Налага се, да съумеем някак,
да носим спомените си с нас.
През времето, по пътя кратък,
приканват ни в незнаен час .
Те, непрестанно ни даряват ...

Когато те обичам, ми е лесно,
и всичко е щастливо, и върви,
къде отива, ми е интересно,
и гледам, към сърцето ти зави,
и влезе да подиша влюбен порив, ...

Българийо,
отдавна щеше да почиваш в гроба,
ако не бяха лещата и боба.

Къде си, моя изгоро, къде си!?
Ти тази която ме кара да страдам...
безсънни нощи ми носиш,
и още много неудобни въпроси.
Къде си, моя съвест, къде си? ...

Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата.
Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите ...

Беше късно през нощта, но Монт`Талонис пулсираше от глъчката на вечно заетите си жители. Въздушните и земни стихийници нямаха типичните за обикновените хора цикли на сън и бодърстване. В един момент се трудеха над баланса на елемента си вече трети ден, а в следващия си лягаха да подремнат за двайсет ...

Задъхана неспирна
плете на дните плитката
съдбата непокорна:
отнякъде понякога
самотен вятър идва, ...

Пътуване
Какво е този свят и в него ние?
Откриваш нещо, друго е незнайно...
Животът мелница е, всичко смила.
Остава само вечност и забрава. ...

Камък върху камък все градим -
дом мечтан, в свят непредвидим.
Камъните тежки са основи –
надежди – във формите си нови.
Тези форми в природата ги няма, ...

Решиш ли да ме отведеш -
могъща си,
ще го направиш.
Но струва ли си бели нишки да предеш
в косите ми - ...

Клотилда Реавинова, плод на моето въображение, се събуди, протегна се, а бузите й розовееха в още топлата възглавница. Въображението ми се опита да й мацне няколко бледи щриха, ей така, за спорта, но Клотилд яростно запротестира. Реших да не я дразня още от сутринта и дори се зарадвах, че е точно та ...

Аз съм сбъркана, луда и нощите
са ми всичкото звездно имане.
Не ви струва петачета още - то,
а след мене – каквото остане.
Знам, че някога хлътна ли в нищото, ...

"Лани кошарата малко протече.
Калпава беше годината – суша.
Триста глави ги направих, човече,
добре, че кучето още ме слуша.
Свикнах да гоня Михаля и коча. ...

- Опитът ми е голям,
специалист съм аз и знам
лекове и сто илачи.
Я да видим що те мъчи.
Взря се мълком доктор Спиров ...

да се обѝча -
зна̀чи - да се уволнѝ
омразата и
в стих светът
да се опеленѝ ...

КРАЙЕЗЕРНАТА ГОРА
Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
Мирише на дъжд, на билки и сладостна липа.
Реещият прашец опиянява с любов и се слива смирено.
Стоя на брега. Продължителният дъжд танцува в ритъм. ...

Повярвай ми, щом нощ след нощ ти в мрака,
се взираш, победил самия страх,
щом падащи звезди веднъж дочакаш,
си като тях.
Небето за секунди засия и ...

Когато дОйде - онзи лош момент:
бутонките, над бара да окича,
а моето най-предано моме,
без кинтите ми, спре да ме обича,
аз няма, на мига да се предам, ...

ХОРО
Потънаха пред мене много власти.
Не можеш ги откри и с ехолот.
И никоя от тях не каза: – Здрасти! –
на шепичката български народ. ...

Помолѝ се за мен, Господи!

Иренвейл потръпна. Земетръсът беше мощен. Разцепването на земята бе като душевна рана за нея. Усети пронизващ студ. Ледена пот покри кожата ѝ. Въздухът не ѝ достигаше, сърцето ѝ блъскаше като полудяло в гърдите.
Нещо лошо се случваше наблизо и злото приближаваше все повече. А тя нямаше сили да се из ...

Извадил съм го, педя и пол'вина,
увиснал е та чак са влачи...
Следа след мен остава дето мина
и клати се, докато крача...
И 'ората ма гледат удивлено ...

Обичам хора - Сърца
Обичам хора - Длан
Обичам хора - Планета
Обичам хора - Земя
И...хора и хора ...преди всичко Хора, ...

Мое мъничко внуче,
моя радост, мечта.
Ти ми даде надежда,
слънчев лъч и дъга.
Мое мъничко внуче, ...

Пише ми се, Бога ми, така го искам...
Но не зная как, в радост стиха си да напиша.
Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?
Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.
Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра. ...

Механичното броене с такт
разкъсва в рани тишината;
и мигове на кратък антракт
кървят от болката неопята.
Но кой ли раните ще брои? ...

МИРИС НА ОЗОН
Кога ли облак приютих?
И той едрее – буреносен.
Въздиша в краткия ми стих,
с канап душата ми тропосва. ...

Радвай се на живота.
Толкова крехки са радостите
и толкова крехки тъгите.

- Ад или Да?... повтори гласът зад маската. „Любовникът“ я гледаше с тъпешки празен поглед- Какво си избра? Ще повторим ли удара от преди две вечери? Може би ти хареса цвета на кръвта ми... Ще ми кажеш ли какъв е? Аз съм сляпа за него! Знам ли, може пък и да е синя? Така ще имаш честта да посееш сем ...

Доброто живее у нас всеки миг,
от погледа първи, от първия вик
То свързва сърцата в свещено гнездо,
тъкано години с кармично везмо.
То дъх е на пролет в арктически студ, ...

Ако можеш само за миг да се видиш през мойте очи,
ще разбереш как изпълваш сърцето ми с радост.
Ако можеш за миг да вкусиш топлината,
която ми даваш, когато си около мен…
Ако можеш да се видиш през мойте очи, ...

Малка бохчичка ще нося.
И от перце е по-лека.
Рошава, дръзка и боса...
Сън ще ми бъде пътека.
Рогче луна ли показва, ...

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реаг ...