Морско
И друг мирис има морето,
онова септемврийско южно море.
Толкова много спомени навяват в сърцето,
че и да иска човек, няма как да ги спре. ...

Ще ми кажеш ли как да заспя,
аз от толкова време те чаках.
Мой копнеж – ягодова луна!
И стоя притаено във мрака.
Със очите си жадни сега, ...

Изричал ли си някога желания,
загледан тихо вечер във луната -
когато свят потъва в мълчание
и сам оставаш насред тишината?
Шепнал ли си думи неоткрити ...

Знам, че искаш да ме видиш…
И гледал си ме с празни очи,
в които няма огън, в които няма сълзи.
А плячката на егото е зарът,
небрежно хвърлен като нечие сърце… Късмет е то да оцелее, ...

Това е албум от снимки в 4,5 D формат. Снимките са малко мъгляви, недодялани, нефризирани и откъслечни и НЕ са предназначени за хора без чувство за хумор - такива, на които то въобще е липсвало или такива, които са го загубили с времето.
Ограничения:
> Всяка прилика с действителни лица е била валидн ...

На майка ми
“Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.” (Матей 5:3,4)
Попита ме веднъж зората:
“…А зъбите си как разби?
Защо забравил си полята ...

– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима... Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ...

Петър ще е камъкът на който
църквата си аз ще построя!
Думи на Христос това са. Злото
да не влиза в теб като змия.
ПРИПЕВ: ...

Госпожа Петрова влезе за последния час за деня. Всички се разбудиха, когато една тетрадка прелетя, удари Мина по рамото и тупна на земята.
– Велин! Велин! – извикаха няколко гласа. Разбира се, че беше Велин. Това момче отдавна трябваше да бъде изгонено.
– Аз ще се разправям с него! – Едно едро момче ...

Глава трета. Крепостта Козяк. Реваншът на селския кмет.
Първо искам да попитам — понеже се появяват термини и прочие широко неизвестни неща, има ли нужда в края на текста, под черта, както се казва, да има пояснения?
Събудих се и веднага усетих, че съм снощен... И как се дотъркалях до този живот? Та ...

Море
Черното море, то не е само вода,
то е свобода и любов истинска.
Спокойствие е за уморената душа,
една красива усмивка вместо тъга! ...

Все повече лятото разцъфтява -
с ухание на горски ягодки...
И плодчета берем - червени, сладки,
край пътя на полянка в гората...
Почти както е с царя в гатанката - ...

Готова съм да чакам,
колкото е нужно.
И даже знак да няма,
даже да е трудно.
Готова съм за рани, ...

За живота пеем в песeн.
Животът във света е с аромат.
Лъжовно е да мислим, че е лесен.
Животът има върхове и спад.
Различен ритъм има всяка песен. ...

Петър ще е камъкът на който
църквата си аз ще построя!
Думи на Христос това са. Злото
да не влиза в теб като змия.
Силен във житейските несгоди ...

Пречупва се денят ти не с мечтаната нагласа
и изпита започва, звънеца бил е вече и времето тече.
Порядъкa от интереси отеснява, изчерпват се от смисъл.
Ще се вкопчиш ли в някой със спасителна нагласа?
Ще се втурнеш ли отново след туй що вехне и умира? ...

Пада уморената надежда,
капчука разтопената мечта.
Болката от всякъде приижда
потъва изтерзаната душа.
Захващам се за стръкове трева, ...

Лятото тече с пълна сила,
Слънцето гали лицето ми,
а аз не спирам да мисля за теб,
изгарящо желая твоята плът,
но не това ме привлича в теб, ...

ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ БЕЗ ДАТА
Септемврийският дъх на реката
се промъква с особена тръпка.
Аз държа упорито в ръката
невалиден талон за отстъпка. ...

Ти беше като нас – съвсем обикновен.
С немалко слабости, неразличим от всички…
Страхлив и експлозивен – също като мен.
Но повече от всеки друг, Христос обичащ!
А любовта покрѝва много грехове. ...

Да можех да те чуя и видя,
щях да те прегръщам и целувам.
Да можех да те докосвам и галя,
щях страстно да те любя.
Да можех усмивката и лицето ти красиво аз да видя, ...

Влюби́ се в мен! Уцелил си сезона —
липи цъфтят, пчеличките жужат...
Небето, виждаш, кипри си фасона,
а в тебе андрогени пукат цвят.
Навярно мислиш, че съм вече стара, ...

Баща съм... ама с памперсите още водя преговори. Със съпругата ми имаме едно малко съкровище. Дъщеричката ни е само на четири месеца, а вече тежи почти осем килограма и половина. Расте като гъба. На галено ѝ викаме *Буми* или *Бумци*. Прякорът дойде от "Властелинът на пръстените". Помните ли Бомбур ...

Егомания е грабитация.
Азбука на бъзнеса са цифрите.
„В затвора попаднал на хора“ е късмет не за поет.
Римуването предотвратява афиширане на проза като поезия.
Социалистически реализъм е пропаганда, капиталистически реализъм е реклама. ...

Снегът покри последната следа,
в дома ни бавно вечерта се спуска.
Погълнати от лед и самота,
душите ни през бездната препускат.
Сега сме двама, в стаята сами, ...

Ядеше ми се диня.
Отидох на пазара
да си купя диня.
Имаше красив мъж,
който ме заглеждаше. ...

Нещо сурово, грубо и студено от мен...
Куплет 1:
Гола без романтика
остана май тъгата.
Старостта безпомощно ...

„Макар да „преливат“ едно в друго плавно и неусетно, историческите времена имат ясно обособени начало и край. Не е вярно, че започвали и свършвали постепенно. Постепенни са само натрупванията около границите и по протежението им, но не и самите тези граници...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Мрак! Крак! Стъпвай пак!
По трева и камънак!
Път те чака! Няма как!
Слънце! Жега! Пот!
Много труден този живот! ...

Вървим със теб − ръка в ръка,
пътеката ни води все нагоре.
С туптящи в ритъм две сърца −
прегръщаме се и не си говорим.
Минаваме през гъстите гори, ...

Майчина кръв от скръб се пролива
Бащин вик от планини се издава
Деца вече закърмени
За чужда родина да се възроптават
И без да знаят защо ...

Прошепна ми животът, че река е.
Река без пристан тих, без брегове.
Тече през дните ни, една съдба е,
понесена от бурни ветрове.
Прошепна ми животът, светлина е, ...

Не всяка светлина се ражда от небето.
Понякога е рана,
която се е научила да свети.
Не всяка истина има лице.
Най-дълбоките вървят без име, ...