Пристъпих.
При влизането ми, едър мъж с малко побеляла коса ми се усмихна широко.
-Татко, татко Николай... ти се върна - едва не заплаках от умиление
-Да, цветенцето ми, върнах се за абитурентският ти бал. Госпожа Дитекторката ми разказа за теб,...Радвам се цветенцето ми.
-Камелия Николова, освобожд ...

Меки женски длани,
устни черешови -
Те не правят рани,
а са дар любовен
за мъжа любим ...

За някого плот —
съвсем си е флот!

Вълшебните ръце на Джулия
Вълшебните ръце на Джулия
Лекуват болното ми тяло
Кожата ѝ ме обгръща
Като космическо одеяло ...

....---... От къде да започна.
Казвам се Зюмбюла, пардон Камелия. Намерих подходяща работа в Атина и сега се излежавам безгрижна на шезлонга на плажа.
Защо сама ли, не че ми е по-хубаво, но просто не желая хора около мене си,...хора само за една нощ, да охкаме, ахкаме, уж в захлас, а да си мислим '' ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

Реша ли да замина на море,
от мола ще си купя модни бански,
една бутилка скъпо Шардоне
и евтина бутилка със шампанско.
Ще подменя на старото Рено ...

Глава Седма.
В която Щирлиц е на крачка от разкриване
— Като те гледам, Куне, хлапак на 18 години, нищо не умееш като хората. Не умееш да изкараш искра от огнивото, а ударите, които снощи си нанесъл, до един са смъртоносни. Не знаеш цените на това, което се продава, и често питаш защо това е скъпо, ...

Гнили ребра, покрити с дебели ларви -
някои умрели от старост... или от преяждане.
Куките, ръждиви зъби впили и отдавна
забравили, между ребрата тихо спят.
Полюшвани от течението, в съня си потръпват - ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Част 1
Краят на Кандра
„Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.“
Жозе Сарамагу ...

Понякога изричаме слова,
които са далечни на душата,
и ровим в досието на гнева,
за да изтрием воя на вината.
Опитваме се да изпепелим ...

Смрачаваше се. Забързани хората го подминаваха. Той се движеше като невидимо същество между тях. Слънцето залязваше. Сянката му се сливаше с техните, но реално живееха в различни светове. Беше облечен с безброй катове дрехи. Имаше дълга проскубана коса и мръсна, прошарена брада. Някой хлапак с разви ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

В този град студен и сив,
всеки е полумъртъв, полужив.
Всеки бърза, всеки тича,
всеки чуждото лице отрича.
Минават сенки в нощта, ...

Два камъка пазят улица нова,
изчистена, лъсната - капан за туристи,
с Несебърски древен мост за основа,
а пред мелница пеят летни артисти.
И в нея се качвах, дори забранено, ...

Като че ли само маскарад
е на всяка наша маска рад?

Облаци, облаци, хиляди облаци,
цяла небесна армада.
Буря ли, сприя ли някак злокобна си,
камъни сякаш ще падат.
Гарвани, гарвани, хиляди гарвани ...

灯台や
霧の向こうへ
鴎鳴く
Фарът мълчалив -
отвъд морската мъгла ...

РАЗПИЛЯНО ПО ВЯТЪРА
Едва ли са останали зърна
в проклетата житейска броеница.
Броила съм – и мрак, и светлина,
броила съм – и пепел, и жълтици. ...

ПЕПО
По действителен случай
Признавам си – когато видях обявата за двудневен планински преход, си представих нещо съвсем различно: малка група, раници, тишина сред природата, не и двайсетина души, половината от които явно бяха решили, че отиват на курорт. Събрахме се на уреченото място в осем сутрин ...

Дали избрахме да се влюбим?
Сърцето има своя власт!
И как душата си да губим,
щом разумът е в плен на страст?
Като перце летим в небето, ...

... and there was grief.
Grief, the likes of which has not been since the world's creation.
All flesh and spirit withered. And there was no peace.
Strife.
Murders. ...

по Радой Ралин
Бизнесмени с милиони.
Мутанти със силикони.
Политици с балони.
Марионетки с пагони.

... and there was grief.
Grief, the likes of which has not been since the world's creation.
All flesh and spirit withered. And there was no peace.
Strife.
Murders. ...

мир
защо
го крият
„дипломатично“
зад озъбена учтивост ...

Седнали няколко приятели на маса. По едно време Иванчо казал:
– Защо, като пия алкохол, всички ми казват, че съм алкохолик, а като пия Фанта, никой не ме нарича фантастичен?

Изправен на ниския бряг на реката, като побратим на сухия върбов дънер до него, човекът потъваше навътре в себе си. Не чуваше плисъка на водата и тя не можеше да угаси огъня, горящ в гърдите му. Застиналостта му напомняше на крайречен камък — безмълвен и самотен, изпаднал от зидарията на житейската ...

Един мой любим автор пак се е изявил. Да го разчете човек е сложно. Моля за помощ, най вече за"чур"
**
Чур наричат братята
Славяни богът охранител.
На ъгъл ключов и ...

Тази моя и древна земя ще прегърна!
Хляба никой не може със длан да затули.
Ще ожъне перчема си златен до зърно
житокосото лято в средата на юли.
Разораната угар ухае на есен. ...

... и беше скръб.
Скръб, каквато не е имало от сътворение мира.
Повехна всяка плът и дух. И нямаше мира.
Раздори.
Убийства. ...

Не всеки, който е двуличен,
като такъв е изобличен.

Щом утрото се зазорява
и в розово се облече
и дъжд е изгревът от лава,
и после в мен ще потече.
Морето ще се доразкаже ...

ОБРЕЧЕНИ
В чужди стъпки пристъпвах
и чужди сълзи пресушавах,
чужди вини ме прегъваха доземи,
На чужди хора душата раздавах. ...