Музика и вокали: Suno AI (Symphonic Rock)
Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи. ...

Умората с очите мокри
зашепна с глас – покорен, тих.
А аз във всички нощни локви
напусках лодчици от стих.
За мачтите им вързах песен, ...

СЪНУВАХ МАМА ТАЗИ НОЩ
Няма славеи в тази гора,
накъдето си тръгнала, мамо.
Листопада настръхнал раздрах,
ала пустош обгърна ме само. ...

Вървя и си мисля колко е хубаво да не бързаш. Да си вървиш бавно и да не бързаш да мислиш. Че то и от много мислене файда няма. Пък и всичко ни дават наготово. Учат ни как да сме щастливи, да се завираме навътре в себе си, да си се обичаме, да се извисяваме духовно и се греем зиме на слънце...
- Гос ...

*
лъскавичка
монета евро
в прокъсания ми джоб
* ...

Ако времето имаше сърце,
дали ще тупка силно?
Ако времето имаше сърце,
дали ще стабилно?
Ако времето имаше сърце, ...

Между скалите - езеро заспало.
Дали ще се събуди до зори?
Водата му - сребристо огледало
и там потъват острите скали.
И само водно конче се разхожда ...

Дъждът ме намокри
до кости почти,
косата ми покрив
за нежни мечти.
Дъждовната струя ...

- Кога го срещна?
Кое да съм срещнал, та да кажа кога. Този идиот, приятелят ми, с когото се виждам веднъж на година, че и по-рядко, ми зададе този въпрос. Стреснах се. Очаквах да ми каже „здравей“ или поне „добър ден“. На младини ме наричаше маймун, но и аз така го наричах. С основание, разбира се. ...

Тази любов, тя е приказка! И докосва ме в бяло.
Като цвят от разцъфнала клонка на вишна.
Тази любов, така топло на август ухае.
И прегръща ме. Думите ми за нея толкова са излишни.
Тази любов, дълго зад ъгъла ча́кала, ...

Нисши депутати
вишят си заплати.
Наша каша -
тяхна паша.
Доста ...

Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...

Времето наше тихо изтича,
И често "съдба" се нарича,
Като пясък между пръстите се рони,
И никой изгубения миг не успя да догони.
За бъдеще бляскаво ние мечтаем, ...

Стари лидери пак са се вкопчили
в идеал за борба и за власт,
а Народа, за жертва нарочили,
агитират: „Продайте ни глас“.
Днес Народът гневи се, бунтува се, ...

Сърцето на времето тупка в секунди,
когато щастливи от радост летим
и в мигове светли и приказно чудни
ръцете си влюбено с тебе държим.
Сърцето на времето тупка в минути, ...

Ильо войвода
Там, високо над Коньовска планина,
за героя грее една ярка червена звезда.
На Ильо войвода за смелостта и гордостта,
един истински българин, борец за свобода! ...

Вместо със утринни капчици роса –
Мрачен залез погълна моята душа.
Сякаш по жарава ходя боса,
а след мен остава кървава следа.
Винаги съм била черната овца – ...

Имало един Върбанчо
палaв, буен мързеланчо.
Хей, Върбанчо, я да спреш,
книжки седни да прочетеш!
Той пък само мислил, мислил ...

Как искам в тебе леко да се сгуша,
гласа ти нежен кротко да послушам.
Разказвай ми какво шепти сърцето,
рисувай ми мечтите си, където
пусни и мен да сложа два-три щриха – ...

ПРИКАЗКА В ОРАНЖЕВО
Оранжевите сънища
са винаги за двама,
леглото е прегръдката,
завивката – дъхът. ...

Проходихме в планета
със слънце и луна!
Покрита от морета,
гори и езера!
С богата атмосфера ...

СТАЯ ЗА ВРЪЩАНЕ
Пчелици, от прашеца натежали,
със златен пръстен залезът поднесе.
Сланата – с дъх на сребърни кристали,
превзема листопадите наесен. ...

Лабиринт
Животът е най-големият лабиринт,
из който изгубени се лутаме вечно,
а Смъртта е най-тънкия трик,
заблуждаващ, че навън сме излезли успешно. ...

Аз знам, че не всеки е храбър.
И знам, че не всеки е твърд.
Ти казваш - плътта ни е слаба.....
А който не е точно от плът?
Но хайде, не ми отговаряй. ...

Времето, то е относително понятие,
Но тече така бързо в твоето обятие,
В безгрижни разговори и мечти,
Често губейки се в твоите очи,
Любов такава всеки желае, ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

И днес отново е петък, който не е майстор, да си му мисли...
Ще кажеш, че Лена е напръскала с дезодорант с мирис на кафе цялата фасада на заведението. Побиха ме сладки тръпки, все пак Лена не е за изпускане, доказахме си го още преди двадесетина дни, хубавичка е, пък и тя не е безучастна към мен..
Е ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава шеста
Пристигане на Малезе
Хипертранс бе първият трансгалактически космодрум, в чийто район навлизаше Танто. Двете слънца - по-ниското - на югоизток - и по-високото - на североизток - вече бяха поели нагоре по небосклона, но все още ...

В планинско село, де върхът висок
прегръща небосвода в сън дълбок,
живееше девойка с дух кристален,
сърцето ѝ – подслон за всеки страдалец.
Дете на съботен ден – родена със съдба ...

Нежната нощ си разпуска косите,
жадните устни отпиват дъха.
Топлата сянка прегръща очите ти,
буйно – сърцето забравя страха.
Сладките пръсти по кожа рисуват, ...

"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...