб реката посоката обръща, ...
Потапяне
от мислите тихо излез.
Деня забравѝ и покой потърси
в един неизказан копнеж.
С най-леките стъпки във себе си влез ...
С упование
Да разтворя искам душата си
Да я отърся от всякакъв плен
Без притеснения за разплата
Благодаря искам да кажа ...
Юрий Казаков. Двама през декември
Двама през декември
Той дълго я чака на гарата. Денят беше мразовит и слънчев, и всичко му харесваше: множеството скиори и скърцането на пресния сняг, който още не бяха успели да разчистят в Москва. Харесваше и самият себе си: здравите си обувки за ските, вълнените чорапи почти до коле ...
„Кинжален“ огнелом - 30
Глава двадесет и осма
След опустошението
Ръководството на КЕП се събра във вече известната ни заседателна зала на последното ниво на кула №451 едва по пладне след нощта на чудовищния по разрушителността си седми за сезона огнелом.
- Ще мо ...
Първата сре ...