В тишината нейде детенце проплаква,
но не дете това е, а моята душа…
Плаче и се къса на хиляди парченца…
Наранена до забрава от тази тишина…
От нея нищо вече не остана, ...

Тревожна птица прелетя в съня ми,
нима е моята прокълната душа?
Във мрака непрогледен се препъна,
но непознат подаде и ръка!
Приятел в тъмнината - цяло чудо, ...

Поглеждам назад с тези нови очи,
и сега знам, че съм бил прав
прав в заблудата си
но тук няма болка или страх
няма съмнения в мен ...

Какво печеля от това, което знам? Какво ме радва в
мечтите ми? Какъв е смисълът от безслънчевия ми труд?
Какво знам? Че съм затворен? Окован? Че не мога да
бъда различен, не бива да се държа така, не трябва да
се обличам така, защото... не трябва да поглеждам в ...

Няма ли да спреш? Моля те...
моля те, остави ме за малко.
Спри да диктуваш чувствата ми.
Не говори вместо мен.
Остави ме да се върна назад. Нека си почина. ...

Само думи, думи безполезни,
празни думи, грозна суета.
И е пусто, пусто помежду ни,
надеждата отдавна отлетя.
Сред толкова неистински неща ...

Колелото още се върти, нали? А си мислех, че обърнало е своя ход. Надявах се, че е спряло да боли, Че приключи гоненицата и игри от тоя род. Срещнах те отново и болката-любов се върна, От този грях отровили са се и твоите очи, И зачудихме се двама как съдбата се обърна, Но доста закъсня, не смяташ л ...

На моя любим поет Д. Дамянов
Чета последните ти стихове, поете,
чета... и болката нараства в мен!
И питам се, защо ли предпочел си
да тръгнеш сам, отчаян, наранен? ...

Пак мисля за теб. Мразя се за това. Мразя всичко, което стана. Кога ще ме оставиш? Кога ще те оставя аз? Странна, дори смешно абсурдна е цялата ситуация. Как е възможно отношенията между двама души да се свеждат единствено до океан от болка, горчивина и разочарование...
В началото всичко беше ясно и ...

Винаги когато излезна извън града наблюдавам небето. Летя в него с широко разперени ръце, като поглъщам всяка гледка под мен, напред, навсякъде около мен. Свободата там горе може да се каже, че е задушаваща. Сегашният ден не е изключение от правилото.
Бяхме с нашите извън града за разнообразие от си ...

Дъждът тихо ромоли по сивите улици,
самотен вървя, като скитник в поредния град,
непознати лица около мен смеят се,
а аз мълчаливо се взирам в техния свят:
Хвърлят ми погледи странни, ...

Слънцето намигаше през стъклата на скъпа черна кола.
Светлината му отразяваше капчици в тъжни зелени очи.
- Лелее, Ника, страхотна е! Виж я само, кукличката! Колко ли се е изръсил твоя човек..
- Предполагам, доста, успешно скриваше тъгата си.
- Само това ли ще кажеш?? Въобще наясно ли си колко струв ...

ЕДИН ЖИВОТ
Днес католиците празнуват
Денят на бащата.
С този разказ поздравявам
всички добри бащи. ...

В тъмното седя и ме е страх
понякога от тази самота.
В такива нощи спомням си за "нас"
и кипва яростно кръвта.
Нима си мислиш, че боли ме? ...

Аз ще оцелея,
няма да се предам,
няма да спра.
Това, да си винаги в стремеж нагоре,
все да гледаш към върха, ...

Хареса ли ти вкуса на сърцето ми?
С кръвта ми описваш своя екстаз…
Хареса ли ти смъртта на детето ми?
Сътворих го от нищото и нарекох го „Аз”.
Харесва ли ти да ме тъпчеш с краката си, ...

Някой с лунни стъпки
ходи по вълните.
Нечия любов
изгревът целува.
Тихо си затваря зимата очите ...

English реч,
омайна, сладка,
що звучи навред край мен...
Ни на мама, ни на татка,
но реч, що слушам every ден... ...

Облаци, наклонили гръбнаци
към земята,
въздуха притискат с хладна сивота.
Легнали връз гребена студен
на планината, ...

Когато ти си отиде, аз не спрях да живея. Но дори за миг не забравих как изглездаш или как ухаеш. Усещах те със всяка частица на тялото си и знаех, че ти си там... някъде сред звездите и още гледаш към мен. Напътстваш ме. Обичаш ме.
А аз съм тук... сама... съвсем сама без теб, приятвлю любим. Без тв ...