Не искам неонови сутрини,
и снощни накъсани кадри
в студеното празно легло.
Не искам горчиво кафе за закуска,
самотни разходки във парка ...

Облаците тая вечер
сбъркали са своя ход,
натопили са се в казана чер -
цапат изящния небосвод.
Калните залези се пререждат: ...

Да отгледаш цвете
сред пустиня...
Да върнеш лоша дума
на обратно...
Да искаш нещо, ...

Безвремието сграбчи дните,
които ревностно със теб брояхме,
гледахме го как краде мечтите,
а ние невъзмутимо там стояхме...
Надничахме зад ледена окръжност ...

Как блъска в мен, руши,
съсипва всичко и кърви,
как рови с остър нож,
гост нежелан и много лош.
Вина убива съвеста ми, ...

Четиридесет... годишна си тревичка
и вече малко, казват, прегоряла,
но свежест още носиш... Някъде е скрита
и който гладен, жаден е, го утолява.
На моравата просторна си израсла ...

Душата ми - отворена рана,
заприличала на черна гробница -
заключена, изгубена, сега бледнея,
кажи ми, как ще влезеш в нея?
Любовта, която в мен пробуди, ...

Много дълго разпъвах душата си,
скрила лицето си в шепи, ридах.
Питах ветровете, гонещи посоките,
накъде да търся и аз своят бряг?
Отнесоха ветровете моите сънища, ...

Кажи ми, майчице, каква е тая мъка,
дето нощем ме души?
Кажи ми, майчице, каква е тая орис,
дето пълни ми очите със сълзи?
С любов родила си ме, ала, я ме виж: ...

ЛЮБОВ
Искам да те нарисувам,
с багрите най-пъстри
от живота!
Искам да те изтанцувам, ...

Ти казваше, че още ме обичаш!...
Но каза ми, че друг ще ме смени.
“Какво тук значи някаква си личност?”
Какво от туй, че ме боли?...
А розите цъфтят на своя храст, ...

Ако можех целия свят да преобърна!?
Ако можех живота си да дам на смърта!?
Но с мен да бъдеш вечно!!!
Да те обичам вечно…
Както в този миг, когато плача, ...

Отворих си сърцето, за да влезеш,
дойде при мен със миг от пролетта.
В очите ти съзрях аз нежен блясък,
а ти във мойте срещна любовта.
И вятърът погали ме с дъха си, ...

Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия ...

Дълго време
беше отново усмихнат
и някак по-сурово
разпънат в мислите ми.
И вятърът, непосилно ...

СЛАВЕЙ В КЛЕТКА
В капан когато славей коварно някой хване
и в клетка го затвори, напразно той тогаз
ще чака със надежда и трепет жив, да схване,
да чуе песента му, прекрасния му глас. ...

КЪМ АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
Защо, Апостоле, и тебе разделихме
и паметта ти свята осквернихме?
Ти, който над дребнавите неща;
над завистта и злобата в света ...

Рай или ад
Рай или ад е живота ти,
рай или ад, помисли?!
С мисли и чувства съдбата си,
в рамка желана сложи! ...

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ
Всяко нещо черно е и бяло,
лошо и добро, и ад, и рай,
и започва с някакво начало,
за да дойде неговият край. ...

Хей, Рицарю, върви си при принцесите,
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам ...

слова от античността...
чудовищен смях...
слова, разкриващи
идентичността.
Аз... съм това, което е заложено ...

Не се сърди,
че късно се прибирам.
Не се сърди,
че с други съм била.
Когато в мен се влюби до полуда, ...

В сърцето ми си само ти -
една любов в мечтите отлетяла.
В сърцето ми си само ти -
съдба жестока, мнима, опустяла.
В сърцето ми си само ти - ...

Ти си слънчева усмивка,
ти си пролетно небе,
ти си пареща въздишка
на копнеещо сърце.
Ти си малко полско цвете ...

/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс ...

„Престъпление и наказание” (есе)
Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета. Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него. Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и време ...

Тишина в нощта...
Отлетяла е птицата...
не раздира с писъка си
... тъмнината...
(самота...) ...

на съпруга ми Пламен
Косите ми закичваш,
с нарциси-слънца,
от обич...
с телефонен звън... ...

Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...

Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...

СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА ЗА ТИЯ БОГАТАШИ

Прелиствам стари вестници и списания в късния следобед на чаша кафе за отмора. После мъжът ми ги носи на вторични суровини и за трийсетина кила си взима цяла една бира. Пак е нещо.
Чета и ...

Защо ме изостави ти?
Защо мечтите ми разби?
С любов лъжлива що ме заслепи?
Аз вярна бях ти до последно.
А ти не вярваше, нали? ...

Какво почувствах - не разбрах.
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест. ...

Каква безмилостна игра.
Не искам вече да играя...
Оставам пак съвсем сама.
Без за утре да гадая...
Любов било, а не игра. ...

Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща, ...

Пух от топола
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава. ...

ДВЕ ТРЪПНЕЩИ УСТНИ
Две тръпнещи устни и палав език,
горещи, трептящи ме водят до вик.
Очите, ръцете, врата, раменете,
гърдите, корема, бедрата, нозете... ...