И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре, ...

Отиде си,
най-малко го очаквах,
а имах нужда от тебе най-голяма.
Отиде си,
напразно беше чакал да порасна, ...

Приказка с неочакван край
Имало нявга в далечна земя
славен юнак с много дълга брада.
Бродил в света и деня, и нощя -
искал да срещне най-страшна ламя. ...

Прегръщай ме, целувай ме, кажи, че съм любима. Излъжи ме. Усмихвай се насила, гледай ме с любов, дори измамна да е тя. Давай, излъжи ме, омръзна ми от истината тежка, омръзна ми от реалността. Искам да живея от сън в сън, сред илюзии безкрайни. Спести ми думите омразни, наричай ме само с най-нежни и ...

И нови, нови кръстопъти...
На сляпо ли да ги пресека?
Ще бъде ли след хоризонта дъха ти?
И там по-ясно ли ще е, отколкото бе досега?
И черни, пътища черни... ...

Урок по четене
Проклета да е сянката ти дълга,
с ръцете си - маркучи да ме стига.
Разпитала съня ми и излъгала,
че тя била настолната ми книга! ...

мъгла се стеле
покрива планината
слънцето ще я рани
...
було мъгливо ...

Бях млад и вярвях, и мечтаех
в прекрасните и светлите лъчи,
на утрото в искрящите овали,
на нощите в безбройните звезди.
На пролетта в любовното цъфтене, ...

Не знаеш какво искаш ти,
не се разбират вече думите ти...
Даде ти любовта си,
даде ти сърцето си,
а ти ги проигра. ...

- Тате, нъл оген и топлина има в земената любов? - намеси се Павлето.
- Тъй е, сине. Когаш са влюбиш, сам ше разбереш.
- Георги - прекъсна го Стефана. Той май е влюбен?
- Стига, мале! Нек да не думаме за туй!
Стефана се сгуши зиморничаво в красивия си вълнен шал. Тази вечер беше го сложила за празника. ...

Леле-мале, що съм толкоз изкуфял -
през нощта съм същи сомнанбул,
през деня Сибирска мечка,
десния чепик на левия обул,
а пък левия на десен ...

Тъжен крясък на птица
Днес небето раздра
Останала беше вдовица
Голямата стара скала
Загубила своя орел ...

И отнякъде истината изплува
бледа като издъхваща луна.
Ти виждаш спомена от птиците,
останал във времето съвсем.
А сам духът на облаците в ...

Толкова дълго търсих аз ключа
за твоето така непокорно сърце.
И знаех, че щом успея да го отключа,
пред мен ще се разкрие необятно небе.
Къде ли не го търсих! Казвам ти... къде ли! ...

Листата падаха като сълзи -
различни бяха, като твоите думи.
А крачките ми някой ги следи -
неразбирателството помежду ни.
Онази есенна трева ...

Мерцедес, след него беемве,
зад машините прикрили сме душите,
бронирали сме хладното сърце,
със маскаите покрили сме очите...
Напудрено лице, но и душа, ...

Новата душа
една съвременна приказка за избора
Живял е неотдавна
младеж със сив живот,
съдбата върху него ...

Къде отива всичко
и защо отново съм сама?
От един останало ми стихче,
а от друг - картичка, слова...
Снимки прехвърлям - ...

И весел, и облачен ден е,
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен. ...

Какво да мисля, ми кажете,
след всичко, което става по света,
нима надеждата за по-добро остава
все по назад от алчността.
Докога ще мислим само за богатства, ...

Остатъци от време - разплетени нишки, поглеждайки, виждаш куп стари сандали с протрити каишки. Добре опаковани в сини кутии, добре разпилени сто мръсни чинии. Пропуснати срещи, пропукани фуги, безсмислено свършени дребни услуги. Тефтер, указател, до тях телефон, нашийник за куче, табелка за дом.
Два ...

Запитвал ли си се коя съм аз?
Какво се крие вътре в мен?
Открита съм пред теб като атлас,
открита като ясен ден.
Дали съм ангел? Ах, едва ли. ...

Тръгвай си. Пускам те.
Хайде, махай се!
Ти загуби или може би пък аз...
Аз загубих блясъка в очите си, усмивката и мечтите си.
А ти? ...

Пречупил мислите ми, вмъкваш
всяко свое сетиво...
И някак странно ме объркваш,
извайваш ме като с перо.
Рисуваш всяка моя дума... ...

Когато всичко
поглъщах сетивно,
не мислех.
Сега е
обратно... ...

* * *
Сняг вали-вали,
а аз си гледам-гледам
през прозореца.

А бяха казали, че ще е приказка...
Та значи, да започнем отначало.
Ще дойде рицарят на коня (белия),
ще ме заведе във звездното си царство
и ще откъсне, като водна лилия ...

Въздухът в стаята е попил тъгата.
Вдишвам я и издишвам отрова.
Навън дъждът мокро полива тъмнината.
Пълни локви с капчуци самота.
Във всяка моя клетка безшумно, на пръсти ...

Защо за тебе мисля аз?
Защо се връщам в спомени за нас?
И лик красив пред мен стои,
затворя ли за миг очи.
А как желая само, как, ...

Превърнахте ме в просякиня,
отнемайки ми надеждата за любов.
Изваждайки ме от жабешката тиня...
Оставяхте ме на брега за някой нов.
Другият, винаги се бавеше ...

Ритъмът на града.
На морето.
На стълбището в къщата.
Слива се със лица и хора.
Прелива - едно в друго. ...

Седнало да плаче
мъничко юначе,
че гладно остана
днес отзарана.
Майка му забрави ...

Една вина често търси прошката,
но често по пътя се разминават,
както перфекционистът надушва грешката,
но здраво и лепено се различават.
Една лъжа често звучи по-красиво от истината, ...

Власт
Това, което право дава
на онзи, що я притежава,
без вина да продължава:
да краде без срам държава, ...

Страхувам се до последната въздишка, която си поема денят и съм объркана с първия нощен полъх на самота. Прикривам усмивката си, защото така съм била изглеждала по-загадъчна, а всъщност искам да направя грозна гримаса и всички да разберат, че това, което разяжда волята ми, е безсилието ми да открия ...

При днешния бабриархат,
кво да напрай дядо Або!?
Реших са, за да съм рахат –
кръц, оф – и аз да стана баба.
Отидоф при вритиринаря. ...

Недокоснато...
Как да достигнеш нещо нереално?
Не можеш да го видиш визуално...;
... не можеш да го докоснеш с ръка
или да настъпиш с крака.. ...