Тежка и сурова е нашата съдба,
защо ни срещна чак сега.
Къде беше толкова години,
не чуваше ли молитвите ми раними.
И миг не мога повече без теб сега, ...

Колко кратък е живота ни на тази земя,
а колко злоба в нея се насъбра.
Не може ли да бъдем мили и добри
и всеки ден да радваме нечии души.
С добра дума и усмивка на лица, ...

Air Supply - All out of love
Im lying alone with my head on the phone
Thinking of you till it hurts
I know you hurt too but what else can we do
Tormented and torn apart ...

еминем - това съм аз
Просто седя с тв'а пакетче листчета и тоя плик
пълен с тревата която ми дава това от което имам нужда
Най долния рапер на тази -- на тази земя
И още от раждането си съм прокълнат с проклятието само да псувам ...

на дъщеря ми Симона и
на един поет,
който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива. ...

eminem - дупе като това
Припев:
Начина по който го тресеш, не мога да повярвам
Никога не съм виждал, дупе като това
Начина по който го движеш ме надървя (2) ...

Първите петли пропяват
и жътварите са будни.
Мирис на земя ме грабват
и реки поройни, смутни.
Всеки допир ме поваля. ...

Hай-истинските мигове родиха се без думи.
Безброй светулки, пръснали мълчание.
Най-чаканите мигове открадна от съня ми
и съживи ги без излишни обещания.
Минутите бленувани дойдоха с тишината, ...

>>
>> Отново пролет...
>> И пак същата глупост -
>> забравям снега .

... Събуди се преди 8. Не беше мигнала, плачовете и кавгите в главата й я стряскаха и се будеше през 20 мин! Всеки път щом се унесеше виждаше нещо страшно и не смееше да затвори очи... Стана и си направи кафе. Мислеше си за днешната среща! Беше я страх да отиде там... Щом се качи в колата спомените ...

Бясна съм! Бясна съм, а не знам защо и на кого.
Може би съм бясна на всички,
а може би само на вас двамата.
И пак сте заедно, нали?!
Дори в омразата ми вие пак ходите, ...

РАЗМИСЛИ ЗА ТАЛАНТА И ГЕНИЯ
(или въображаем разговор с А. С. Пушкин)
„Я памятник себя воздвиг нерукотворный..."
Пушкин
„Александър Сергеевич, привет ти! ...

Виждаш, че съм плакала, нали?
Виждаш, че душата ми се стяга.
Виждаш в очите ми сълзи...
Понякога и щастието страда.
Понякога се сбъдват две мечти, ...

Той заслужава мислите ми,
ти не заслужаваш и секунда.
Той заслужава чувствата ми,
ти не заслужаваш и сълза.
Той заслужава тялото ми, ...

Ким
(Еминем)
Яя, вижте момиченцето на татко
Това е момиченцето на татко
Мъничка спяща главица ...

Hotel California
On a dark desert highway cool wind in my hair
Warm smell of colitas rising up through the air
Up ahead in the distance I saw a shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dimmer ...

Не убивай детското в мен, моля те!
Запази го, ако можеш, за себе си.
С тази чиста любов полей се
и успокой пожара на сърцето си.
Спри ревността си от дните ми слънчеви, ...

ЕЛА ПРИ МЕН
Ела при мен, о, хубава жена,
за да разсееш мойта самота,
далече ли си, тук е тишина,
до мене ли си - чезне в миг скръбта. ...

ИЗПРАЩАНЕ НА ВОЙНИК
На плодове ухае щедро
простора светъл и висок,
и грозде кехлибарно, едро
налива гъст и сладък сок. ...

Не се плаши! Ела!
Довери ми се!
Подай ръка!
Така е, когато си влюбен!
Понякога страда сърцето! ...

На теб, Катя!
Искам да искаш, да можеш да вярваш,
да търсиш с душата си път.
Да чакаш с увереност своята карма
на светлия твой кръстопът. ...

Маряна Попова - Let Me Cry
Honey, honey, honey, honey...
Honey, honey, honey, honey...
Please let me cry, just let me cry...
Told you I was aware ...

Понякога Животът ни погажда лоши шеги, а Съдбата, усмихвайки се иронично, е коварна с нас...
Болезнено е, когато си спрял да вярваш в любовта, когато си бил силен, недосегаем от нищо и изведнъж ледът се пречупва... Появява се някой, който навлиза в живота ти като стихия - неочаквано, опустошаващо... ...

И когато дъждът през нощта завали,
и когато росата пророни сълзи,
слана ще гори две самотни души -
разделени, скърбящи, сами...
Дъждът ще заплаче за страстните дни, ...

Звън на камбана, огнен звън,
разкъсващ и мечти, и всуе,
оттекващ във души човешки,
разравящ спомени, сърцето вие.
Камбана бие, смях звъни, ...

Не знаех колко дълго ще чакам този момент, но бях готова за него. И ето той дойде.
Пролетта вече се бе завърнала от предшестващата я дълга почивка, у дома, дърветата по улиците на града отново посрещаха своите рожби, след зимната им раздяла, а в прекрасните градини на хората кокичетата, заедно с мин ...

Очите си изплаках,
все тебе чаках.
Седя сама и скитам,
само за твоите очи да питам.
Поканих те в моя храм, ...

Защо ли времето минава бавно?
Защо ли думите ти в мислите отекват славно?
Защо гласът ти превива тъжните върби?
Защо животът ми потъна в мъгли?
Защо изгарящото слънце потъмнява? ...