Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 119 резултата
17 септември 08:10
София, България
някъде около НДК
Мия внимателно отряза две парчета от пухкавата, ароматна баницата, която току-що беше извадила от фурната и ги постави в пластмасова чиния за еднократна употреба. Котката, усетила миризмата на вкусна храна започна да се търка подкупнически в кракат ...
  247 
Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи ...
  202 
Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...
  192 
Ама, че съм хубавец!
Атлетичен, ям медец!
Нито бачкам, мързелан,
за потомство съм призван.
Иска ви се от сърце, ...
  149 
Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
  204 
Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...
  165 
Постара се доста на мен да ми покажеш
изкривеното си от злоба лице.
Тя отново победи! Ето виж се - вàжиш!
Неслучайно има емоджи зелено сърце ...
И други странно непонятни мен черти ...
  196 
ДОЗА
Самотата се пие на глътки –
като силно, горчиво лекарство.
Мракът стиска ме в яки прегръдки,
вместо нейде далеч да митарства. ...
  218  10 
Ти тръгваш и се връщаш всеки път,
а аз съм тук от хиляди години.
Набръчкана и бяла, като смърт,
в която всеки миг ще се разминем.
Изпращам те. Попътен вятър! Спри! ...
  239 
Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина.
Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае? ...
  280 
Изпратихме поредната година –
уж година като всички други,
за нас обаче – несравнима –
чувство ново тя събуди!
Чувството в дома си да посрещнем ...
  168 
  262 
  390 
ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...
  176 
А опълченците, много от тях довчера, абсолютно непознати хора, събрани по волята на съдбата,
или на самия Господ Бог, им беше пределно ясно, че вече няма никакво значение, дали ще
оцелеят. Най-важното бе, да спрат пред прохода турците, да не минат тоя връх.
Иначе всичко свършваше!
И тогава стана хек ...
  193 
Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...
  225 
„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...
  221 
  256 
Какъвто и да ни изпрати лек
(та белким дръпнем напред)
евросъюзната аптека,
все в обратен го вземаме ред,
разчели „орално“ като „анално“.
  129 
  329 
  331 
  264 
Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! – ...
  263  14 
ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...
  210 
Нова година, ново начало?
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...
  226 
(сВалка стайл)
Мисли за Вивка
той под завивка –
да я навие
да я завие. ...
  187 
​​​​​​Вчера, днес и утре в този обичаен ред,
редим частичките на пъзела цветен.
С Любов, магия и Божия искра най напред,
започва всеки пъзел на живота чудесен.
За всяко утре си има безброй готови частици, ...
  238 
Възможна ли е обичта, когато от безразличие обзет си?
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...
  172 
Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...
  143 
Целува ми се с теб
на пейката пред блока,
на стълбите във входа
и в асансьора, когато спрял е тока.
Целува ми се с теб ...
  250 
Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
  547  13 
На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
  276 
ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...
  183 
Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем разл ...
  181 
„Пред чужди
очѝ
не плачѝ!“ -
неспирно
небето ...
  187 
Аз съм просто една жена,
Малка като песъчинка.
Вечно търсеща,
Но благодарна.
Смирена, но горда, ...
  283 
Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...
  239 
НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...
  178 
Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
  198 
Бягай, птиче... Не разбираш...
Тук сме вълци и ръмжим.
Красотата ни убива...
Добрините – ги горим.
Ти си чисто да отлиташ. ...
  327 
Предложения
: ??:??