Преводът на сонетите на Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861) на български е наистина мъчителен. Оригиналите притежават невероятно сложен синтаксис, в съчетание със специфична лексика. Понеже спазвам изискването за запазване на формата (петстъпен ямб и римна схема) невероятно много от смисъла се губи. ...

(feat. Timbaland)
Nobody
Nobody
Nobody
Nobody ...

Es war, als hätt der Himmel
Die Erde still geküsst,
Dass sie im Blütenschimmer
Von ihm nun träumen müsst.
Die Luft ging durch die Felder, ...

Sandra - Jhonny Wanna Live
i got something on my mind
makes me sad and makes my cry - oh no
johnny wanna live
just an ordinary day ...

Jean-Pierre Claris de Florian
LES DEUX CHAUVES
Un jour, deux chauves dans un coin
Virent briller certain morceau d'ivoire.
Chacun d'eux veut l'avoir : dispute et coups de poing. ...

И колко пъти да те питам -
ще участваш ли във нашата игра?
И колко пъти да прелитам
с крила от шарени пера?
И колко време аз да чакам ...

Принцесо,
Преди да те докосна с устни,
целунах страшно много жаби
из Блатото-Живот.
и моля те - не бягай из блатата, ...

"Човекът всякога е верен на нещо извън ползата си." Кан Аспарух

Защо, когато държиш света в ръка,
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...

Едни очи
Очи едни, сини
като море необятно,
в душата се преплитат...
Очи едни сини ...

Наздраве, приятелю верен!
Напълни чашите с онуй - неизбежното,
което все се крие зад някой от ъглите.
Пий, приятелю верен,
от онуй - парещото безмълвното, ...

Живота ни е даден бонус,
но екстрите му ще платим!
За да поддържа жизнен тонус
с усмивки да го заредим…
Вход свободен ...

Десет и половина минава...
Стана късно, десет и половина минава,
часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,
"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -
вече свикнах все на ръба да живея. ...

Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...

Синя роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...

Палави лъчи
разкопчават мъглата
с топли пръсти.
…
Вятърко ревнив ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
След три години изпити, задачи,
държавен стаж и дипломен проект,
Иван завърши техникума, значи,
гимназия, по новому, демек. ...

Работен ден
Какво очаквам днес
с раждането на деня?
Въпреки сънливия унес,
навиците не ще изменя. ...

Разказват, че си силна и могъща,
велика, като времето - безкрайна...
Да беше си стояла кротко вкъщи!
Защо се примири да бъдеш тайна!
Защо загърби цялата си гордост, ...

" Не мечтая аз пътища леки"
- ватенката я имам
и своя труден път извървях,
окови тежки разкъсах,
и сега по лекия път ...

Седя си аз във малка, тъмна стая,
текат ми сълзите горещо,
защо - дори и аз не зная,
съдбата дебне ме зловещо.
Без обич и без грижи аз живея, ...

Ако обичаш някого силно
и сърцето ти все към него лети,
разумът ти е безсилен
чувствата да пресуши!
Ала, ако не си сигурен, че те обича - ...

...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...

Тръпки от болка,
в напрежение очите...
Обичах непознат.
Разходи се нещастие в бяла рокля.
Каква заблуда! ...

О т р а ж е н и е
_________________
Дъжд. Слънце. И дъга...
Седем цвята.
На асфалта малка локва. ...

Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...

Съдбата
Можеш ли да пишеш?
Можеш ли да пишеш съдбата си.
Можеш ли да слушаш?
Можеш ли да слушаш гласа на съдбата си. ...

Опитвам да преглътна
болката сама.
Но умирам бавно
с всеки следващ ден.
След дълъг плач ...

През океани,
тьй далечни океани,
търсила съм
онова,
което е било ...

празни джобове
празни души
празни приказки
пренаселени празни пространства
празни очи ...

Изгубих те...
Подадох ти ръка
Ти не трепна
Пустота те е обгърнала
Угарки от евтини сънища ...

Като сонет
Сънувах те царкиня -
впила поглед в мене.
Ах, душата стене -
усещам, ще загина. ...

Подарих ти целувка от Ада,
дадох ти чаша, пълна с отрова.
Болката ще ти е за награда,
на душата ти сложих окови.
Настаних се в сърцето неканена ...

Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...

Ръцете ти…
Днес те са малко потъмнели,
прибрали делници и дневници,
попили капки от мастило,
мляко, ...

Вярно е, че на Земята има много умни хора, но явно... те са малцинство!
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...

посветено*
Глас да искаш - хиляда камшика!
(Чакай само да стигна небето
и до мама писмо да издишам...)
После мога да викам до светло, ...

Добре дошъл! В абстрактния ми свят -
през абстрактните ми срички до вербалния ми впряг.
Как през прозореца прониквам ти в душата?
И как със мисъл гася светлината?
Съществуват само сиви нюанси на топли цветове. ...

Стълба аз сама ще си направя,
отвеждаща нагоре - към звездите.
От своите мечти ще я извая...
да стига до на слънцето лъчите.
Първото стъпало ще е прах от рози. ...