Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
* * *
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът. ...
Сън
Безразличие
Затворя ли очи, цялото ми същество се поддава на болката. Адът в мен ме изгаря с такава сила, че нямам волята да си пожелая всичко това да спре.
За това вече не затварям очи. Държа ги широко отворени. Забранявам си да мисля, а сторя ли го неволно, разумът ми вече не търси изход, в него в ...
По дяволите - аз не те обичам!
По дяволите - ти не си за мен!
Върни се там - при твоето момиче!
Забрави за мойта нощ и моя ден...
Върви си и назад недей поглежда ...
Желание за мъст
по-късно Тя трябва да си т ...
Tuxedomoon - NERVOUS GUY
I don't talk that much these days
Not much to say
I guess i'm just a nervous guy
Hands are shaking i move like a ghost ...
Усмихвам ти се
старите приятели и изгубените някъде мечти.Песните които натежават толкова много
в сърцето ти,че ги запомняш за цял живот и винаги чувайки ги заплакваш с
искренни сълзи,а в гърлото ти заства една буца сякаш.Песните на които ...
Размишления
Tuxedomoon - Holiday for Plywood
Sometimes in the finest of moments
You find the furniture just doesn't fit
Something about the carpet
Makes you want to scream ...
Tuxedomoon - Watching the blood flow
Down on the place the piazza the mall
In the street on the square
Watching the blood flow
Down where the boy go ...
Балък
Вчера... Но днес... Днес бих почерпил едно питие, заради откровението и реалната преценка за хората.
Пия си значи аз сутрешното кафе в компанията на едно русо съкровище с голееееми сини очи ...
Мостът
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
Капка по капка(Cefules&JoannaVas)
по капка,
по капка
фермента,
онзи наркотичният - ...
Мостът
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас ...
Ухае на разкош
е лунен валс на сетивата
във който стъпките
са млечни самозванци на мека импулсивност
разтворена в букет ...
Не си...
Стрелките уморено отброяват секунди, минути, часове. Дните се нижат тягостно,
бавно наближава краят на седмицата, който сега съвпада с този на месеца, след
мъчително дълго ще свърши и годината. А ти не си тук. Никога вече няма да бъдеш.
За какво ми е тогава ...