Позлатени листи блестят -
приказна есен е в гората,
а след дъжд - на свежест ухае ...
Какъв мирис, все ме пленява -
ще се разходя отново там ... ...

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...

Ако можех да напиша стих,
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...

И тая нощ ви галя
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.
А мислите ми като въгленче
сред пепел парят, ...

Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.
Има внук на десетина години, който обича да остроумничи, да хитрува и да се състезава с прочутия си ...

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...

Има думи, красиви като очите.
Има думи, далечни като звездите.
Има думи, врати ще залостят.
Има думи...
Но се питам, защо са ни понякога думите, когато само с поглед ...

Дувари и синори
на хорицата
Не ме плашат запустелите ниви
и синори,
а дуварите със злоба градени ...

Народите са гладни
(Но не за пасти)
и отчаяни,
а всички власти
сякаш не разбират, ...

Кой пред тебе граници постави
и ти повярва, че не можеш?
Да мечтаеш всъщност как забрави
и как престана да се бориш?
Сега е време да се върнеш, ...

П О Л Ъ Х
Вярата в България се завръща
и макар,че все още по върховете
не спира,да се вихри Простотията,
с осъзнаването на вътрешното доверие, ...

В прегръдката ти тих пристан намирам,
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...

Всичко е възможно,
но не съм казал,
че не е сложно.
Може да не е много важно,
но устни облизвах блажно, ...

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...

Много са ползите от използването на социалните мрежи, но тук ще се спрем на някои от тях които са от особено значение:
В днешно време технологиите и по-конкретно социалните мрежи и платформи са чудесен пример за място или пространство, където човек свободно може да изразява и споделя своето виждане ...

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...

Wyschły już Moje wspomnienia
To znaczy wtedy padał deszcz,
A teraz świeci słońce.

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...

Да си удовлетворен от смъртта на опонентите,
това значи съпричастност към престъпление.

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...

Селската кръчма отваря.
Денят се пробужда,
задъхан, устремен, не отмаря.
Млади мъже супа сърбат.
Без грижа, без нужда. ...

ПРЕКРАСНА
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С. Македония
В това време дините
узряха по-рано, отколкото преди.
Аз само погледнах и се усмихнах, ...

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...