Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Студеният вятър
Просмука се в тънките слънчеви блузи,
заблъска в лицата ни злобно напомняне,
телата ни топли изтръпна, изпружи!
Изплези език към небето синеещо, ...
Тайната планета
Тайната планета
27.06.06 Дневникът на Томо:
"Не бива да излизам навън. Знам, че ако го сторя, отново ще ми се случат "онези неща". Много, много ме е страх. Усещам как то бавно пълзи във вените ми, променя ме. Ръцете ми треперят, колената ми се огъват, погледът ми се замъглява, като че ли ...
Тайната планета
Тайната Планета
Томо:
"Градът. Градът е град, градът е свят. Твоят свят - и сив, и черен. Потънал в прах и пепел, обвит в пелена гъст смог, но все пак твой. И пълен с болки, страхове, тревоги и с чуждото нещастие, и с твое. Дълбоко в съня ти, в ума ти се прокрадват тези мисли, но не си са ...
аз и ТИ или сравнение с БОГА
С мене ти спориш, а Него допускаш.
Мен подминаваш, а Него даряваш,
Мене разпитваш, а Него познаваш.
С мене говориш, с Него мечтаеш. ...
Вдъхновение?
С теб винаги сме били стрелки на часовник. В полунощ.
Опитах да те излъжа, че ти не си мъжът. Но не съм твоя.
Можеш да ме имаш завинаги. Но наполовина. Ти решаваш.
Прочетох цял роман, докато се взирах в очите ти. ...
Големият Тефтер
Глухото бучене на самолетните двигатели беше прекъснато от съобщението на стюардесата по говорителите:
- Уважаеми пътници, приближаваме летище София. Температурата в момента е осемнадесет градуса и вали силен дъжд. Моля, заемете местата си и затегнете коланите си!
Мъжът на място 7А з ...
Мигове отминали или очаквани
Как може да пренебрегнем нещата, които изпуснахме?
А тогава как ще можем да сме смели,
когато от всичко се откъснахме?
Искаше ми се този път да не ги пропусна ...
По какви жени си падате?
Аз обаче си падам по една, мисля, малко по-различна. Ще ви изненадам като ви призная, че не съм сигурен за цвета на очите и или за този на косата й. Всъщност дори н ...
„Човек е осъден да бъде свободен"- Жан Пол Сартър
!!!
докосваш ме отново изгарям.
И нищо от мен не остава,
освен големият буен пожар,
напомнящ за здравият разум.
Самота
цялата покрита с рани от неизпълнени обещания,
на любов чужда грее се на кладата.
И сякаш само спомена за утрето крепи я цялата.
Завърна ли се пак е там, ...
Компромиси ли?....
Нужни били...
Че за какво?
Кой сгреши, кажи ми?
Кой ще съди виновния... ...
Ела
Не идвай само наужким.
Дъхът ти изгаря ме,
в плен съм на твоите устни.
Недей, ...