Когато човек се научи...
не само от живота да смуче,
Любов да раздава и да не търси слава...
тогава ще я бъде нашата Държава!
Но злото пропито е здраво. ...

Свето Преображение е ден
за народа на Странджа свещен,
маяк сочещ към свободата,
знак да се започне борбата,
знамето на бунта да се развее ...

МИНУВАЧ ПРЕД ЗВЕЗДНАТА ПОРТА
На Мускетаря, който ни напусна днес
Посадих ти дърво – имаш нужда от сянка,
там където отиваш и където оставаш.
Вечността не е просто поредната дрямка. ...

Та, викам си – ръкави ще запретна
(нали съм домакинята у нас?),
вечеря чудничка ще спретна,
та милото да ахне от захлас.
Реших да сготвя нещо „по- така“, ...

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...

Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...

Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измами ...

Тя превърнала е раните си във рубини-
в огърлицата на Времето ги пази.
До нея пиле не може да прехвръкне,
но при Великан Могъщ сама си ходи.
В ДНК-то и поезия божествена стволи, ...

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.
Прозорците се кискат със звездите, ...

Поетът
Отвън стои човек. По-беден отпреди.
Душата му се лута. На никого не вреди.
Душата му се пълни със страх и суета,
когато пак при него не спира любовта. ...

НАШАТА СЛЯПА НЕДЕЛЯ
... мечтата ми не е така голяма,
два века па́ри – въгленче във мен –
как искам да те заведа при Мама
и тя да те прегърне някой ден! ...

Салют топовен от
спори тополови

Мойта булка - на финала
взе че малко остаря.
Не е като - катедрала,
щото леко напълня,
но това… не я възпира ...

Не мога да опиша тази дарба
с която са дамгосани поетите
и често в рими псувам – както трябва –
за моя ад стихът да ви подсети.
Възпявал курви и клошари мръсни, ...

Устие на битие от оцелял
90 процента само
след това недей завиждай му
татуирал Зевс го лично
ходи онемял ...

СЕЛФИ ПОД СВЕТОФАРА
... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два, ...

*
отронен цвят
от старата сакура
животът къс е
* ...

ТЕХНОЛОГИИ, ХАОС И БЕЗСИЛИЕ
Когато скъсяваш дистанцията
до интимни нива с другия пол,
внимавай с важните думи
в тънките ситуации ...

Не съм забравил, как те имах,
как те целувах, как горях,
как жадно, жадно те изпивах,
как в плен на устните ти бях...
Как знаеше къде и как ...

Кога човек се научава...
на кого и как да му прощава.
Кой му казва, че е прав...
и наистина дали... е факт.
Кой дарява на добрите светлина!? ...

Кралят на нощта
С криле на вихрогон, с един размах
препуска царствен кралят на нощта.
Без думи шепнех му: „Почакай…“
Не зная — оглушал ли бе. Не спря. ...

— Няма друго място като дома! Ваше Стихийство, съветвам те очите ти да са на четири. Семейството ми обожава предизвикателствата. А ако са насочени към член на фамилията, още по-добре— предупреди Кателана, съвсем искрено дремещия и потънал в някакви свои мечти и мисли Тарелин.
Сърцето на стихиите бе ...

Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.

– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ръ ...

Каракачанка черно бяла
пак на двора е заспала!
Сънува и мечтае
С агънцата да играе!
Вятър пролетен задуха, ...

НЕБЕСНИЯТ ОРКЕСТЪР СВИРИ ТУШ
Понеже спах една, че две, че три
усилни, пък и паметни, години,
си казвам аз: – Дий, воле! И: – Ори! –
под небеса червени, жълти, сини. ...

Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...

Loners of a feather
always flock together
no matter what the forecast
may tell about the weather -
It's heart and soul that determine ...

Не се опитвай ти да ме отгатваш —
загадка съм, не просто топло чувство.
От престрашилите се, малко издържа
да минат теста —
на изпита ги скъсах. ...

Щяли да вдигат всички студентски такси редовно платено обучение на по 30000 лв на година от догодина. Такова решение може да се вземе само от хора със сериозен умствен дефицит. Образованието беше последния стълб на стабилност на съпротивата срещу чалгаризацията и опростачването на нацията. Сега вече ...

ПОЖАР
Дървото залеза прегръща.
Разбрида тънкия му шал.
Порталът Божий е затръшнат.
Денят безславно е изтлял. ...

В залеза на краткия живот
сгушена надежда се прокрадва,
а житейският самотен брод
на природния ефир се радва.
Няма я младежката стрела, ...

ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам. ...

🎤 Реч: Как създадох тази песен и каква е нейната цел -
„Тази песен се роди от тишината. От онези нощи, в които не чуваме нищо, но усещаме всичко.
Създадох я в момент, когато сърцето ми имаше повече въпроси, отколкото отговори. Когато любовта беше реална, но недоизказана. Когато думите липсваха, а чу ...