Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
387.1K резултата
Милин камък
Над Милин камък вечер слиза, тихо.
Без вик и стон, и тътен от гърмежи.
Дъждът, снегът и вятърът изтриха,
следите кръв и прах от дни метежни…
Фатален изстрел в топла юнска вечер. ...
Комплекс „Клин-7“ се издигаше подобно на очукан и изкъртен паметник на логистиката от миналото. Представляваше стар товарен възел, строен някога за контейнери с реакторни компоненти и за съхраняване на редки метали. Днес там се складираше друго: контрабанда, координирана чрез страх и абсолютно подчи ...
Драга ми, Ленче
Я съм Ванчето Иванова от Големото село, ама преди три годин’ запраших за Сандански. Уж само да вида как живеят ’ората у нормалните градове, па ми ’ареса и там си останах.
Пиша ти, Ленче щото съм ти много благодарна за акъло, дека ми го даде преду има- нема едън месец.
Та тая заран, к ...
Едно такова гъгаво време, едно такова смринджаво...А аз, барабар Петко с мечките, насред цялата природна урбулия, съм си бил сгледа с Гана Общата, щото така ми подпалиха фитилите Керин Стоянчо и на поп Тома средният син - било ми време вече, не можело да съм вечния ерген на селото. Ей го, Гана хич н ...
Скот Боклука беше свестно момче, преди да почне да пие. Тогава, всъщност, и никой не го наричаше и така. Това обаче вече бе отдавно затворена страница от живота му. Сега той бе стигнал дотам, че храната му се състоеше в това, което намереше в кофите за боклук, или му бе дадено от някой Благочестив и ...
Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 37
Глава тридесет и седма
„Среднощен вихър връхлетя света!
Земята „стри“, „подпали“ океана!
След него даже мисъл не остана!
„Попари“ всичко „скреж“ от пустота!... ...
Само още една чаша от "знаех си".
Със вкуса на "бях подготвена".
Замая ме, но "нали го очаквах".
Недоверчиво се качих "как ли посмях".
И може би аз сътворих мъглата, ...
Толкова е важна чертата!
Да не преминеш нечия черта:
праг на поносимост за лоша новина,
праг на осъзнатост, колко е условна тя!
Да не пресучеш въжето, ...
Две очи ме спряха зад ъгъла, до нас.
Прегърнаха ме топло и взеха ме със тях.
След това без памет изминах парк и друм
и всичко що почувствах, летях нанякъде без ум.
И носех се щастлива с мечти от цвят и аромат. ...
Двамата седяха на една пейка в парка и гледаха фонтана пред тях.
- Сродните души, братко са като парчета пъзел пръснати по целия свят. Някои ги намираме рано в живота си, а после забравяме за тях за да може, когато ни е най-тежко да ги повикаме.
- А те идват ли?
- Те винаги са там и ни чакат. Усещат ...
Животът ми в минута се събира,
набъбнала с мигове от вечност,
не с обичта във тях се парадира,
а със истини и със сърдечност...
Така винаги, когато си до мен, ...
Текст: Мария Панайотова и Роси Димова
Музика и изпълнение: ИИ
НА ЕДНО РАЗПЛАКАНО ДЕТЕ
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти
се опитва след взривни атаки. ...
Професор Иванов беше властелин в Медицинския университет. На 70 години, с прошарена коса, която изглеждаше аристократично, и очи, които пресмятаха всяка стотинка и всяка услуга. Подкупите бяха неговият втори, много по-доходоносен академичен курс. Джипове, имоти, банкови сметки – всичко беше плод на ...
Топлина ли е, когато няма студ
и не знаеш, какво е да трепериш?
Смях ще има ли, ако всеки бъде шут,
как усмивка тогава ще намериш?...
Дори и светлото, когато няма мрак, ...
Повикай ме по име - стих: от yotovava (Валентина Йотова) (otkrovenia.com)
Музика и изпълнение: ИИ
ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка. ...
Най-красива съм в твоите очи само когато те отразяват отблясъка в погледа ти. Красива съм винаги, освен когато думите ми захапват гърлото ти, а сълзите ми леят се в порой от извити ръце и страх. Държиш ме винаги, освен когато сме пред пропаст - тогава ти изчезваш като мъгла, а аз стоя и се чудя дали ...