Сънувах лятна нощ —
такава, каквато дори и Шекспир не би могъл.
Бях с ленена риза и с бузи — пепел от рози,
а ти бе галена от светулка и превзета от монолози.
На четири очи, с пресъхнали устни ...

на
неколцина омиротворѝтели -
неимоверно много омиротровѝтели

Днес кой не се радва за нея,
и кой не е чул песента,
с която една родна фея
покори във Европа върха!
Кой от страната на - Ванга, ...

Кажи го с прости думи,
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...

Исках... да имам приятел -
кученце, котка, прасе...
Дълго го търсих в полята,
а той от небето дойде:
Гълъбче кацна на двора. ...

Призрачни истории разказвам,
плаша, даже изразът е, ужасявам,
надеждата, като такава, смазвам,
даже и такава не познавам...
Думите ми са с артериарен вкус ...

Слепотата не е тъмнина и съвсем не е задължително да бъде травма. Борхес великолепно го илюстрира посредством своята собствена частична слепота. Да си сляп - това просто значи да пребиваваш в свят на неопределеност, ала не и - съвсем не - да си потопен в мрак. А ако, бидейки сляп, си и синестет, тог ...

Синът на Надежда
Синът на водещата Надежда Иванова
е само на пет, но на сто процента е буден
и да попее, винаги е с радост готов,
но майка си постоянно много учудва ...

В сърцето ми – птиче – се ражда дъгата,
над сънно море засияват мечти.
И вятър, подгонил далеч самотата –
любов залюлява. Докосваш ме ти.
И с пръсти танцуваш по моята кожа, ...

"Бангаранга" спечели наградата на Евровизия и отново стана повод за проява на нашето "единство и сплотеност" като нация.
Отново обаче в публичното пространство, (разбира се и в нашия сайт като част от него) се забелязва една съществена разлика между вижданията на хората за това (едно и също) събитие ...

Когато нощният часовник спре
и тишината диша между стените,
светът не е нито стар, нито нов —
а само миг, забравил името си.
На разсъмване душата е прозрачна. ...

Аз съм вълк единак, аз съм белият вълк,
аз съм вълк единак, хапя острия вятър,
не признавам ни чест, не признавам ни дълг,
аз съм този - вечно зад кадър.
Вия срещу тази луна, ...

Сътвори Той човека от звънка глина като грънчарско изделие.
И сътвори Той джиновете от пламъка на огъня.
Та кои блага на вашия Господ взимате за лъжа?
Господа на двата изгрева и Господа на двата залеза.
Коран, сура Ал-Рахман (Всемилостивият) ...

От дете съм все виновна -
В семейството и навън.
Умората ми е оловна -
В обувките съм Трън.
Всеки иска да командва - ...

Изблизал покорно товарите сол,
които съдбата поднесе,
ти взри се в очите си. Искрен и гол,
на прага на своята есен.
Свали ги! До кожа, до кокал свали, ...

Обраснаха пътеки невървяни
и изгрев сви се колкото петак,
срутиха се камъни мълчани...
погина ден в утробата на зрак.
Куршуми за удобството мълчат, ...

Какво е да можеш, когато крак ти подлагат?
Какво е да искаш, до плач да се стягаш,
че неразбран си оставаш, отвергнат
и побелял си от зли хора зачеркнат!
Какво е да искаш да се докажеш? ...

Господ с пролетна хубост зарадва ни,
чудна красота е навсякъде...
Но покрай нас буря смачка цветята,
уви - бяха прелестни, уханни...
С аромата от слънцето - прекрасен, ...

Беше преди години.
Хубаво е, че не питате преди колко години.
Учех. В столица. В голям, красив университет. Студент бях.
Закъснях със закуската – чай и кифла, както винаги. По-лошото е, че закъснях за лекцията. Знаех, че този професор не позволява такива произволия. Но реших да рискувам. Почуках. Вл ...

Животът понякога ни докосва
с ръкавици от коприва и тръни
и понасяме раните си
с достойнство,
без да бъдем някому длъжни. ...

Градът е затвор от бетон и лъжи,
където умът ти в окови държи.
Потоп от лъжи и отрова ни дави в кал,
светът е изстинал, прогнил и заспал.
Издигаш стени от студена бруталност, ...

Един безобиден въпрос
„Щастлив ли си?“ – уж безобиден въпрос,
но всеки изтръпва и сам се оплита…
Години близнаци в познат коловоз –
заспиваш, събуждаш се…, влачиш копита… ...

Черния гарван се изви над последните къщи. Под него, по криволичещия коларски път се извива мудна процесия. Двайсетина съселяни се стремяха да не паднат в рядката кал и да се придвижат криво-ляво до гробището. А то се намираше през ръждивата железопътна линия от другата ѝ страна. Сутринта бе паднал ...

Градът е затвор от бетон и лъжи,
където умът ти в окови държи.
"Словесната плява" ни дави в кал,
светът е изстинал, прогнил и заспал.
Издигаш стени от студена бруталност, ...

„Закъсняла любов“
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Всред хладна зима в моята душа,
неспирно самотата ме ломеше...
Но Тя дойде - красивата съдба! ...

На търпение учи ме ехото. С него самичка,
бях в пустиня, на ледник и в пусти отколе земи.
На съдбата съм аз благодарна, повярвай. За всичко.
Доземи ме превива, гори ме, но пак не сломи,
тази тъничка уж и изникнала в блато тръстика, ...

„Хетеросексуалното влюбване е много повече встрастяване в другополовата чуждост, отколкото афинитет към другия в качеството му на личност. Съмнявате се? Представете си, че човекът, в когото сте влюбени, една сутрин се събужда... от другия пол!“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Напев без произход. Думи, които звучат като шепот от забравен ритуал. Вибрации от място, което не присъства на картата. Ако го чуеш, ще усетиш ритъм, който не е оттук.Добре дошъл в една малка загадка.
Ла-та ра-та, ла-та ра-ри,
та-ра ла-ра, та-ра лири.
Ра-ла ти-ла, ри-ла ру-ру,
ли-ра ла-ра, ри-ра ру-ру. ...

Отдясно топовете не мълчат,
отляво – топовете в строен ред
и ето че към тях лети снаряд
и залпове отвсякъде гърмят.
Алфред Тенисън, „Атаката на Леката бригада“ (1) ...