Адвокат от Елин Пелин

Дъх поемаш - раждаш се.
Цветя виждаш - усмихваш се.
Растеш, развиваш и цъфтиш.
Порастнал си - напред вървиш.
Това е пролетта в живота: ...

Отварям сърцето си
без страх,
че може да сгреша.
Нали животът постоянно
ме учи да не се боя ...

Останалите се кикотеха угоднически.
- Хайде дайте чантата му насам и да разделим парите - продума пак Тръндю
Ще го издебна Ванчото, помислих си, нали го видях какъв заспал е и в канцеларията и по пътя, ще го издебна и с голи ръце ще го удуша, пък каквото ще да става.
- И по-далечко да идете ей - под ...

СМЪРТТА Е ПОВОД УТРЕ ДА СЪМ ЖИВ
… не зная как успях да оцелея, живях два века в страсти и Любов,
и докторите нямаха идея! – три пъти се съвземах в „Пирогов“! –
преливаха ми с разни абокати Надежди, Радост, Обич и Мечти,
и спря под мен Земята да се клати, със други думи – спря да се върти, ...

Д-р Желев предполагаше,че тоталитарната държава ще се разпада по обратен ред. За начало ще деградира до военна диктатура като в Чили или Турция. Едва след като се осъществят икономическите реформи. ще еволюира в демокрация. Не стана така у нас. Залъгаха ни с (псевдо) политически промени от типа взри ...

Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин, ...

/ Тъжни размисли след футболния мач
Грузия-България /
Както вървят нещата във, и с българския футбол, ще се окаже прав
Боби Михайлов в оная стара реклама, че само спомените ще ни греят
след време. ...

Поглеждам снимката ти черно-бяла -
С красивата, загадъчна усмивка
И с погледа зареян нейде вяло -
Личи си колко си била щастлива.
Била си млада, спретната, красива, ...

Душата ми се усмихва, когато пътувам в своето детство, защото знае, че ще бъде нахранена с чиста любов. И всеки път, когато си казвам, че съм разказала всички слънчеви спомени от детските си години, съдбата ме опровергава, поднасяйки ми толкова сладък, пълен с обич и красота миг, че грабвам лаптопа ...

1.
Земята се върти
и въздух ни дари,
и вози без пари.
2. ...

1 teil...Hinfliegen....2teil..Versuhungen....3 teil...Haimkommen.....

Аудио_адаптация по разказа Печена тиква на Елин Пелин

https://otkrovenia.com/bg/stihove/slivaneto
СЛИВАНЕТО
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон, ...

Залите на Крепостта все още се задъхваха от самонастанилия се там хаос. Част от сводовете бяха разцепени, полираният камък бе напукан от онзи гибелен сблъсък на антистихийността с разрушителната сила на Тарелин. Служители на Ордена минаваха по коридорите, подменяха счупени кристали, укрепваха пролом ...

Волята ми си дойде,
Съзнанието мое
Отпреди,
Моят дух велик.
Каква радост е това, ...

Б Е З И З Х О Д
Колкото по-често се питам,
дали някой дава си сметка,
защо постоянно залитаме
уж към Слънцето,като слънчогледите, ...

С огнен чар стоиш пред мене -
истински сега съм жив!
Чувствен облак ще ни вземе -
път рисуваме щастлив...
Галя голото ти тяло - ...

Дали ще си припомниш някой ден
за оня мъж във тебе лудо влюбен!
Дали ще си припомниш някой ден?
Не ми се вярва! Ще е цяло чудо!
Животът и без мен ще си тече. ...

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя;
блажени, които не са видели и са повярвали.
Йоан 20:29
Отпусна печално ръце тишината,
прозрачният въздух замря ...

От повече от десетилетие ме мъчат екзистенциални въпроси и не ми дават мира и покой за дълго... Чувствам се сякаш са ме пуснали в един огромен, суров свят, в една безмилостна игра, без наръчник, без обяснения какво трябва да правя тук и без ясна цел и посока! И винаги ме преследват въпросите: “Какво ...

Късно се сети да бягаш,
станах почти за ремонт.
Слънцето в залез поляга
на разжарен хоризонт.
Старата песен утихна, ...

С носталгия другарите са болни,
тъгуват за “онези” времена:
врещят срещу Европа, недоволни,
развявайки съветски знамена.
Те искат пак альоши и катюши ...

Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
И още веднъж като дежавю
ти отново ме лъжеш,
а аз отново ти вярвам.
* Дежавю – от френски на български "вече видяно" ...

КУЧЕТО С ГОЛЕМИТЕ ОЧИ
Кучето с големите очи
и с език – по-фин от маламашка,
цял ден покрай мене си клечи
и върти признателна опашка. ...

ХРАМЪТ НА ЛЮБОВТА
... мечтая си да бъде вечно лято
и да се барнеш в роклица от лен,
щурците да ти свирят пицикато,
когато влизаш в стаята при мен, ...

Тишината ми понякога крещи,
Като ехо на несбъднати слова.
Искам толкова неща да кажа,
Но от устните излиза тишина.
Из мастилените писъци потъвам, ...

Иванчо: Тате, кои са най-тъпите хора на този свят?
Бащата: Военните и комунистите!
Иванчо: А защо, тате?
Бащата: Защото, когато Господ раздавал акъл военните били на маневри, а комунистите на партийно събрание!

И погледна към стария свят
незараснала кървава рана,
в миг луната, а людете спят,
в своя сън по-добри ли ще станат?
И в съня си купуват и знам – ...

Спомням си как след погребението на една възрастна женица сломеният от скръб съпруг, който имаше само основно образование, сподели с мен нещо крайно неочаквано. Той каза, че жена му не е починала, а е отишла толкова далече, че не може да се завърне оттам. Необичайното му заключение ме завари неподго ...

Макар да ми казват ‘стегни се‘,
май аз съм напълно разбита ...
Мъжът ми литна - непрежалим,
почти цял живот с него делих
помисли чисти, дела добри ... ...

Кой уби вестоносеца...и защо,
Бога ми, му турихте Кръста!
Защо забравихте добрините...негови.
Горчат ли ви тревогите.
Защо забравяме какво е добро... ...

АВТОПОРТРЕТ С МАЛКО УИСКИ
... уиски с лед, газирана вода и мъж, загледан в мократа витрина,
лула тютюн, печал и свобода – и самота! – мечтана от мнозина,
не е за всеки този мил уют! – за веселата гмеж е просто скука,
ще трябва да си адски много луд, или от нищо да не ти и пука! – ...

Семейството се връщаше от седмичния пазар. Носеха торбите с покупки умислени. Парите не стигаха. А искаха скоро да станат трима. Не се отказваха от опитите за бебе, но от година не се получаваше; не можеха и да признаят, че финансово сами няма да се справят.
На крачки от входа на блока им видяха кот ...

Младата жена беше коленичила на килимчето, главата ѝ покрита с бял копринен шал, с който сякаш искаше да скрие мъката си от всички, беше опряна на мраморната плоча, а дланите ѝ прилепнали една в друга. Устите ѝ шепнеха с жар думи, които се чуваха само от нея и Бог.
Зад гърба ѝ стоеше млад мъж, който ...