В полето до стихнало малко село
самотно бесило над пръстта стърчеше.
На него труп, осъден за своето дело...
Над тях бледата луна блестеше.
Сред полето тръни, плевели, коприва, ...

Ръждиви листа в
дървесна корона.
Шепот.

Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...

Ако чувствата ми бяха цветове,
а сърцето ми- картина .
Ако мислите ми бяха градове,
а делата ми градина.
Нямаше да видиш между тях ...

"В Божиите ръце"
Щом те видя, сърцето ми забива лудо
и това е знак, че още те обичам.
Привидно тих - моля се да стане чудо -
нищо друго, сега само това искам. ...

Нашъ бабъ Ана
лошо мъ пудхвана,
зарад мерак пусти
фърли мъ в герана.
Сидъ сиги на тъмну, ...

В памет на Петя Дубарова
На 04.12.1979 г., угасна завинаги един уникален талант, с който днес България, може би, щеше да се гордее, но нашето общество не съумя да го опази...
Целуна Бог най-светлата искра
от своето божествено сияние,
дари я щедро с мир и красота - ...

В косите си вплела житата
с два изумруда - очи -
плачеш - вече познала лъжата,
че обичана можеш да си...
Хайде, поплачи си - олеква - ...

Душата ми - квартална кръчма,
пълна с хора и много сама.
Всеки влиза, излиза, поръчва,
излива си мъката с чаша в ръка.
А тя - ням свидетел на чужди съдби, ...

Розата
Розата бе пъпка, постепенно се разпукна.
Роди се червена с цвета на кръвта.
Ароматът привлече пчелите и топлия лъх.
В разцвета на силите си ...

See your shadow even when you're not standing there
Feel you when I close my eyes
I've been through it all and made it out alive
It's only just a matter of time
I won't be ..Hopeless ...

Дупка в графика
- ... Да си купя шампоан, че ми е свършил... Да помогна на Ко да си подреди стаята... - мърмореше под нос Но Щен Вълк и записваше с молив в тефтерчето си. - Да... - и така нататък.
- Здрасти, Но - поздрави го Черната Пантера Ра.
- Здрасти, Ра - отвърна вълкът и продължи да мърмори и ...

Часовникът ми спря.
И аз загубих, представете си,
загубих за времето
всякаква представа.
Часовникът ...

Притихнах:
ти с длани
душата ми ваеш.
Аз трепнах
в теб струна, ...

Човечност. Топлота. Искри.
Усмивки. Жестове. Картини.
Дихание. Копнежи.
Обич. Плач.
Магия. ...

Скован от недъга, но воден от злоба,
захвърлен от всички, сакат и презрян,
аз злобата своя във меч ще превърна,
а хорската радост ще смачкам във кал.
И нека наричат ме както си искат, ...

Хем съм млада,
хем съм стара.
Искам да затварям.
Хляб имам да продавам.
Дете голямо. ...

На Петя Дубарова
Като магия на художник
перото сътворило дар за вечността,
от дълбините морски ще напомня
за теб - момичето, прилично на вълна. ...

(по Хармс)
1. Ритнах камъче. Отмъсти си – влезе в обувката ми.
2. „Аман от боклуци!” – каза Старият Господин и се изплю на тротоара.
3. Нарисува си щастие със симпатично мастило.
4. Раздроби си надеждата, а после прокле птиците, изкълвали трохите ù. ...

Рожден ден
Сънят отново ме забрави,
наливам си във чашата едно,
но днес ми е простено, ще остана
със теб, съдба, в широкото легло. ...

Видях, как скрита зад един прозорец,
рисуваш по запотеното стъкло.
Видях, как гледаш все нагоре
към необятното добро.
Видях и ми стана мъчно, ...

А сега към следващото,
аз не знам защо продължавам?
Карикатурни творби, нереални,
запълнени стари истории.
Няма граматика и теория, ...

Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.
Ти беше велика. ...

Месец по-късно нищо не се бе променило между тях; единствено привързаността и обичта им един към друг растеше. Цяла сутрин Бьорн и Ингрид се бяха любили сред гората на мократа от нощния дъжд трева. Все път младежът си мислеше, че не би могло да бъде по-хубаво и всеки път оставаше приятно изненадан. ...

Елена отдавна живееше в Щатите. Отидоха с зелена карта. С Владо имаха две дъщери и един син. Три красиви ангелчета, които огласяха къщата с веселите си гласчета. Добре, че беше братовчедът Асен. Той живееше в голяма къща, в най- богатия квартал на Ню йорк. Извади голям късмет. Запозна се с дъщерята ...

не върху ръцете си
... търся
твоите устни…
нито в косите
(нито в прелялата ръж ...

Дойдох отново.
Някакси... очаквано
палтото ми тежи на закачалката.
Защо не си го сгънал в шкаф „ЗАБРАВЕНО”?
Не съм замръзнала. ...

С поезията съм на вие
Публикувано във вестник "Септемврийче" - 1976 година,
В памет на баща ми Денчо Найденов - поет
С поезията съм на Вие,
трудно ми е да творя. ...

Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...

Енергията "ЧИ"
Партийни книжки с пъстри цветове,
размахват изкуфели политици.
Изкукали крадливи умове
зашлевят си един на друг плесници. ...

ЛЮБОВ
Дойдох да те видя, море.
Да те докосна,
защото си толкова истинско,
колкото оная жена, русокосата, ...

"За мъничко любов избродил бих света"...
Ярослав Връхлицки
Как пясъчно ти все ми се изплъзваш,
царице на греховни страсти!
А аз - като слепец, стоя премръзнал ...

Любовта ти е затвор, а аз съм пленникът.
Косата ти е решетката, а очите - стражата.
В плен съм на твоята красота велика.
Нека двамата да вкусим от насладата.
Целувай ме нежно с тези устни сочни. ...

Чуваш ли се, чуваш ли се?
Вече дори не говориш като себе си.
Не мислиш като себе си...
Напълно си се изгубил в лъжи и отрицание.
Виждаш ли в какво си се превърнал? ...

Носталгично може би е чувството,
когато спомня си онези дни,
когато с вас и вятъра препусках
и ловяхме шумно весели звезди...
Мислех "Всичко ще е лесно" ...