Не ме сънувай!
Просто ме повикай
със глас на славей,
и страстта на вихър.
Ще бъдеш чута ...

Глава двадесет и девета
„Администрира „щедро“ глупостта
сред „скелети“ от думи,
„нехаейки“, че „става“ любовта
„решето“ от куршуми!...“ ...

Наранена, огорчена, предадена.
Задушаваш се от приказки.
Душата ти е смазана, но ти си добре…
Усмихваш се, пиеш за да забравиш
Първо, второ, трето и си тръгваш, но дали? ...

Нека разгледаме духа български като пътник във времето, по пътя си се връщайки.
Духът на българина често е бил връзван в окови с намерения вече предварително готови.
Действия правили сме, които за бъдещето ни са били като бавно действащи отрови.
Но за "робство" в днешно време никой не иска да говори ...

Мълчана е водата ми... мълчана,
като скрит под пластове въпрос.
Дали ще излекува прясна рана
или пък ще отмие хорска злост,
която побесняла сляпо вярва, ...

Как си, любов? Как е животът? Разрешиха ли се проблемите, които те измъчваха? Проляха ли се сълзите... онези сълзи, които така и не паднаха пред мен, но ти все пак ми показа...?!
Любов моя...
Сещаш ли се за мен.. за миналото наше, за ръката ми, която ти нежно държеше?
Любов моя...
Помниш ли тежките ...

Жената със изтекъл срок на годност
е най-добрата днешна инвестиция.
Сама си вдига рейтинга с порода,
уверено играе в опозиция.
Не губи време да се възгордява, ...

Люлка вързал за кривата круша,
с черни върви, по-черни от мрака,
седнал вятър – орисници слушал,
под дървото и камък заплакал.
Що наричали, няма да каже ...

Текст: Асенчо Грудев
Музика и изпълнение: ИИ
Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък ...

Текст: Асенчо Грудев
Музика и изпълнение ИИ
МуИ ето ме- без смисъл, на ръба.
Под мене зее само тъмна бездна.
В ръцете си държа една торба, ...

Имам си една калинка,
с име сладко Бърборинка,
в рокля с черни петънца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...

МЪЛЧАНА ВОДА
Спусни се в дамара пресъхнал след залез,
три извора сладки тръгни да намериш.
Замълчи, не дишай, гушнѝ ме на пазва!
Щом пукне зората, погача омесвам, ...

Пухкав сняг се сипе на парцали,
щипе бузките и сякаш плахо гали.
Веско до камината на крак стои,
мисли щури във главата си реди.
Как, когато мама, татко у дома заспят, ...

1/ Времето е океан
Водя своето време към храм,
Роде́н от моите мечти и цели.
Единственото ми убежище е там,
Минават преходните дни, опрели ...

Лицето ми се сгуши в твойте длани,
като дете, познало своя мир.
Не поиска нито утре, нито вечност,
отпусна се спокойно в този кротък миг.
Страхът се дръпна, сви гласа си, ...

Всяка година хората идват в гората за чудо.
Всяка година носят със себе си желания.
И всяка година гората търпи. До време.
В. С. Морриар
Казвам се… а бе, кой знае как се казвам. Хората ме наричат всякак: „лесник“, „дух“, „господарят на гъсталака“, „оня, дето шумоли зад гърба ти, докато вървиш с фене ...

Тялото с изящни линии,
светло като лилия,
като лист със брайлово писмо.
Сляп от страст,
разчитам го с ръцете си: ...

В неделя тъгата ми слова реди...
То и в събота не бе различно.
Абе смутни времена... но за някой,
Печеливша... свобода!!!
Реклами, фалш, лъжа!? ...

Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...

Музика и изпълнение - AI
Явява се неясно очертание,
като че ли - изплъзнато от нищото.
А фигурата бавно се извайва
и с плътност тя пространството насища. ...

Да те мечтая аз
и всеки миг, и час,
това е моя страст...
обичана жена.
Щом чуя твоя глас, ...

Този дом не е мой. Как да свикна с полярния климат?
Тук "свободната воля" верига е. И ми тежи.
Проговоря ли – много разбиращо всички ми кимат,
а си мислят: Наивница, луда... И вярва в лъжи.
Този дом си е ваш. И простете – навярно съм пламък, ...

Някъде – в най-дълбокото –
в най-тихото на сърцето мое –
откак се помня, тая незнаен лик.
Образ странен, непорочен, сияещ,
усмихнат, неизискващ, вездесъщ; ...

Може да ви се случи да чуете от някого, че рапът е музикален жанр. Нека все пак да сме наясно – музикален е този жанр, в който водеща е музиката. Рапът, това е римуван текст, произнесен в някакъв ритъм. Има рима, има ритъм, но няма мелодия. Това позволява на рапа демократично и широко да разтвори вр ...

Бръшлянът ни е познат като красив вечнозелен (и декоративен) храст, развиващ се като лиана, обгръщайки дървета и сгради... Използва се и като билка, влияеща благотворно, преди всичко, върху здравето на дихателните пътища... Също - в продукти с грижа за кожата, намалява бръчките... Голям привърженик ...

Не протягай повече дланите си напред. Остави пеперудите сами да търсят докосването до светлината. Ние сме натрупали достатъчно усещания, за да очакваме допира като възмездие. Докосването е преодоляване на беззащитността. Не протягай пръстите си в пробива на мрака - там ще хванеш само лутащите се пеп ...

Текст: Мария Панайотова
Музика и изпълнение: ИИ
ШАМПАНСКО ОТ ЗАЛЕЗИ
В деня на алкохолната въздишка
и разума, пиян от съжаления, ...

Най-добрият вариант за продължаване на такова фалшиво „приятелство“ е раздялата.
Момичета от непълни семейства
Пълно семейство – това е семейство, където има мъж (съпруг, баща, дядо, брат и т.н.), който демонстрира мъжка линия на поведение, а майката на детето проявява женска линия на поведение.
Еле ...

И ето! Аз летя!
В ръцете съм на Вятъра!
И „Благодаря...” шептя,
Че позволи Съдбата ми
В небето с него днес ...

​Димитър беше журналист на свободна практика, чиято работа се свеждаше до това, да дебне големия град за сензации. Животът му беше низ от вечно бързане и търсене на следващата жълта новина. Често минаваше през един централен подлез, където сред просяците, просещи стотинки и цигари, винаги седеше едн ...

Песен пее ми изкуствен интелект,
а на дансинга играе ми кючек,
изглеждайки почти като човек,
робот-блондинка по ламаринка за ефект...
Сипвам си ракията от нефт ...

Война
В началото беше страхът —
големият, всепоглъщащият!
Страхът... от раздялата
или, може би, от смъртта: ...

Текстът е мой, останалото го създаде ИИ.
Изоставени влакове
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга, ...

Сън в ничия земя - стих: от yotovava (Валентина Йотова) (otkrovenia.com)
Музика и изпълнение: ИИ

Заведението отвори врати с шумно парти и избрани гости. Масите се огъваха, отрупани с плата от изискани ястия. Гергана тъжно си помисли, че с това количество ядене дом за сираци може да храни децата седмица.
Последните дни бяха трудни и напрегнати. Алекс често изпадаше в депресия или раздразнителнос ...