-Какво има?
-Защо?
-Мълчиш.
-Настинах.
-Ето чай! ...

ТАЙНСТВО
Един окултен древен феномен.
За знание и мъдрост златна мина.
Две хексаграми на листа пред мен.
Дванайсет безпристрастни линии. ...

Дори да те обичам, аз не ще простя,
защото ще си подъл с мен!
Ти ужасно нарани ме,
а душата ми е в плен!
И дори да ме боли, ...

Защо отиде си от мен,
беэ да питаш,
защо, кажи ми, защо!
Защо остави ме сама
защо, беэ нищо да ми кажеш, ...

Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло ...

- Ти, ти си Самодива! - ми каза онзи Черен Маг.
- Не, аз съм сама и дива. Това от Бога ще е знак...
- Ще трябва да си поговорим, ела при мене вечерта!
- Не смей да ми натрапваш твоята сила! Върви си, по-добре да съм сама!
- Ще се разкайваш, виж Луната! Не ще ти другиго даде! ...

Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността ...

Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава ...

Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите… ...

Кой ангел ще ме чуе?
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...

Ти идваш тихо.
Тихо, като ангел.
И грабваш моята душа.
Жената в мен жестоко те обича,
но иска всичко, не трохи. ...

Имам добри приятели.
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...

Пиянството напразно е измислено,
да върши работата на загрижените,
да отвори място за страстта,да
заеме мястото на необичаните.
Пиянството е болестта на млад и ...

Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народът мълчи и умира в мизерия, която изсмуква като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...

В кръчмата глупости не говарят
-Видях Бога - каза пияният.
Онези кърваво се изсмяха.
-Видял си чучура му, що не го изхвърлите тоя? -заяде се просто един.
-Видях Бог,наистина! ...

Поставих цел – надживях я.
Мечта подарих в замяна.
Но еднотипно зазвуча тя...
Как плачеше розовото за промяна...
Кристалната фигурка не е за теб, ...

Вървиш, вървиш, но накъде, посока имаш ли? Вървиш по безлюдните улици сам към нещо неизвестно, вървиш и не спираш, защото надеждата и вярата ти са по-силни от всичко и от всеки. Ти си уверен и се бориш да живееш, бориш се за глътка въздух, за глътка любов, за вярност и приятелство. Ти се бориш срещу ...

Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая. ...

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...

Три слова в тишината се забиват,
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират, ...

По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен ...

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...

Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...

Къде зарея се пак мое вдъхновение,
без теб се задушавам, като в ризница.
Годините пораснаха, но ние с тебе
останахме си същите наивници.
Ти ме напускаше и пак се връщаше, ...

За най-добрия поет
Всеки е истински, странен, различен,
честен, умен, верен на принципите си
реалист, по някога и оптимист
до доказване на противното! ...

14-ти декември. До най-светлия празник - Коледа остават броени дни. Всичко е готово! :
Пиратките, конфетите, фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника. Мигащите светлини от многобройните лампички, о ...

За моята пияна любов
Видях те тогава,
когато нямах нужда от никого.
Беше по-пияна от всичко наоколо,
по-красива от всичко, което съм виждал. ...

Когато спреш за миг преди да продължиш,
да не продадеш душата си на някого,
или разумното е да се подчиниш,
за да можеш да не падаш, да вървиш.
Колко много битки са останали ...

Слепите
Наивникът ослепя.
Градът бе изготвил специални прегради.
Слепият се спъваше на всяка крачка,
а двуногите се смееха от сърце. ...

Аз ли съм виновен за гадния ми живот.
Какво съм направил, искам да ми е гот!
Не, не искам супер много пари
искам само нормален живот, разбери!
Аз ли съм виновен, че семейството ми е леш. ...

На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа! ...

Стефан Бонев
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...

Сняг вали навън,
разпръсква сияйност бяла по земята,
всичко бяло е - огледален сън,
само черна е душата.
И рисувам по побелелите стъкла, ...

И всичко продължава униформено
Защото онези момчета,
се изрепчиха на униформите,
обърнаха се и ги изпсуваха.
Светофарите засветиха само червено. ...

В тъмносинята нощ под чадърите
аз лежа полугола на пясъка-
малка кърпа около кръста ми,
обеци и халка на ръката.
Не венчална, а станиолена- ...

Не ме обичай,
такава е съдбта ни!
Тя истинска е,
но до болка е жестока...
Не ме упреквай, ...

Вечерта,при момчетата
Онази вечер метнах едно яке.
Запалих си цигарата, излязох.
Запътих се към тъмната ни кръчма.
И влязох при момчетата. Мълчаха. ...