Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 796 резултата
„И на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...
172
Не мразя,
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...
139
1
Суета на суетите, всичко е суета!
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата ...
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата ...
165
1
2
Тя, невъзможната любов, е късна като зима,
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита, ...
тръпчива е като горчив пелин.
Не носи нищо, не раздава, само взима,
ефирна и измамна като филм.
Тя идва като буря без да пита, ...
631
7
29
Морето спомени реди,
заплита им запенени
дантелени албуми,
и тайно под вълните
скрива с нежност ...
заплита им запенени
дантелени албуми,
и тайно под вълните
скрива с нежност ...
117
Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
124
1
В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...
277
2
11
Душата – славей смъртно уморен.
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
Светът му – клетка задушлив и тесен.
Изпяли най-красивия рефрен,
умират всички славеи наесен.
Умират тихо. В спомена за май ...
138
2
ПОВЕСТВОВАТЕЛНА (НАРАТИВНА) ПОЕТИКА
Автор: Зоран Якимоски
Завъртяните думи навътре
като обърната кожа
дълбаят и дялкат в мене ...
Автор: Зоран Якимоски
Завъртяните думи навътре
като обърната кожа
дълбаят и дялкат в мене ...
174
2
1
418
2
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...
166
1
3
В Бургас, казват, рядко вали
и трудно ще срещнете зима.
Снегът там е рядкост, нали?
Обаче, красавци пък има!
Така най-случайно веднъж ...
и трудно ще срещнете зима.
Снегът там е рядкост, нали?
Обаче, красавци пък има!
Така най-случайно веднъж ...
273
2
6
Има сълзи, които изплакваме
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...
150
РИКОШЕТ
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...
183
2
6
Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
200
4
2
Погледни света с надежда!
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
159
1
И когато най-малко очакваш,
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...
185
1
ПОПЪТНА ПЕСЕН
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...
145
2
2
Днес, всеки влак си има пътник,
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...
349
5
13
238
177
Кихот бе компресиран и разкулачен.
Росинант и мелниците бяха национализирани.
. . .
Санчо стана дон и рицар.
Дулцинея стана негова първа дама.
Росинант и мелниците бяха национализирани.
. . .
Санчо стана дон и рицар.
Дулцинея стана негова първа дама.
141
Закопнял съм
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...
159
3
Стреснах се като ги видях. Бяха подпрени под ъгъл на стената и ходилата им се набиваха в очи. Въпреки модните си спортни облекла, бяха боси!
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...
Отдавна си мечтаех за нещо, което да осмисли живота ми. Да имам кауза като Грета или Бриджитката. И ето - щях да се посветя на опазване правата на манекените!
...
227
2
5
Заехме онази поза прелюдия към нещо по-съществено. Погалих копринения халат, единият му край се поотвори и показа бялата кожа на бедрото й, ослепително бяло.
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...
Зарових устни в гърдите й. Тя отново понамести таза си в скута ми. Нещото ми усещаше топлината, ръката ми потърси от къде идва. Кирия Дафни ле ...
231
1
17
Цвете мърда на стената –
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
182
Леле, кеф, ма кеф, по мъжки,
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...
217
2
7
Връхлиташ нощем разпилените ми мисли
Във дълбините ми вълшебна музика твориш
Подреждаш римите на празните ми листи
А съмне ли се, с тях ще отлетиш
Живееш в мен, а аз чрез тебе дишам ...
Във дълбините ми вълшебна музика твориш
Подреждаш римите на празните ми листи
А съмне ли се, с тях ще отлетиш
Живееш в мен, а аз чрез тебе дишам ...
139
1
У П О Р С Т В О
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...
119
Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...
153
2
Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...
121
След свеж дъжд в планините голи,
по късна есен леден дъх люлее клюмнала топола.
Лъчите лунни сред борове сияят,
върху скалите остри бистрият поток играе.
Шаварът шепне за платно, ...
по късна есен леден дъх люлее клюмнала топола.
Лъчите лунни сред борове сияят,
върху скалите остри бистрият поток играе.
Шаварът шепне за платно, ...
176
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
194
2
2
Как, защо, в живота е така
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
121
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
180
Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
135
Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
129
1
В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...
240
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
329
8
21
Попривършвах работата в градината на кирия Дафни и кириос Мицо. Погледнах свършената работа, чак на мен ми хареса, може би защото слънчевите лъчи си играеха с капчиците вода по окосената трева, проблясваха по тях разноцветно. Мирис на прясно полята трева и почва, въздъхнах замечтано, погледнах скриш ...
250
1
11
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
