Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?
Ти ли си, който изпрати ми цвете, ...

Доживях да те мразя,
доживях да те обичам.
Уморих се да пазя
благоразумно приличие.
Докога ще се вмъкваш ...

Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.
Като прах разпиля младостта ми животът. ...

Ти искаше да имаш всичко,
ти молеше ме да ти дам света...
Не искай винаги да си ми всичко,
аз мога да живея и сама...
Обичай ме, но без да ме променяш, ...

Когато гръмотевици светкат,
когато болка в тебе гнезди,
когато на съд те завеждат -
не падай духом, признай всяка вина!
Ако ли без вина те осъждат, ...

Пазя наша снимка в стъклена рамка, мия я грижливо с реки от сълзи, галя я със трепереща ръка, отмаляла, и питам я отчаяно: "Защо? Кажи?" И сама, във мрака на празната стая, слушам песни със познат репертоар, за момиче страдащо, сломено, опустошено от любовния пожар... И спомням си със мъка за нас и ...

В неделната утрин, поспряла за миг,
поглеждам към старата улица
и литва над къщите тихия стих,
роден в сълзите на плачеща блудница.
Изгубих се накъде в чужди очи, ...

Небето синьо ме понася и летя,
изгубвам се във вечност и мечти,
политам над морета и цветя,
и радвам се на слънчеви лъчи...
...И тебе, миличка, забравям аз, ...

С локви дъждовни и тъмни момчета са пълни бургаските улици. Потропват в мрака моите токчета в летни жеги и зимни виелици. Момичета с тъмни, смолисти коси с тен златист, като вечното лято ме поглеждат, присвили студени очи... Моите токчета пеят в мрака! В кафенето покрито с облци дим влизам шумно със ...

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.
Но иде топла нощ омайна, ...

Тази магия - наречена любов
е там във тебе и те чака.
Иска те сега, във тоз живот,
запази мигът завинаги в душата!
Тази любов - наречена магия ...

Щастието чезне като сянка,
прогонено от черна нощ.
Как да ти засвидетелствам любовтта си,
като ти вместо да целунеш - вадиш нож?
Има ли място за съмнение? ...

/Стефкеее, сложи още една червена точка.../
Реших да сготвя нещо специално,
рецептата е само мой патент .
Ще ти приготвя аз вечеря официална,
но първо ще ти поднеса - уиски с лед. ...

Бял гълъб кацна на моето рамо
и ме докосна с крила.
Каза ми две-три думи само
и бързо отлетя.
Оттогава идва на моя перваз ...

Да, без него ни е по-добре.
Моля те, съгласи се или умри, сърце!
Да, с него гибелта е явна.
Със сърцето ми го знаем отдавна.
Да, без него нощите са по-спокойни. ...

Обичах те до болка, а ти не го разбра, бях готов за теб душата си да продада, за да съм още миг със теб - да си до мен, да усетя в този топъл летен ден. Исках само обич и разбиране толкова ли беше трудно за постигане? Казваш ми, че ме желаеш, че ме обичаш. Истина ли бе или поредната лъжа, която ти и ...

Срещнали се днеска рано
дон Хуан и кмета Ваньо.
За жените спор почнали,
всеки искал да се хвали.
Да ви кажа, кмете Ваньо, ...

Here Without You
A hundred days have made me older
Since the last time that I saw your pretty face
A thousand lies have made me colder
And I don't think I can look at this the same ...

ИСТИНАТА

Истината не е временна спирка,
на която за мъничко спираш.
Не е думи гръмки, но кухи, ...

Искам да те мразя... Искам да те ненавиждам от дъното на душата си... Искам да забравя всяка секунда прекарана с теб... Всеки твои поглед, всяка твоя усмивка, всеки допир, всяка целувка.. Искам да изтрия от тялото си белезите, които ми оставиха твоите ръце... Искам гласът ти да не звучи вече в съзна ...

Не разбрахме дали пътят свърши,
от какво в нас настъпва промяна.
Щитът пазещ в миг се прекърши
нечуплива уж закалена стомана.
А пък тя … още в нас беше жива ...

Искаш ли да ти кажа че те мразя?
Ето, заявявам го пред всички гласно и пред себе си дори...
Нека всички да чуят тази проклета лъжа...
Нека да чуят и дано да повярват, дано да повярваш и ти...
Дано и разбитото ми сърце чуе и се моля, и то да повярва, и да престане да вика с този силен и пронизителен ...

От покварата на времето
светът тъй бързо изнемогва.
Поел товара, с бремето
и силата си ни разкъсва.
Краде от истинските мигове ...

Странно, често и бързо хората се променят. Устремени нанякъде, търсещи, копнеещи и бързащи, ние не усещаме как устремно животът ни ни подминава. Борим се за големите амбиции на малките хора, преследваме великите мечти на жалките личности, изживяваме силните моменти на слабаците или поне така ни се и ...

ЕДНИЧКА ВЯРА И ЕДНА ИКОНА
Още ли тъга се стича по лицето остаряло
и увлича спомен - в бяг солен го гони.
Още ли сърцето е камбана онемяла
над твоя храм с едничка вяра и една икона... ...