Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 644 резултата
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  187 
2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...
  254 
СЛЯПА УЛИЧКА
Автор: Зоран Якимоски
кой друг би ме потърсил там
зад непроходимите бари
зад черните гори ...
  230 
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...
  242 
Когато ме целуваш
през нощта,
душата ми изпълваш,
усещам любовта!
Когато си до мен ...
  230 
Съблякох се гол
и тръгнах по градските улици,
влязох в огромния мол,
развях задник сред другите задници.
Щом царят е гол ...
  319  21 
Абе, есен - к'во да кажа?
Тотално пак ще се размажа.
Няма време за бели.
Жената пак ще ми пили -
,,Я иди до магазина, ...
  273 
Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
  336 
Когато всичко се протака
и ти пак избори редиш
Родино, времето не чака
и аз отлитам за Париж.
Ще се разхождам сред тълпите ...
  254 
Горчива скръб сърца ни трови...
П. Яворов
Завърне ли се моето момче
от далечната чужбина –
един глас в мен ще изрече: ...
  298  19 
Остров цял
със теб дели ни…
Аз – Луната, ти –нощта.
Всеки спрял
на двете линии. ...
  242 
Сключвам я в дланите. За молитва.
Бавно нареждам я. После литва.
Малката болчица. В думи скрита.
В мисли облечена. Нека скита.
Толкова земна. Чак натежава. ...
  234 
  205 
Тъмно е сутрин и вечер.
Условие важно е тъмнината.
Тя е условие важно в живота.
Всичко е важно, в което човек
Полза получава. Да унижава ...
  267 
Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт, ...
  185 
Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...
  335 
Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив, ...
  251 
Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...
  197 
Да си поплача тихичко сред мрака,
да, вън е светло но сега съм сам.
Бях писал някъде, че аз не плача,
ала сега не знам, не знам, не знам.
Напират сълзите в очите тъмни, ...
  256 
В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...
  166 
И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
  208 
  598  19 
  300 
Ние хора ли сме, или зверове,
дете бедното коте уби без жал!
От малък кат обхванат от бесове
доказа, че сме потънали сред кал!
Други деца наблюдавали безучастно ...
  355 
Бъди до мен във мойто вдъхновение,
когато вая твоите черти
по- хубави от пролетно видение,
по-розови от моите мечти.
Не пропилявай времето за нежност. ...
  295 
1.
Исках да ви покажа една прастара фотография - на моята баба, като момиче. Обаче не я намерих, кой знае къде се е запиляла из семейните архиви… Но едва ли някога ще забравя този образ, поне докато имам власт над паметта си… Крехко, нежно девойче била баба ми, с млечно бяла кожа и дълга руса плитка ...
  225 
Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа ...
  165 
Вълните на морето са жени
Те идват от безкрая устремени
към своя бряг самотен и един
за да подирят своето спасение
Те бързат на към своята скала ...
  225 
Обсеби ме омразата, а бях
преди лъч слънчев в черния ни свят,
но постепенно този мазен мрак
с лицето на пореден психопат,
с оковите на ежедневните лъжи, ...
  170 
Губя се и после се намирам
в най-тихото угасване на залеза,
спомени на снопове събирам
и трупам в натежалата си пазва.
От скрижалите на всяко пълнолуние ...
  170 
„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
  315 
Селски туризъм
Дъждовно беше това лято. Валеше почти всеки ден. Ту се изсипваше кратък летен порой и светкавици и гръмотевици раздираха небето, или пък валеше тихо и кротко, като сега. Дъждовните капки чертаеха с мокрите си пръсти криви пътечки по гладкото стъкло на прозореца, а други блестяха като ...
  267 
  614  21 
  490 
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
  298 
Светът колабира и енергийни вампири,
спускат железни завеси.
С ядрена бездна блъфира Сибир -
клиничен симптом за тежка обсесия.
Не е наложителен тест, изотопи - ...
  160 
Телефона се превърна
като в някъв сувенир.
В магазина да го върна,
после да почина в мир.
Жив насила две години ...
  190 
  381 
  369 
  307 
Предложения
: ??:??