Искам да бъда картинка от дъвка,
ще ми се даже станиол от бонбон...
Или пък бял етикет за тетрадка...
Даже и номер на касов талон!
Искам да бъда лъжичка за захар ...

И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...

Л ипсваш ми когато си далече
И скам да те имам всеки миг
П адне ли ноща в плен обречен
С е явяваш,но не стигам твоя лик
В инаги красива и недостижима ...

Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна, ...

Малки капки течност падат
с излишна някак красота
и най-самотното кълбо съставят
на пода от чиста тъга.
Малки капки сърцето ми тровят ...

Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло ...

Ябълкови бузи,
заешка муцунка,
панталон изхлузен,
ризата навънка.
Но до тука спрял е ...

Щом не мога да те имам,
ще те скрия от света!
Щом аз давам,но не взимам,
ще заключа любовта!
И когато осъзнаеш, ...

Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.
И руква порой от сълзи. ...

Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...
Вън вървят безлични хора, ...

Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...

Аз сънувам пеперуди
Влез в съня ми, тихо стъпвай
върху паяжини ужас.
Нека утро не настъпва
щом в ума ми ще нощуваш. ...

Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...

Сърцето ми се сковава
от страх,
всеки път когато помисля,
че си отиваш...
Недей! ...

О, Бътерфлай!
Така си нежна.
Страхувам се да те докосна.
Белотата на млечната ти кожа
ме опива. ...

В празното пространство ще надзърна
там, където беше ти - засмяна.
Тихо песни за любов предеше,
чакаше да бъдем двама.
Мисълта ми все към теб летеше... ...

Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!). ...

Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...

Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...

Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...

Притчи 27:7
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...

2-ри юни.Празник ли?
Празник, но май само на думи – а вече дори не и на думи. Забравили сме личността, т.е. една от личностите, на които дължим сегашното си свободно съществуване. Представяте ли си колко останах разочарован ...

Миговете с теб ще останат вечни,
но само в болното объркано съзнание,
реално те са само спомени далечни
пазя ги умело без твое знание.
Откраднах ги, цената бе висока. ...

От болка не мога да пиша,
нещо в мен се пречупи спонтанно,
дали остана душа, за да диша,
ти ме убиваш жестоко и бавно.
Така съкрушена съм в капана ...

Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...

Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...

За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво ...

Ти си нежност и магия,
ти си моят земен рай,
подлудяваш ми сърцето
и подпалваш в мен пожар.
И сега от обич пламнал ...

РОБ НА ТЯЛОТО
( първа ред/я)
Веселото ми лице умело е прикрило тъжното сърце.
Хубавите ми очи не долавят вече светлини.
Ушите ми не чуват веселба, глух съм за красивите неща. ...

Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?
Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литератур ...

Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...

Неуютно и пусто е днес
във душата ми, плачеща,
не от болка и не от тъга
по отминали дни.
Някой грубо я сви ...

Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която
носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи
на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда
имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...

Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...

Ще ти разкажа, скъпа, ще ти разкажа
за едно цвете, много рядко цвете.
То не цъфти в градини
и не се усмихва от вази,
дори Соломон го е нямал ...

Отвъд тревогата, тъгата
и болката неизлечима...
Отвъд копнежа
по сили недостижими,
по мостове невдигнати ...

Вече няма да съм нито много честен, нито много открит.
Вече няма смисъл,
чувствам се изпит.
Вече мисля да прогледна, в света ми вече ще е ден.
Вече не мисля, ...

Единствена ли съм за теб? Едва ли!
Последната по време, може би!
Когато пак лицето ми погали
коя от многото си спомни ти?
Дали оназ, която си обичал ...

Очите ми
бездънни кладенци
попили влагата
на оставащите истини,
сухи са-като пустиня. ...