Живееше във кравеферма,
лилава крава рекордьор.
Наречена тя беше Милка,
бе гордост в целия обор.
Със виме млечно, напращяло ...

Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...

Аз съм толкова истинска,
колкото птичката, която лети.
Аз съм толкова истинска,
колкото цветето, което цъфти.
Аз съм толкова истинска, ...

Преди плачех, когато ме отблъскваше,
преди плачех, когато ме нараняваше,
преди в главата ми изникваше лицето ти,
само, когато чуех името ти.
Преди ти значеше всичко за мен, ...

Опитах се за тебе да напиша
най-нежните от всичките слова
и с тях да ти разкажа за мечтите,
с най-висшата,неземна красота.
Опитах се за тебе да намеря ...

Стига вече пепел във очите, стига вечна болка във сърцето,
няма да се скитам повече сред раздиращи надежди и мечти.
Не желая да се влача вече в този свят,сред смях и тишина.
И днес денят ще вехне, но аз ще го прегърна за последно.
ридаейки с онези кървави сълзи, които ме правеха различен. ...

Полазва ме студ,
и също като
вика на някой луд
изтръгва се ято
сълзи топли, ...

Хора във черно тихо плачат,
с червени карамфили в ръце,
към дървения ковчег крачат,
към студеното спряло сърце.
За последно го поглеждат, ...

Погали ме ,когато посърне
във очите онази искра,
дето двама ни в тихите нощи
приютява в прегръдка една.
Приласкай ме, когато почувстваш ...

И ако имаш време -
остани.
За чаша-
две
и малко думи. ...

Тихо вечерта дойде и ти се появи на прага - уморен и отегчен от фалша на деня и суетата. Тя дойде - вечерта - уморена и легна си тихо в нашето легло. Докато каже "Добър вечер!"- заспа заедно с теб и любовта ни...
Ноща и ти сте едно цяло- тя дарява спокойствие,ти любов, но когато ти ме изоставиш, изч ...

Небето се отвори
и заваля любов -
във вид на нежност и на ласки,
капчици дъждовни обливаха телата ни.
Земята се усмихваше - ...

Вчера се обнових необикновено - реших жених да си намеря непрменно. Да е умен, хубав и богат, разбира се, не е задължително да бъде млад. Позамислих се: "Къде ли да търся такова съкровище? Ами как къде? На Люлинското кръстовище." Отидох на булеварда - върволица голяма, такси след такси - колонка инт ...

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едно сърце за тебе бие,
едно сърце във мен крещи!
Една сълза отроних снощи, ...

Когато замълча...
... то е защото
неравната нишка
на моите истини
се спъва от възел ...

Ти до мен на пейката приседна
в онзи тих, обагрен листопад,
с изстрадала душица, бедна,
с поглед, връщащ те назад…назад
и затуй в младостта цветуща ...

Дали...
Да ти напиша стих... дали...
Не знам такива дивни рими...
Как думите са твърде бедни...
Ний Бедни сме... за тази Красота ...

Един художник още непризнат
рисуваше във своя дом картина,
рисуваше с един единствен цвят
една четирилистна детелина.
Но свърши се зелената боя ...

Не се страхувам жив да ме оплачат,
страхувам се от думите фалшиви -
от тях се раждат моите палачи
и бавно ме изстискват и убиват.
Пред прага на смъртта изчезва болката, ...

Нас ни свързва не само земята -
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.
Не и вятърът, който се смее, ...

Не приличам на никого,
но нямам и собствен лик.
Мойте черти ги издялкаха хората -
бесният ручей на хората,
бързащ по тесния път ...

Безсилна съм, когато ме наказваш
с мълчание и глуха тишина,
от теб, когато се нуждая, а си тръгваш -
да зъзна нежелана във студа.
Убива ме ужасната ти липса, ...