Китайска загадка са явленията случващи се
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...

Много приятели срещаш.
Как си тръгват!
Как се връщат!
Минават,
оставят спомени , ...

Меланхолия
Дишам във водата-
моята стихия,
морска пяна,
перлен спомен ...

Чувах я и се задушавах.
Мрях и беше мъчително, борих се, силите ми отстлабваха, волята ме напущаше и тя ме изпълваше.
Сега, когато обладаваше всяка моя клетка, всяко кръвно телце, всяка бактерия, която живееше в мен и я чувствах с всичко свое, имах чувството, че за пръв път правя секс, че достигам о ...

Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм тър ...

Тя ми превърза очите. Млада, трепетна, неопитна. Едва напъпила, с твърди зърна. Крехко пролетно стебло. Зелен аромат, влажен от въздуха, чист и желаещ. Загатващ за пръскане, разраняване на цялост. Откриване на тайна. Възбуждаше ме.
Така чувствах Съдбата. Приличаше ми на девойче. Толкова силно присъс ...

Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...

Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...

Светът около мен се движи с бясна скорост. Не мога да гледам безучастно на него и в частност на България, и да стоя със скръстени ръце. Страх ме е, че някой ден ще отворя очи и ще е вече ...

Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със з ...

«Маската на безразличието»
Вървя по улицата.
Тълпи . . .
Многолюдни са необятните земни простори . . .
Заглеждам се в лицата на хората, в природата, изобщо във всичко - и живо, и неживо. Всичко ми прави впечатление – иска ми ...

В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...

Къде си, не спирам да питам
звездите, когато заспя.
В очакване нощем се скитам
да дойдеш при мен след съня.
И бродя през мисли,когато ...

Говори ми се - да, сега!
Не казвай, че нямаш време ти.
Искам да поговорим за онова,
което остави в мен големи щети.
Стой тук, не тръгвай никъде! ...

И ето отново съм сама,
като самотна птица в нощта.
Плени ти моето сърце
и влюбих се в твоето лице.
По улиците срещаме се двама - ...

Тъй спокойни и хубави
като малки слънца
си лежите в креватче -
ароматна трева,
а над вас небосклона ...

Сърцето ми е сковано от мрак
и пронизано от гняв!
Покажете ми как да бъда топъл и сърдечен като вас,
скъпа ми Милейди.
Сърцето ви е топло и нежно ...

Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.
В хаоса на мислите изпивам ...

Всъщност всичко започна някъде към средата на лятото. На връщане с влака от Варна след няколкодневен престой на морето, където прекарах известно време с приятели, вместо да се прибера вкъщи направо, реших, че ще имам малко време да се помотая из В.Търново, да пообиколя местата, които ми носеха толко ...

Сънят ми беше
се залутал някъде.
Навярно е решил,
че не ми е нужен.
Чаках с отворени очи, ...

Когато в живота успееш,
но нямаш дори един приятел;
Когато купиш си дрехи,
но няма кой да им се радва;
Когато всичко е твое, ...

Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените, ...

Ще събера
звездите
в очите си,
за да ни бъде
светло ...

Сънят на света
Нощ.Между утрото и вечерта.
Трябва ми нещо като вяра.
Искам да погледна или да прогледна.
Никой не знае за мен. ...

Първото което разбрах е, че съм мъртъв.
От гърдите ми стърчеше пет или повече метра стоманена тръба изхлузилата се през камиона, в който се блъснах, продупчила след това предното стъкло за да ме забие накрая като пеперудка в хербарии на седалката.
Пеперудка в хербарии, ама че перверзна асоциация. Мо ...

Някой ми беше откраднал лицето.
Опитах си да си възстановя спомените и се почувствах отвратително.
Като, че ли някакво малко извънземно бръснарче правеше с четка лайняна пяна в мозъка ми, а след туй зът-зът-зът с острието и сечеше ли сечеше мислите ми. Спомних си нещо. Нещо като психарски клипчета з ...

На брат ми
Ранени като почвата,
пропита със кръвта
на хиляди бизони неоплакани...
Самотни като кактуси, ...

Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие ...