Вървях и падах... и възкръсвах в полет,
надеждата компас едничък бе
и стигаше ми шепичка небе,
очи на куче, за да ми измолят
най-нежния, предесенния дъжд, ...

С годините си гадая:кой е крив или прав?
Когато е на власт-човек все още забравя...
И кога ли ще да узнае,че е осъден на гняв!
Човек губи глас,щом няма хляб,а плява.

ДЪЖДОВНИ ОТСЪСТВИЯ
... спрях да сънувам белите ти рокли, насън не милваш моята брада,
приличаме на две бездомни котки на сухеца под спирката в дъжда,
тролеят връхлетя – и ме отмина, не закова последното такси,
и листопадът – тих като коприна, не стелва дипли в твоите коси, ...

Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди, ...

Животът ми побира се в кутия
със стари снимки, картички, писма
От там ме гледат и ми се усмихват
от миналото хиляди лица
На хора скъпи дето днес ги няма ...

Веригите от черни диаманти изсъскаха и се разпукаха, сякаш самата тъкан на света поддаде на мощния напор на огнената стихия. В следващия миг, от мрака на трюма избухна пламък, който изпълни въздуха с жупел и грохот. Корабът се разклати, дъските под краката им изскърцаха зловещо, а водата около борда ...

Да бъде, или да не бъде?
Ще бъде! – рече ориста
и порив – от света осъден,
в сърцето тихо заблестя.
Извади раздвоен език ...

Еякулирал някога отдавна мъртъв бог
в заблудата си, че ще бъде вечен.
Разлял огромен семенен поток
и легнал си... на смърт обречен...
Отдавна всеки е забравил, че е бил, ...

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...

Войната ни травмира, войната ни дели.
Във нея се умира, от нея ни боли.
Воюваме отдавна - за слава, за земя.
Умираме безславно, навсякъде в света.
С войни се забавляват лидери и днес, ...

Преклонена главица, сабя не я сече. Виж гилотината –да!
Сита мечка хоро не играе.
Не всичко което хвърчи се яде. Само кетъринга в самолета
„Крушата не пада по-далеч от компота,
Свободата е обезценена ...

Да бъдеш себе си,е най-трудно,
особено в днешния свят
с мощни сървъри и мини компютри
с почти неограничени възможности,
ако знаеш,как да боравиш със тях. ...

От години вярвах, че не харесвам хората и че мразя тяхното съществуване.
Не исках да съм близо до тях.
Не исках нищо общо с тях.
Не исках дори да се нарека човек.
Докато не усетих, че не съм много по-различен от тях. ...

Всеки от нас е комета със собствена
траектория.
От вятъра понесен,
дар от богове донесен,
изпят като песен на Орфей, ...

Majko, ti si me ucila tako…
Ах, Бобане, Бобане, знаеш ти где е истината!
Седях си аз една сива столична утрин пред био кафене Зоя. Всъщност, смесен магазин, макар че аз все го чета “семеен” и чудя се кое ѝ е семейното на чуждоземната чия… та, седях си кротичко с любимия си вестник “Везни” (да, онез ...

.
До скоро животът ни - в спор, шеги,
с Божия помощ, толкоз години -
може век да живеем, мислехме ...
Проблеми някак ни улисваха - ...

Ех люляко, цъфтиш ,
аромата ти ме съживи!
Сърцето в огън някак си тупти,
пълен съм с мечти ...
Хей, погледни , музика от мен струи , ...

В Париж дружинка на желаещи се сбира
да мислят как с война да стигнат до мирът,
пак за оръжие пари събират,
това го считат за единствен верен път.
На думи те са за свободен свят ...

Не ме вълнува битовото, материалното и ежедневното! Безинтересно ми е! Няма я магията там, няма ги въображението и фантазията, в които всичко е възможно, няма ги творчеството и креативността , които намирам в изкуството! Битовото ми е скучно и досадно! А добре ли е това, красива и възвишена представ ...

На масата седеше тя сама
в ръката с чаша вино недопита!
Красива бе! Самата красота!
Погледна ме, но нищо не попита!
А аз, нали съм качествен галфон ...

На покойния ми дядо
Една секунда време ми е нужна,
за да видя красивите ти очи,
за да докосна нежното ти лице,
за да усетя топлина в сърцето, ...

1. Задните мъжки мисли отпред и централно-телесно си личат...
2. Най-добре женските гърди се чувстват в мъжки ръце...
3. Женската география най-добре се изучва с езиче...
4. Мъжките рамене са най-желаната дестинация за всички палави женски крачета...
5. Мъжът е любимото ездитно животно на жените. ...

Благодаря ти Живот,
за всеки миг, че съм жива,
че виждам, чувам и усещам
и да се смея все още умея.
Благодаря на мама и татко, ...

Залезът кървав е огнена бездна,
гасне денят ми, замлъквам и аз.
Празно и тихо е, болка телесна –
взрив на звезди в полунощния час.
Златно сърце или бледа химера, ...

ПАРЧЕ ОТ РАЯ
... понякога, нали все пак съм мъж, макар и вече старче белобрадо,
ти подарявам есенния дъжд, красив – и по-внезапен от торнадо,
три метра от крайбрежните мъгли – фишу в екрю за топлата ти шия,
или мелтема – в твоите поли! – след който вълчи иде ми да вия, ...

Колко пътища с теб извървяхме?
Колко пъти се губихме в дните?
На вятъра колко любов пропиляхме,
все за другите в грижи улисани.
Пътят ни води напред и не спираме. ...

Туй се случи мнооого, много отдавна. Ето защо езикът на героите е вехт - досущ като...откраднати вълни с изтекъл срок на годност. Докато го разказвах, някой пак се бе изкушил да открадне всичкото морско вълнение, та се наложи да заема мъничко от любезно предоставеното за свободно ползване в сайта pi ...

1.
Въведение - ордьовър,
излагация - шедьовър,
заключение - маньовър.
2. ...

СВИДЕН СПОМЕН
Днес, когато прагматизмът напира
и почти всеки търси чрез него изява,
когато красивите идеали отмират,
Душата бързо се състарява. ...

В Сопот пак няма вода. Цяла седмица вече. Чешмите, с които се гордее градът ни, пресъхнаха. Първа спря Базаитката, след нея – „Под смокинята“, после оная пред Вазовата къща и така нататък – цели 24 пъти. Последна издържа чешмата пред полицейското управление – една сивичка, унила сграда, дето е като ...

Мина повече от седмица. Сега обърнах внимание, че само хайлайфа като мен, или по-точно лентяи, са из кафенетата, едни игрят сантасе, други тракат зарове, аз прелиствам вестник.
Минх покрай пристанището, групички по 3-4 човека чакаха за работа.
- Момчета, и аз търся работа - спрях се до едни
- Е, так ...

Обществата не воюват нито в себе си, нито помежду си. Правят го народите. Надвисне ли над едно общество „призракът“ на войната, значи то е започнало да се „изражда“ в народ.
Защо ли? - Ето защо:
1. Народът е изначално и незаличимо ирационално състояние на човешкото общежитие.
2. Всяка мащабна кауза ...

Адвокат от Елин Пелин

Дъх поемаш - раждаш се.
Цветя виждаш - усмихваш се.
Растеш, развиваш и цъфтиш.
Порастнал си - напред вървиш.
Това е пролетта в живота: ...

Отварям сърцето си
без страх,
че може да сгреша.
Нали животът постоянно
ме учи да не се боя ...