Къде се раждат думите - не зная.
Това е тайна, някаква омая...
Къде извират римите - не виждам.
Далече е магичният им извор.
И стиховете сякаш не създавам аз, ...

Задуха вятър във душата.
Донасяше промяна.
По скъсаните смисли заплющя.
Разпръсна остарели сухи истини.
Свистеше в раните. ...

Сама, ридаеща над пожелана бездна,
потапям спомена за твоя образ във сълзи.
С черни пипала към мен мечтата ми пълзи,
раздира ме отново и аз бавно чезна.
Колко илюзорна светлина сега копнея, ...

С теб съм, а не чувствам вече нищо.
Сякаш любовта се е изпарила...
Знам, че ме желаеш и за мен умираш
и това ме наранява, защото аз не те обичам вече.
Искам вече друг, в други търся топлината, ...

Аз... Хм... Какво значи това аз? Моето лице? Моето тяло? Какво се крие зад мен? Кое? Изгубих се... И не знам коя съм. Толкова много лица... Различни лица. Тук съм една... Там друга. Защо? Защо така се получи? Съдбата ми заложи капан... И аз се хванах. Сега се лутам. Изгубена в капана... Чакам някой ...

Нося се на крилата на спомените... Стоя в един затворен кръг. Живея заради спомените. Те ме карат да се усмихвам. Чудиш се как още съм жива? Как стоя на краката си, въпреки всичко? Въпреки всичко, което ми се случи, въпреки хората, които ме нараниха толкова силно... Хора, които аз продължавам да оби ...

от Jane_d (Деси Инджева) и Романтик (Христо Костов)
идея и изпълнение - кака Сийка и бат Ваньо
- Потърса ли тъ, знам, шъ та намеръ,
сидиш и чекъш ме у тъмно нъ брега,
с голему ношно къпане ма мамиш ...

Натежала луна като гроздове висне
и се дави в очите на неми сърца.
Нежността им смутена в ръцете ще стисне.
Моделира луната очите в слънца.
Разпокъсани устни от бързи целувки, ...

Не мога да си представя живота ми без теб,
сякаш всичко изчезва... и
не искам да си го представям,
защото боли... много много боли,
сърцето ми се къса а ...

Ушите ми заглъхнаха... Не можех да те чуя повече... Не исках да те чувам никога повече. Очите ми бяха затворени. Направих няколко опита да ги отворя, но, уви... Тези опити бяха безполезни. Всичко в мен беше спряло. Ти беше убила всичко. Аз пак бях сама... Не осъзнавах какво става... Как стана... Про ...

Какво се крие зад тези красиви очи
отдавна се опитвам да узная.
Любов ли ти таиш към мене там,
или може би омраза?

НОСТАЛГИЧНО
Запее ли ехото с глъчта на жътварите,
под слънце превило стеблата на житото,
пак спомени свиват гнезда по дуварите,
опазили мене... на дните под ситото... ...

Макар сама аз искам да живея
и избирам аз живота пред смъртта
и няма никога пак да посмея
да пропадна в пропастта.
Животът ми със тебе бе това - ...

Стоях на скалата, обливана от вълните,
загледана в топлотата на залеза,
морският бриз галеше лицето,
разпиляваше косите ми небрежно.
Там, в далечината, два делфина ...

В отговор на стиха "Синя тишина" от Романтик
и продължение на стиха ми "Потърсиш ли ме"...
НамЕри ме и... в мен остана,
осъмна във безбрежната любов...
Невидимо от слънцето огряна, ...

Не мога да не бъда с теб, когато
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.
Не мога да повтарям костюмирани, ...

Винаги, когато те погледна,
нещо трепва в мен.
Усмивката ти, за деня последна,
от златото по-ценна е за мен.
Обичам те, но как да ти призная, ...

ВАЛИ!!!
Отново съм сама.
Сълзите ми се сливат със дъжда
и мокрят моята душа.
БОЛИ!!! ...

Колко малко беше нужно
да те обикна, може би за ден,
ако беше ме погледнал нежно ,
ако беше казал, че обичаш мен.
Сега, когато ме загуби, ...

Amy Grant - I Will Be Your Friend Ами Грант - Аз ще бъда твой приятел
When every moment gets too hard Когато всеки момен стане преаклено тежък
End of the road can feel so far Края на пътя се чуства толкова далеч
No matter how much Без значение колко дълго
time were apart време ние сме отделени един ...

>>>> Иска ми се всичко да забравя,
>>>> да можех да го залича!
>>>> Вместо мъката в сълзи да давя -
>>>> на криле свободна аз да полетя!
>>>> ...

...А вятъра разказваше истории
с глас звънлив, леко замечтан.
Разказваше за чудните страни
и хората, с които се е запознал,
разказваше ни за места далечни, ...

Fossil
Никому - нищо! Пак лошо.
Чудя се кой край да хвана?!?
Отвънка - лустро. Отвътре - пошло.
Хубаво търся. За двама. ...

Една запомнена
вечер в Копривщица
На Виолета и Янко
Алберт, Алберт.
Душата дива, ...

Слънцето се втурва,
разпилява светлина.
Герито с ръчичките
крие си очичките.
Вдигнала съм щорите, ...

(акростих)
*
В секи
С ам
Е ...

Защо при теб съм? - Не зная.
Въпрос без отговор задавам.
Макар да знам, че идва края
и въпреки това - оставам.
Защо до теб заспивам вечер ...

Занича в очите пак слънцето
да слее лъчи с топли мисли,
да изрисува дъга във зениците,
и да измие тъгата в сълзите.
А вятърът сплита в косите ми ...

Ето ме цялата, тук съм.
Нямам нищо за скриване...
Другото не е за разказване,
то е част от луната, която,
преди да се напълни, се мята ...

Тъжно заглъхват последните стъпки,
отминават забързано, скрити в мрака.
Сърце осиротяло и цялото в кръпки
тупти в тъжен ритъм, готово да чака.
Живот до тук труден, тежка съдбата: ...

Угасвам и възкръсвам гордо
и нося своята голгота.
Като цвете се разлиствам бавно,
в прегръдка искам да замръзна само.
И като шеметно присъствие ...

С обич поглед към море се взира,
дръзва с кораб човек към простора.
С тъмен взор, в самота пътува,
никога и никъде не ще отплува.
Няма кой молбите му да чуе, ...

снощи те изрязах
от хартия
изтъркан спомен
от
студената вълна ...

По стиха на Jane_d ( Деси Инджева) - „ Потърсиш ли ме...”
Потърсих те и вече те намерих,
вглъбена в свойта синя тишина...
Припява ти прибоя на вълните
и те облива с дивна красота. ...

ГРЯХ ОТ РАЯ
Кладенче кокетничи в прохлада,
(нали е на Луната огледало)
летописна книга на гората
през годините какво ли не видяло. ...

*****
Едва се сдържам да не плача,
замина преди толкова слънца,
от жегата едва се влача,
изчезна даже и дъжда. ...

Дъждът бавно отмива
неспокойните ми мисли.
Иска ми се да сме заедно
и да отмерваме
ритмичното падане на ...

Разказ от поредицата ми "ИНТЕР(НЕТНИ)ЕСНИ ИСТОРИИ"
Съпрузите Андонови - Олимпия и Петко (Боже, какво съчетание на имената), бяха женени точно от 22 години. Точно 22 години взаимно отчитаха недостатъците, взаимно признаваха положителните си качества. Две деца - дъщеря на 21 и син на 16 години, добра ...

Младите
са опасна пасмина!
Колкото по-малко знаят,
толкова по ни презират,
толкова по ни ругаят! ...