Любовта ме завари във мозъчен крах
сред безкрайни, безплатни обеди.
Бях силно безсилен, без болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах никакъв срам, ...

Юрий Казаков.
Двама през декември
Той дълго я чака на гарата. Денят беше мразовит и слънчев, и всичко му харесваше: множеството скиори и скърцането на пресния сняг, който още не бяха успели да разчистят в Москва. Харесваше и самият себе си: здравите си обувки за ските, вълнените чорапи почти до коле ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и осма
След опустошението
Ръководството на КЕП се събра във вече известната ни заседателна зала на последното ниво на кула №451 едва по пладне след нощта на чудовищния по разрушителността си седми за сезона огнелом.
- Ще мо ...

Глава 1: Отвъд времето Светът се променяше бързо. Градовете растяха и изчезваха. Носеха се нови моди. Технологиите трансформираха ежедневието. Само едно оставаше абсолютно същото. Връзката между Анна и Калоян.Тяхната история не започна в този век. Нито в предишния. Те се помнеха отдавна.
Първата сре ...

Невидимото виждам в теб с любов
за този свят напълно нереална.
За мене тя е повече от зов
и повече от тайнствено астрална.
За този свят напълно нереална ...

Пролог
– Ако не можеш да го гръмнеш, значи си слабак и не заслужаваш да бъдеш част от Ръкава. — изсумтя едрият гологлав исполин на име Ерхик.
Стоеше плътно зад мен, усещах противния алкохолен дъх във врата си и само проклетото ми търпение го спасяваше от това да не гръмна него вместо дезертьора, при ...

Зная! Отдавна ме мразиш
Прелистваш тефтер със злини
Чудиш се, колко на брой да изпратиш
Да ме жегнат в сърцето в зори.
Да ме няма, искаш мълчиш ...

Заради миналото си,
нямам живот,
тъжен съм и те гледам,
не е ли срамно,
събуди тъгата ми, ...

В съня ми – сън... Античен град
в полуефирен плам и ням...
Издигат се колони там.
предверие към рай и ад.
И нежен лъх, и мъртъв хлад ...

Звезда – така ще те наричам,
сияйна, грееща в нощта,
В която не усетих как се спускаш
до дъното на моята душа
и миналите болки на живота ...

Ако тръгна сега диви кестени щедро ще пръснат
по следите ми малки нетрайни цветчета-звезди,
а челото на тъжната пролет – дъждовна и късна,
всяка мокра реса̀ от брезичка със скръб ще бразди.
Ако тръгна сега... а тревите измамно увиват, ...

Кръговратът на дните
Мое малко голямо момиче,
ти порасна, аз повече,
и върти се броячът на дните,
твоят по-бавно, моят повече. ...

По гърба на разголена нощ
с теб се плъзнахме... Късно ли беше?
И мъглата притисна ни с мощ,
вятър-грешник тревожност роеше.
Заваля. Под сълзите на дъжд, ...

Сила
Не съм извиквана да съществувам.
Аз съм… Била съм… И царувам…
Любимата съм на Живота!
И заедно ведно с Духа, ...

Вечерята беше готова, точно както всяка сряда – аромат на розмарин и топла тишина. Елена подреди чиниите с онази механична прецизност, която идва след десет години брак. Но днес тишината не беше уютна. Беше тежка, сякаш въздухът в стаята бе заменен от олово.
Мартин се прибра по-късно от обикновено. ...

Има болки на Земята,
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...

Номади времето пресичат,
не идват с добро, стискат кинжал.
Сърца подменени съсичат,
загърбили лицемерна жал.
Разрязва стоманата гипса ...

Има болки на Земята,
Които нивга не умират.
Не можем да платим цената-
Раните не спират да пулсират.
Има думи неизречени- ...

Измислих те веднъж случайно.
Роди се от крайпътен камък.
Повлече мислите ми трайно,
а беше много, много малък.
Събуди образи и чувства ...

РИСУНКА С ТЕБЕШИР
Отлагаме последните любови
за някой ден – когато да се сбъднат.
Но ето – влачим призрачни окови,
с клеймо за предстоящото отвъдно. ...

Посяхме на небето жито, с две - по две шепи.
От низината плодородна, наша - хляб и обич свети.
Двайсет години така и две деца в бели ризи.
После внезапно суховея повя. Капка дъжд не падна.
Чак опашката на враната от него изгоря и изчезна. ...

И се веят многозвездни знамена...
Вятърът е за бедни и богати.
Случихме на интересни времена!
Какво ли още не видя Земята?
Цената на войната е твърде скъпа. ...

Кой придава стойността на времето
И кой сам оценява деня
Насила ли измъкват и ограбват го
Или изтича просто ей така
Позорно е сами да пропиляваме ...

Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

Прегърни ме, Любов, прегърни ме...
Че без тебе животът е страшен –
всеки облак е призрак изстинал
и се губя из друмите прашни!
Прегърни ме, защото е късно ...

Ти ме обичаше....
Още бяхме деца,
и ме гонеше, тичаше,
но любов не призна.
И когато след време, ...

Изпратено за участие в конкурса „Жираф Търси Творци" 2024. Тема на конкурса: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26, СИ).
Загледа се той в родопското одеяло... От детството си не беше докосвал червено-зелената му вълна. Колко близко чувстваше далечното. К ...

Много тихо пада вечерта
върху старите дървета.
Нито вятър, нито светлина —
само споменът прошепва.
Много тихо диша този свят, ...

Евангелието на Марко, глава 15. Предстоят най-важните три дни в историята на света. Дните, които съдържат в себе си всичката надежда на човешкия род, защото, заради случилото се през тези дни, се реализира величествения Божи план за изкупление на предадените в робство обречени на смърт грешници. Пре ...

В този сайт няма нищо различно
от нещата из наш’та страна:
Някой драска куплети трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...

Хубава си, моя горо -
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...

Не мога да престана да се чудя,
какво ни раздели във таз страна
на "любещи" и "мразещи" Русия,
когато истината е една...
- Без нейна помощ никаква България ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Представете си земна колония на горска планета с едно-едничко село. Жителите му отдавна са изгубили връзка с родната планета. Забравили са предназначението на парите, на пощенските услуги, на павираните улици, на законите и на куп други земни неща. Внезапно обаче съвършено неочаквано им се налага да ...

Хвалби за още от същото
Два милиарда потънаха във козметика
на българските пътища - лунен пейзаж,
пилот на бял кон калкулира наново сметката
и води бюджета към нов тренд на блокаж. ...

Не оставай във мене.
Ще забравя за теб.
Духат вихри студени....
И е празно кат в степ.
Но във мен не оставай. ...

Виждам как ме гледаш всеки път.
Малките ти намеци усещам.
Долавям в гласа ти промяна.
Докосването... уж неволно.
​Знам, че още ме обичаш. ...