Еничари, мамо, Еничари, България е пълна с тях.
По земята наша ходят, мамо...
хранят се със нас. Страхове ни вменяват
без глас ни оставят, България, майко.
на чужди продават. Кажи им, майко, кажи им! ...

танц на листата
капки дъжд по стъклото
есен в очите
***
мигът застина ...

Седя.
Седя пред гнева, който бълнува вътре в мен.
Гледам го.
Гледам го, за да го разбера.
Гледам го, за да видя къде е раната му. ...

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...

Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст ...

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р. С. Македония
Моят и твоят живот са комунизъм до дъска, капитализъм без връзка,
преход без край, приватизация без капитал,
Маркс без Енгелс, бюрократ до олигарх,
топлинен удар и полярната зима, озоновата дупка и Антарктида без лед, ...

благословено
ноемврийско утро -
слънцеозарено
благословено
ноемврийско утро - ...

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...

Преди да възцари Спокойствие
Тук вилнеха и други чувства
Имаше до сълзи Еуфория
И истеричен смях от Мъка
Но сега е вакуумно затишие ...

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...

Пазиш ли искрата – светлинката свята,
която те роди и пред тебе подреди земята?
Помниш ли детето, подпиращо небето с длани –
как, щом играе и мечтае, то звездите кани?
Те го прегръщат и се връщат на небето, ...

Слънчев лъч леко те погалва,
изтръгва съзнанието ти от свят -
мозайка от картини, истории и звуци -
приказни, вълшебни,
преплетени в любимите ти цветове. ...

Тишината, която ти ми остави
ме научи да съм твърда като дъб.
Да не допускам разни дребни твари
от обувките да ме изваждат всеки път.
През сито да пилеят любовта ми, ...

Бог винаги ни нашепва
правилните, точни решения,
винаги е лоялен, коректен,
но ние почти винаги сме разсеяни.
По-лесно ни е, да хвърлим ...

О, дайте ми в един бокал,
късмет и щастие, и здраве.
Не копие - оригинал
и някак - без да се предавам.
О, дайте ми в един бокал, ...

Каква е разликата между пеленачето и стареца ли? Как каква?! - Само... 80 години, естествено!...
текст: Иван Бозуков

Избраната посока " Север",
ми сочи точния маршрут.
Компасът ми остава верен
и движа се по азимут.
Имам нужда от себе си ...

Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...

Ще се завръщам пак при вас мои деца,
защото знам че с моето туптят и вашите сърца!
Ще почакаме пак на пътната врата отново сега,
ще ви видя с радост или ще си тръгна пак с тъга!
Ще се завръщам при вас с мойте стихове, песни, ...

Шарих поглед дълго из тълпата,
Търсейки морско сините очи,
Вглеждах хората в лицата,
Надявайки се все някой да си ти.
Щом сетне те видях, ...

Туй,че бостанът е обран
го знае и последния профан.
Навсякъде въргалят си се тикви,
а между тях-за жалост и реликви.
"" ...

Те не бяха приятели твои, не бяха роднини.
Най-случайно пътуваха с тебе в един автобус.
Но след челния сблъсък внезапен и страшния трус
лумна пламък от ада и всички ти станаха ближни.
Ти бе цял, невредим, подари ти Бог шанс да живееш! ...

На първи ноември — свещи и слово,
Писмо от миналото гори като Злато —
за знание, дух и Велик народ.
Ден е на книги, звън на камбана,
нощ, в която мисълта става страж. ...

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...

Вървя безшумно. Есенният град,
със стъпките си да смутя не искам,
една звезда изгрява - ярка, близка,
фонтаните по цяла нощ не спят.
Забравени са песните отколе, ...

Будител, будителят буди,
Той събужда сутрин
Тез, които спят, да извършат
Те своите ритуали сутрешни.
Да отворят своите прозорци, ...

Те никога не бяха –
известни и богати.
И нямаха карети.
И нямаха палати.
Защото под небето – ...

Любов ли е, не
е половинчатост, а
от Рая святост!...

Любима моя дума - от детство,
пълна с обич, със сила и нежност -
на Теб, Боже - благодарност вечна,
че в този райски кът съм родена ...
За скъпите ни рожби чудесни, ...

Слънцето е спряло поглед вам,
на вас, народните будители,
горете с яркия си плам
и събуждайте от сън душите ни!
Че нощ дълбока е настъпила ...

Излишни думи не прошепвай,
за да отекват в пустота.
За бъдещето не потрепвай,
върви към вярната врата.
Не съжалявай за моменти, ...

Щом с тебе е – най- верен е приятел,
усмихва се, любезничи и ти се ма́зни,
но зад гърба превръща се в предател
да плюе и обижда все го блазни.
Малък лицемер, храни се със злоба, ...

То бива его-та, то бива,
но хайде - няма смисъл.
Животът е без перспектива,
когато няма мисъл.
А вечността е само дума, ...

Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...

CAUSA PERDITA *
Института по физика на твърдото тяло
и института по Електроника
са патентовали едно отдавна умряло
желание и въжделение човешко, ...

Създавам светове, измислям хора,
в които злото все с доброто спори.
В плътта си тленна на живот играя –
не знам дали ще има смърт след края.
И питам се – дали пък съществувам ...

Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...