Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как повтарях в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми e в душата, ...

Ти, аз, тъмна стая,
изпотени стъкла.
Вън студ, скреж, мраз,
вътре топлина.
Аз, ти, прегърнати, ...

На сутрешно дълго кафе между безработни интелигентки...
-Много угрижена ми се виждаш, ма Миме. Да не си нещо бременна от новия си...
-Нцък, не ма, той е много кротко и добро момче, даже си има и приятел,...и ако искаш да знаеш между нас има само плаНКтоническа любов - и въздъхна Мимето притеснено.
- ...

Тиха вечер припада над село Триклюнци. Каквото трябва да жужи си жужи, каквото трябва да прикваква отегчено, го прави именно по този начин, въобще - пълна благодат. Добитъкът е по оборищата и преживя несмлени остатъци добитъчна храна, поляните с люцерна хлопват кепенци под надслова “Който пасъл-пасъ ...

[Интро]
[Куплет 1]
На прозореца — две сенки трептят,
а стаята диша като рана.
Дори да се изгубя в собствените си отражения, ...

Безкраен миг на дежавю магично
мен среща с теб на улица незнайна
и погледът ти хубав хипнотично
потъва в мен с необяснима тайна.
Мен среща с теб на улица незнайна ...

Мечтата ми не спря да те рисува
и в мисълта добавя всеки миг
това, което нежността жадува -
усмихнатият и прекрасен лик.
Картините за теб са живи, всъщност ...

Огледало на вечността, частV.
Пътуването през Тар: Сенките на Сарасвати.
Влакът от Ришикеш за Гуджарат се поклащаше лениво, докато навлизаше в покрайнините на Раджастан. Физикът гледаше през прозореца как прахта на пустинята Тар прави слънцето да изглежда като огромно, пулсиращо оранжево гърне с мас ...

При социализма партийците имаха привилегии. Сега – още повече. И докато в зенита си комунистическата партия наброяваше близо един милион членове, днес и най-голямата партия не може да се похвали с подобно постижение. Затова привилегиите се усвояват от малцина.
Високите постове се раздаваха само на п ...

В страни от подлост и притворство
далеч от всяка празнота -
все кошници с безкрай позьорство
и денкове от суета.
И суетата се задава ...

Когато мислите тежат като камък,
а времето капе като майски дъжд,
аз питам живота - без вик, без пламък:
живях ли аз, или бях само дъх?
Вървях през години, пътник без име, ...

Отначало те мислех за друго момиче....
Ала после разбрах, че всъщност греша.
Отначало си мислех, че ще те заобичам.
Но след това осъзнах - всичко в теб е лъжа.
Отначало си мислех - чист човек ти си. ...

Глава XV
Радица и Селестина седнаха на масата в голямата одая, по-далеч от възгласите на развълнуваните мъжки души. С умиление гледаше племенницата си, щото може би знаеше каква съдба би могла да я сполети. Тежеше ѝ. На сърце ù беше Сирма, обещала на майка ù да се грижи за нея, кога поела дъх за пос ...

Сред мрачната градска фасада,
откривам слънце, което обещава
малко топлина, готова да събуди
потънали в летаргия надежди.
И ето, хрумват ми някои етюди ...

От кокошка ум да сакаш
е като от крокодил
глупавичко да очакваш,
да е сладичък и мил.
15.03.2026.

Бяха изминали дванадесет дни от нахлуването на ромеите в България. Дванадесет дни, в които бяха изживели всичко – от шеметния възторг след завземането на Плиска до унинието от новата среща с планинските дебри. Тръгнал за Сердика с надеждата за още по-изразителен триумф, Никифор Геник трудно изживява ...

Една мъничка следа
остави ми във всемира
преизпълнен с чудеса.
Ще я открия аз и отнеса,
където чистото извира, ...

СТАЯ ЗА СПОМЕНИ
Ела и остани във тази стая –
тя къта още аромат на ружа.
Миндерчето навярно ще познае,
че идваш тук – объркан и ненужен. ...

Седял художникът намусен
Над шедьовъра изкусен
Казали му “ Нарисувай ми жена”
Дъщеря си нарисувал от вина
В далечни времена творял ...

Преди да си разголил тишината
и сам да ѝ свалиш безмълвно ципа,
една жена ще прекоси душата
и жаждата ти мъжка ще изхлипа.
Съдбата поривисто ще налее ...

Обичах онзи мъж в очите ти преди,
когато ме обгръщаше със нежност и мечти,
когато бях за тебе смисъл, огън, свят,
а не просто тиха сянка - близка, но без плам.
Обичах как ме гледаш - сякаш съм една, ...

Със стъпки леки, боси и игриви,
децата пишат приказни мечти.
Очите им – прозорци живи,
в които всяко слънце по-ярко блести.
Те нямат нужда от карти и посоки, ...

Животът е чудо. Не гледай на него
за даденост някаква, а със мечта.
Дори и в съдбата да бъде нелеко
не падай ти духом, върви през света.
Превръщай надеждата все в красота, ...

В мастилото на здрача устремен -
към неговата антрацитна същност,
долавям се от мрака прероден,
сърфиращ върху гребен от несбъднатост...
И само тишината ръкопляска ...

Вълшебница
Блести, блести, ти слънчева пътека!
Аз крача в дивата усоя,
очи дълбоки взират се полека
в лъх зелен, роса в покоя. ...

Слънцето се е разляло,
пролетна е оранжада,
всичко в розово и бяло,
цъфнал е, щастлив и млад е,
весел е животът, грее, ...

Очертания
Нарисувай ме, художнико, в бяло,
вземи бои от мистериозната дъга,
извай богато клавишите на стройното ми тяло
и прошепни с нежност обични слова! ...

Животът е кратък,
целувай ме бавно!
Животът е сладък,
люби ме безкрайно!
Животът е днешен, ...

Сутрин мама, татко водят ме с усмивка,
в детската градина ме посрещат с книжка.
Учителка ме гушва — чуден е денят,
играчките ме чакат, сякаш ме зоват.
В детската градина “Мая” всичко е красиво, ...

Пристан
Най-голямото богатство в целия Космос
е да притежаваш силата, внедрена вътре във теб
със всичките чувства, противоречия и емоции,
способни да те превърнат в Мета Човек. ...

Натрапва ми се една такава тема. Крушата като лингвистичен маркер. Напр. има израз: ...до под кривата круша. Крушата на нивата служи за окачване на торби, люлки с бебета и пр. Естествено за почивка. Случва се човек да събере воля да продължи и тогава докладва че е стигнал до под кривата круша.
Ако ч ...

Част XVI
751. За себе си мога да кажа, че съм едно от най-злопаметните същества, които познавам. Паметта ми е къса, но за сметка на това... слаба.
752. Какво друго е войната, ако не активно практикуване на мир чрез употреба на оръжия!
753. Всеки от нас има само две възможности: да „съхрани“ идеала, ...

В предходната част втора оставихме клетата Художничката седнала умислена на пейка пред къщурката си която трябвало да напусне точно след само някакви си три месеца..В създалата се ситуация всеки ще бъде умислен и угрижен - и още как. Предполагам че няма нормален човек който да се съмнява в това..... ...

Сега художнико, без да правиш сметка,
за очите ѝ блестящи смарагди предвиди,
а след това щедро с вълшебната си четка,
небрежно може да добавиш няколко звезди.
Моля, дори за миг недей да се страхуваш ...

Сутрин мама, татко водят ме с усмивка,
в детската градина ме посрещат с книжка.
Учителка ме гушва — чуден е денят,
играчките ме чакат, сякаш ме зоват.
В детската градина “Мая” всичко е красиво, ...

Този път аз ще бъда с модерен костюм
и с копринена - шарена връзка.
Ще ти кажа две думи - отново наум.
И ще моля дъждът да не пръска.
Ще ми лъсне потта на челото във знак, ...