2 786 резултата
Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ...
568
…Така… Така… Така… А сега… Ох, ако може… Ей така, отдясно, един финт само и после… Добре, добре, оня се завъртя… Лекичко напред… Я да видя какво става по терена… Уха, нашето крило се е устремило към вратата… А плеймейкърът напредва към дъгата… Кому да подам? Вдясно? В центъра? И тия се оглеждат… Оча ...
1052
3
8
- Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ...
500
6
11
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ...
Искаше да разбере от къде идва зв ...
1175
5
Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ...
522
3
13
Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ...
990
2
2
Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ...
565
3
2
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...
509
4
10
Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...
1043
5
18
Дали животът ни е низ от случайности или съществува сила, която следи и управлява всеки наш ход? Нищо не може да се каже със сигурност, освен, че нищо не е под наш контрол. Не можем да щракнем с пръсти и на мига да върнем времето назад или да надникнем в бъдещето, за да видим какво ни очаква. Не мож ...
734
1
2
Не ми се слизаше по стълбите. Но и не ми се скачаше направо в хола. Затова направих компромис – изпързалях се по перилата. Бързо, леко, забавно. И, разбира се – абсолютно безопасно. Няма как да се претрепя, та дори да улуча с глава пода. Обяснението е лесно – като се започне от факта, че наричам тая ...
641
2
17
Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
1954
7
11
Лежеше на пясъка и се радваше на последните лъчи на Слънцето. Пред нея лежеше смартфона. Тя се пресегна, взема го и написа:
818
1
5
Дъждът ромолеше по навеса от поликарбонатни плоскости пред затворената закусвалня . Дървените пейки и маси не бяха прибрани и той се беше настанил в единия ъгъл близо до мястото отредено на персонала. Загледа се в прегърбената фигура , която се задаваше към него откъм жп гарата . Слабият дъжд се сти ...
1738
1
5
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
1868
1
11
Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да с ...
1194
***
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...
Беше сгрешила в представите си, че празника на Рааф, ще е скромна семейна сбирка или поне, че няма да има кой знае колко гости. Това си беше панаир и инвазия на Висши ауристи. Всички сияеха…В красивата облачна зала, облята от разноцветните пречупващи се лъчи през стъпалата, имаше толкова много с ...
687
6
7
***
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...
- Е?! – Куртан беше заел позиция за нападение. Опитваше се да прикрие, че ударите на Налл бяха намалили силата на енергийното му поле, а и намесата на Великата Аурис, чрез гласа на Габриел, жрец и воин на миналите енергийни мигове, го беше изумила. За безвремието, в което беше вампер, никога не ...
681
5
6
Rose Belle Du Foa
(Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)
Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката ...
(Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)
Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката ...
1139
1
3
Глава XV
Тримата полицаи и двамата познавачи на планината тръгнаха нагоре. Слави и Андрей отпред, а тримата разследващи зад тях. От време на време Орлин и Снежана си разменяха по някой поглед, но мненията им се припокриваха- момчетата изглеждаха стабилни, можеше да им се има вяра. Той вървеше с едно ...
Тримата полицаи и двамата познавачи на планината тръгнаха нагоре. Слави и Андрей отпред, а тримата разследващи зад тях. От време на време Орлин и Снежана си разменяха по някой поглед, но мненията им се припокриваха- момчетата изглеждаха стабилни, можеше да им се има вяра. Той вървеше с едно ...
1005
4
1
Накрая се отпусна назад и махна с ръка. Най-после! Три дена труд… Но ще има резултат…
Пак погледна към грамадата документи отпред. Заверени от адвоката, от нотариуса, от домоуправителя, от кварталния, от деветте местни и седемдесетте столични НПО-та, от баща му, от майка му, от фирмата, от областнат ...
Пак погледна към грамадата документи отпред. Заверени от адвоката, от нотариуса, от домоуправителя, от кварталния, от деветте местни и седемдесетте столични НПО-та, от баща му, от майка му, от фирмата, от областнат ...
522
2
8
... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
1005
1
Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
500
4
15
“… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ...
1077
1
3
***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ...
700
6
7
Глава XIV
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...
Триград не беше никак далеч от Смолян и все пак- планински път с много завои- отнемаше си време. Тръгнаха с три коли нататък- Снежана и Орлин в едната, Ямурлийски с колега и още двама в третата.
Девет вечерта минаваше и нямаше много движение по пътя, което улесни и пътуването им. Орлин се ...
1051
3
1
... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
1062
1
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
1117
1
Глава XIII
Орлин и Снежана взеха всичко, с което разполагаха по случая и този път двамата, отидоха отново при Каньона на водопадите. Денят беше облачен, сив и безветрен. Не беше много топъл, но с по-дебела дрешка за гората беше подходящ. А за избистряне на мислите, балканският въздух нямаше равен. Б ...
Орлин и Снежана взеха всичко, с което разполагаха по случая и този път двамата, отидоха отново при Каньона на водопадите. Денят беше облачен, сив и безветрен. Не беше много топъл, но с по-дебела дрешка за гората беше подходящ. А за избистряне на мислите, балканският въздух нямаше равен. Б ...
1100
4
1
Черните му напукани ръце внимателно отместиха камъка с трите руни, а под него се намираше някаква стара ръкохватка на меч със златист предпазител и рикасо. Внимателно и предпазливо я изкара от леглото й и започна да я разглежда с детско любопитство. Остеието беше отдавна счупено, а по малката остана ...
914
1
Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва. В празната къща нещо се движеше в стените.
895
2
3
Глава XII
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...
Слави отвори очи. Главата го болеше. Чувстваше се странно. Тялото никак не му се подчиняваше. Не виждаше съвсем ясно. Изправи се, все още залитайки. Липсата на спомен- защо, какво и как се е озовал тук и в това състояние, го плашеше. Не му се бе случвало подобно нещо до сега.
- Защо съм ту ...
1183
5
1
Част 7 Горският цар
На другата сутрин след случката с мората Доротея веднага се свърза с директора за да му съобщи, че Гергана е при тях. Тя му разказа накратко какво се е случило и това, че момичето, както и цялото сиропиталище ще бъдат в опасност ако остане там. Трябваше да изяснят с какво точно с ...
На другата сутрин след случката с мората Доротея веднага се свърза с директора за да му съобщи, че Гергана е при тях. Тя му разказа накратко какво се е случило и това, че момичето, както и цялото сиропиталище ще бъдат в опасност ако остане там. Трябваше да изяснят с какво точно с ...
1590
1
Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ...
1412
5
3
(ужаси)
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ...
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ...
1289
2
6
Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ...
1170
5
5
– Какво правиш?
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ...
838
1
***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ...
786
5
7
Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ...
1356
1
1
Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...
1168
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
