Болка в мене пропълзява
И започва да изпива
Спомена за теб
Бавно, бавно ме гори
В пепел прави всяка клетка ...

Седем еделвайса викаха скромния човек обратно, а той седеше разперил ръце и погледа му се рееше към напукания таван на старата къща. Хиляди малки прашинки играеха в неговото полезрение, но той не им обръщаше внимание сега. Искаше нея - Различната, с червените (като почти узрели за втори път ягоди) л ...

Искаш ли да си спомним времето,
когато аз бях малко момиче,
а ти беше малко момче?
Беше хубаво време!
Тогава бяхме истински ...

В плача на ведро
слънце
туморът на мрака
се разрастна.
Погълна всичко ...

Дърво обърнато съм днес
към корени
и към небе.
Косачът отмина със сърпа
подобно луна. ...

Да ти попея, ме помоли. Ще запея.
Онази песен – за мома Калина.
Аз знам, че искаш да съм като нея –
За любовта през всички пречки да премина.
И прелетях над тръни от ръце, раздиращи ...

Да бях си хванала художник
за гадже - а ла Яхнаджиев!
По организъм вкъщи щях да се разхождам,
а той с бои по мене да се вие.
Да бях си хванала и музикант, ...

Tова място
Си има моменти
На мъка
И моменти на наслада
Има си своето очарование ...

с устни сочни
Вишнята целуваме,
пурпурни стрели ...

рана
пръскащи искрици
от душевен небосклон
пърхаща сломена птица
на изгарящ лунен фон ...

с боси крачета,
по скалите оставяме дири,
от изсъхнали ручеи
пием вода...
ненаситни на залези, ...

Очите ми са свити рози,
сърцето ми ще изгори.
За теб, ще бъде пепелта им.
Не чакай лято, нито зима! Удари,
сърце в печал...от теб са тези белези. ...

Облаци се гонят на разсъмване,
по залез плачат ветрове.
Обичам те, с живота си,
съдба си ми по дланите!
Далечни сиви кръстопътища, ...

Няма маски, няма нищо ...
Няма фалш, тъга за всичко...
Няма никой тук...
Няма никой, аз съм с друг...
Няма минало, няма вина ...

Самотните лампи нощта присвоява,
дяволски мисли света замъгляват...
Човешката болка в нощта си стои...
Минала обич сърцето рани...
В очите сами ...

Разплакано момиче
по улиците тича...
Съдбата си отрича
на сянка тя прилича...
Разплакано момиче ...

Аз няма да съм вече истинска
и няма пак открита да съм пред света!
Изхвърлям всичко днес, всички истини..
Започвам да живея сред лъжа!
Аз няма вече да простя! ...

заради теб..
сега съм едно нищо..
заради теб..
живота е безмислен..
заради теб.. ...

нямам сили..
ти ме уби...
нямам сили..
сърцето ми разби..
нямам сили.. ...

автори f-31 ( Креми) и Романтик ( Христо Костов)
Приятелю добър, къде си?
Аз чувствам се така сама,
ела при мен и прегърни ме,
така студена е нощта. ...

Все още с теб сме под едно небе.
Въртим се и сънуваме кошмари.
Евентуално вдишвам твоя въздух
и твои молекули (или не?).
Когато нещо вътре в мене пари - ...

ТРЯССС!!!! - чу се звук на падащ предмет
- НЕЕЕЕ!!!Ами сега,какво ще правим???Мама ще ни убие!!! - изпищя уплашено Гергана
- Спокойно,успокой се и мисли! - до нея,не по-малко стресната стоеше Рали и припряно тропаше с крак
- Това беше любимата ваза на мама,а ние я счупихме...
Гери изхлипа и почна да ...

поседнал под бор
прелиствам малко книжле,
зимен дъжд ехти...
...

За всяка пролята сълза,
да ми плащаш с любов.
За всяка клетва не чута,
сега да молиш с призив нов.
За всяка безсънна нощ, ...

Поглеждам те в очите,
но в тях виждам само празнота.
Търся любовта ти,
но намирам само вледенена самота.
Търся те в сенките човешки, ...

/МЕССЕР БОКАЧО РЯПА ДА ЯДЕ/
Стани Мессер,
и виж каква “любов” кипи в това море!
Стани, ще видиш ти такива чудеса,
Какви не си сънувал под ония стари небеса. ...

Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба?
Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.
Кое ме е формирало ...

Бургас сега е мрачен и тъжен. Дъжда грижовен уми улиците- пътеките свои по които иска чистичък да крачи. А те сиви и сякаш са се свили от прегрътката на кишата . Спокойствие, тишина. Въздух морски над града се стели. Вървя по улиците. Детско любопитство, ме кара да поглеждам сгради закачливи. Взирам ...

Цигара след цигара,
не спирам да се тровя,
но болката не спира
с доза валериан...
Омръзна ми да чакам! ...

Беше студена зимна сутрин.Навън се стелеше дълбока снежна покривка и придаваше бяла невинност на иначе греховният град.Дърветата сякаш облечени в красива,снежна премяна,стърчаха безмълвно и тъжно по замръзналия тротоар.Тук там се мяркаха премръзнали минувачи,бързащи да заемат топлото си работно мяст ...

Не ти ли липсвам
След всичко, което прживяхме
След всички усмивки
След всичли сълзи
След всички обещания ...

Днес отново вали...в душата ми също...Чувствам се сама и незнам защо...Имам прекрасни родители, които ме обичат, добри приятели, които ме подкрепят и все пак се чувствам сама. Защо става така? Животът ми не е розов, на никой не е, но има много по-зле от мен. Тогава защо се самосъжалявам? Защо всички ...

Боли от самотата, самотата, която в последно време не ме изоставя, сякаш се е вкопчила в мен и не желае да ме остави да бъда щастлива. Причината самотата да е моята най-добра приятелка си ТИ! Ти, който си игра толкова време с мен и моите чувства, знаеше че бях готова на всичко за теб, знаеше също, ч ...

Когато чуя аз гласът ти скъпи,
сърцето ми от радост ще излитне!
Зареяно нагоре във небето,
то пак за тебе ще тупти и мисли!
Когато ме докоснеш със ръцете, ...

Пиша за спомена
Единствения ми останал жив
Искам да пиша за самотата му
Която го прави красив
Чух последите му думи ...